Съгласна съм и с Джам и с Боби едновременно. По едни и същи причини.
Нещата са толкова изтървани, че от днес за утре и с най-драконовските закони - никого не можем да опазим. Та там където е възможно поне, на първо време, СЕГА - колчета, кашпи, оградки, патрулки да пишат актове. Междувременно - промяна на текстове в закони и то толкова "мракобесни промени", че да не посмееш да си помислиш "дали пък" и "ако ме хванат - к'во толкова 50 лв." Няма 50 лв., няма 500лв. - има принудителен труд, или затвор ако е пострадал друг човек. Петима да изгорят - другите ще се хъснат. Яко! Няма да има и особена нужда да се прилагат предвидените наказания, малцина ще посмеят да рискуват да ги понесат.
"Човек в огледалото" Боби. Пресен пример ти давам. Първи юни, Дани болен та болен, ходим в болницата, изследвания - мононуклеоза, гнойна ангина беше като дроб горкия. Обещала съм, че ще купим Спайдърмен, знае, че има празник. Решавам на връщане да минем през МОЛ-а, там е магазина където ги има тези играчки със сигурност. Паркинг на три нива, обичайно и на първо спирам, ама на 1-и юни - МОЛ-а се пука по шевовете. Детето не е в кондиция, да спра някъде на позволено в квартала, да ходим пеш поне километър - няма как. Навирам се в паркинга и започвам "да въртя" в търсене на свободно място. Виждам едно по чудо на 10-тата минута, доближих - инвалидно. Бяха 6 броя места за инвалиди - заети 5 броя. 3 от тях от много скъпи коли, другите две - от тотални трошки. НИТО една нямаше съответния стикер т.е. не са на инвалиди. И го казвам, за да е ясно, че не само въшливите от пари си позволяват такива неща. Всички си позволяват. И Джам е съвършено права - "язвата обхващаше все повече здрава плът и сега язвата е покрила почти всичко и всички"
Дали не си помислих да спра там, щом всички спират и съм на зор в момента? Помислих си го - да. За две секунди беше, но го помислих. Оправдания - бол. Никога не съм го правила, днес е такъв луд ден, детето ми не е добре, аз само за малко, купуваме играчката и се измитам... Какво толкова нали, аз само веднъж.... Помислих си го, та подминах, повъртях се още 10 минути и си паркирах на разрешено. Колата зад мен - се навря на инвалидното място "от воле" обаче. И точно това - демотивира и малкото останали като мен. И язвата се разпростира още и още и още... Не спрях там, не защото някой ще ме санкционира Боби. Пределно ми е ясно, че няма да се случи. Не спрях там заради лични убеждения САМО, които в България мен знаеш ли в коя графа ме вкарват? "Лузър" - както ти го пиша, ей така го произнасят местните "тарикати", а те са мнозинство. Стават все повече - защото нямат ни лични задръжки, ни държава и органи, които да им "набият" такива силово. И от паркирането на място за инвалид, до сгазването на дете в пешеходна зона - крачката е мнооого мъничка, много.
Ние сме стигнали до ситуация, в която правото ни "да мислим" и да преценяме сами в разни ситуации - просто трябва да бъде брутално ограничено. С огромно съжаление го казвам, но наистина го мисля. "Сърбогъщината" у нас е добила такива невероятни мащаби, че не ни е опция вече "да погледнем в огледалото". Понякога сме безпомощни да реагираме когато някой върши простотии, дори в управляваното от нас самите МПС. Приятелка си взе разреваното бебе от столчето отзад, на предната седалка на колата ми (аз карам) на магистралата! Ни да отбивам в аварийната лента, ни да се обяснявам, ни дяволи....тя жената проблем не вижда. Свалих на 90 км/час, минах плътно в дясна лента и това е то. Жената на години повече от мен, има две деца и мъж - бивш полицай. Разви ми теория колко са опасни столчетата за кола....Ако беше станало нещо и с 90 км/час - това бебе щеше да се размаже хубаво на предното ми стъкло, сещаш се. Но у нас все права, права...задълженията са "пожелателни".