Mousyt, само да кажа че дали детето на ясла/градина ще се разболява като моето, на
Алекс и на други извадили такъв чуден "късмет", или не - не зависи от това, на каква възраст го пускаш в детско заведение. Каквото е детето - такова, нито можеш да предвидиш как ще му понесе, нито ако крайно не му понася - да промениш нещо по въпроса. Аз отворих дума за това, за да си оптимално подготвена за реакция, ако все пак се случи нещо подобно, не по друга причина. Лично аз - за такъв вариант - не бях подготвена, дори не знаех, че го има. Казвали са ми, че някои деца боледували повечко "в началото", ама "като си минели по реда" - край. И аз в началото наистина не бях притеснена, като се почнаха болестите. Боледува, закрепя се - пращам го пак, викам си - не моЙ да е все така, вижда му се каря... Да бе, да - 2 години ще стане скоро едно и също.
Хем наближава и "заветните 5 години" и не посещава ли ДГ - ми не се разболява, с месеци не се. По детски кътове ходим (където са всички болни и неходещи на градина), на кино, по гостита, ние из къщи боледуваме и няма как да не е контактен - ми не - нищоооо. Казвам го в смисъл, че не е да му треперя и да го пазя нещо, когато не е на ДГ, че затова да е здрав тогава, знам колко абсурдно звучи това, което споделям и няма логично обяснение, ама - такива са фактите. За протокола - в частна градина е, малко деца са, по списък са 16-18 в група, ама рядко са повече от 10-12 на занятия т.е. и "много деца" като фактор за разболяване е сведен до минимум и...каквото казах се получава все.
Понеже такова развитие на казуса, нито очаквах, нито пък знаех, че е възможно - аз се вкарах в един омагьосан кръг от вида "още малко". В смисъл на: Абе още малко ще е така и ще мога да започна работа, той да си ходи на градина, месец-два-три и ще спре този кошмар и така "още малко-то" си стана 2 години и краят му - не се вижда и в момента. Както споменах и в предишен пост - на тази му възраст вече и бавачка не е решение, защото не е бебе, което да може да си стои с нея в къщи и това да е достатъчно. То не, че с мен пък му е много весело, ама поне - водя го насам-натам, събирам го с деца на приятели когато има чалъм, пътуваме, ходим си на вилата - все някакво разнообразие е, което бавачка - няма как да му осигури, ако аз съм на работа, а те в къщи...Абе супер глупава история се получи при нас, ама ей на - и тя е възможна и съвсем реална, та просто исках да се знае, че и това го има и който може - да си предвиди опции и за подобен случай. Пожелавам разбира се - на никой от вас детето да не се оказва с такава "алергия към детски заведения".
Иначе
Mousyt и аз като теб считам, че оптималната форма за нас и децата е - гъвкаво работно време за нас (т.е. като си свърша задачите за деня - да си ходя, а не да вися още 4-5 часа, ей така за да отчитам присъствие) и полудневна форма на занимания за децата тип забавачка. В София - вероятно има и такива варианти за децата, ясно че частно, платено, ама поне го има. В Стара Загора (където сме ние) - април месец правих подробно проучване, викам си - вече е по-големичък, все нещо ще има като за него. Някоя почасова ДГ с чужд език т.е. нещо като езиков курс за малки деца за по 2-3 часа на ден, на някакъв спорт да го запиша - още 2 часа да са - хем движение, хем контакт с деца, някоя "творческа работилница" - да рисуват, пеят, изрязват, нещо си... И за другото време - като наема човек да го прибере откъдето е и да стои с него в къщи, докато аз се прибера - ще стане раУтата. Е да, ама навсякъде където звъннах да питам - за деца в училищна възраст е опцията - и езици и занимални, даже за футбола ми казаха, че трябва да е поне на 5. Реално, ако детето не се задържи в системата на ясли и градини - докато тръгне на училище - варианти за родителя (освен бавачка, целодневно) - няма. Поне извън София де...То разбираемо, че такива деца като моето не са мнозинството и затова няма някакви групови форми на занимания, почасово, като за тях (държавно, или частно), ама както се казва "мен не ме грее каква е логиката". Да не ви идва това до главата момичета! И късмет на всички в класиранията!