Понеже, вече и в нашия форум си имаме потребителка, която е родила у дома, без медицинска асистенция и понеже така и така взимайки повод от нейното раждане - пак темата като цяло стана актуална - пускам тази тема тук. Моля, всеки желаещ да коментира нещо по тези въпроси - да го направи именно тук.
Взимам под внимание и мненията на потребителки, считащи, че е грозно, некоректно, спам и пр. тези въпроси да се обсъждат в други теми и до голяма степен съм съгласна с тях - понеже така се оказва, че обсъждаме изборът на конкретна потребителка, а не изобщо този вид решения.

Споделям също така личното си мнение, че когато човек пише в публичен форум и направи обществено достояние свои действия и решения - не може да очаква, че същите няма да предизвикат коментари от други потребители (било позитивни, било не чак толкова). За едни домашното раждане, при това без асистиращо медицинско лице е романтика, за други (като мен) е безотговорност - всеки с мнението си и аргументите си за същото.

Това, че всяка от нас има правото да си реши по такива въпроси как да постъпи е факт. Обаче да се "рекламира" проявата на крайна безотговорност в такива ситуации - изобщо не съм съгласна. Не може да се упреква една жена как е решила и къде да ражда, ако всичко е приключило успешно. Ако не е - може ли? Щото това ми е малко като: "Ако карам редовно пияна, ама не съм блъснала никого - то значи няма място за упреци, че карам пияна, на никого не съм навредила". Е, все някога, някого ще блъсна и ще го убия, ако карам редовно почерпена, въпрос на време и малшанс е. Пък тогава и да ме упреквате - все тая.

Не на последно място, това е сайт за двойки с проблемно забременяване. Така, че мен лично - не ме учудват "висналите чейнета" на редица потребителки, когато научат за пореден случай на такова раждане в България изобщо, не за нашата съфорумка баш. Естествено, че ще са  , защото никоя от тях не би си помислила, да поема и минимален риск за бъдещото си бебе, та да си угоди на някакви капризи как точно да го родяла. Аз си оставам на мнението, че крайната цел на една бременност е живи и здрави майка и бебе накрая, а родоразрешението е просто етап за постигането й - не самата крайна цел, че да му се дава приоритет спрямо сигурността за бебето и майката. Всеки е свободен да бъде на точно обратната позиция, да си я изрази и да постъпи както желае. Но не може да вменява на околните задължението и да му ръкопляскат за постъпката, или да подминат мълчаливо, че иначе "одумвал" и не вървяло някак си.
Всички потребители имат равни права все пак, да си коментират каквото ги вълнува, АКО спазват добрия тон на комуникация.

П.П. Редактирам, за да уточня, че в темата има и анкета, защото не можах да публикувам самата тема, без да попълня и формата за анкета. Опитах няколко пъти, но не стана и затова я пуснах, чисто формално, не защото ми е важна нещо като резултати. Ако искате - гласувайте разбира се.

Напълно съгласна! Важен е крайният резултат- аз и бебе да се приберем живи и здрави! Не бих родила така освен ако някакви крайни обстоятелства не ме принудят.

Категорично против!
Съгласна съм с всичко, което Jbrul е споменала. Ако мотива на една жена да роди вкъщи са условията, комфорта, отношението, присъствието на бащата - има частни клиники в които може да получи всичко това. Ако мотивите и са раждането да бъде възможно най-естествено - без обезболяващи, епизиотомия и т.н. - нека да поговори с доктора си дали състоянието - нейното и на бебето го позволява.
Сигурна съм, че потребителките на този форум, ако постигнат желаната бременност (дай боже на всяка една) биха направили ВСИЧКО за да имат на финала живо здраво бебче.

Гласувах в анкетата и за сега е видно, че ласа ми е НЕ, но не просто не, а огромно и категорично НЕ.
Според мен няма обстоятелство, което да ме накара да предприема този риск, който може да е фатален не само за мен и бебето, но и за цялото ми семейство впоследствие. Мисля, че и мъжа ми по-скоро ще ме завърже и закара в болница, отколкото да подкрепи такова безумие.
Изключвам факта, че и двете ми бременности са ИКСИ, че втората се случи едва след 6-ти опит. Дори и да бях бременна по естествен път, нямаше да предприема такъв неоправдан риск. Никой не е застрахован от проблеми и усложнения с фатален край дори в присъствието на специалист, но тогава все пак има надежда да се предприемат мерки и да се предотврати един такъв изход, докато ако си сам вкъщи и се случат усложнения, какво ще направиш? Едно голямо или твърде закъсняло НИЩО.
Ето защо не подкрепям такъв избор на когото и да било, без значение колко ми е била симпатична майката, предприела това романтично изживяване.
Съжалявам, ако за някои съфорумки ще се окаже твърде крайно написаното от мен, но това е, което аз мисля и ще се радвам, ако с мнението си мога да предотвратя поне едно такова рисково раждане.

П.П. Писали сме едновременно с Veselia.
Според мен няма оправдани мотиви за раждане у дома. Дори и да има присъствие на специалист, това не е достатъчно. Понякога се налага да се ползва и добра апаратура, която не може да бъде осигурена по домовете.

Аз лично не бих избрала да раждам вкъщи. Първо, защото, както и другите са написали, го считам за рисково. Второ, защото не понасям болка и не бих раждала без упойка 

Уважавам обаче изборът на другите, какъвто и да е той. Възхищавам се на подобно решение, доколкото изисква нечувана смелост.

Не съм съгласна с някои от написаните тук неща.

Никъде не виждам "реклама" на домашното раждане. Просто едно момиче е споделило (и то след като ние му поискахме подробности) как е родило и как се е чувствало по време на раждането. Всеки щом пише/чете тук, значи има достъп до достатъчно информация и може да вземе своето информирано решение. Не мисля, че някой би взел това решение само като е прочел информация за едно такова раждане, та да трябва да "спасявате" едва ли не заблудения потребител.
 
Не съм съгласна и с това, че "трудното" забременяване трябва да предопределя различен избор на начина на раждане в сравнение с "лесното" забременяване.

Уважавам вашите мнения, просто и аз споделям своето, което е малко по-различно 

PS. Доколкото знам (поне до преди година беше така) асистираните домашни раждания са забранени (или неуредени по-скоро) в България. И ако някое медицинско лице участва, то то извършва нарушение.

Аз съм против раждането в къщи. Мисля, че жените, решили да го направят просто не си дават сметка какви рискове поемат. Те не искат да се информират за рисковете, а дори и някой друг с добро желание да се опита да ги информира, не желаят да повярват и да разберат. Ето едно от малкото неща, написани от такива жени:

"101 причини да родя у дома

    БЕБЕТО

    За да нарече детето ми "роден дом" домът, в който ще израстне.
    За да може бебето да дойде на света в уюта на собствения си дом и в прегръдките на майка си и баща си. Тези първи впечатления на любов, хармония и спокойствие ще звучат в него цял живот.

    МАЙКАТА
    Защото познавам тялото си и знам, че раждането е съвсем естествен процес за него.
    Защото като жена вярвам в способността си дам път на живота, който извира от мен.
    Защото раждането не е болка и страдание, а едно неповторимо изживяване, когато майката има възможност да го осъзнае като такова.
    Защото знам какви усещания носи раждането и не ме е страх от тях.
    Искам да родя у дома за да бъде оставено на мира тялото ми да си свърши работата и да се развие естествено родилният процес.
     За да не бъдем аз и бебето ми дехуманизирани и превърнати в обект на насилническите усилия на персонала да направи нещата според техния график и представи.
    Защото искам аз, моето тяло, да води раждането, а не някой друг.
    За да се избегне рискът от зарази с резистентни болнични инфекции, хранене на бебето с АМ, грубо отношение и разделяне на бебе от майка, слагане на ваксини и капки за очи и извършване на други интервенции без мое знание и въпреки моята воля.

    РОДИТЕЛИТЕ
    За да може родителите да изживеят още по-пълно тайнството и магията на раждането на новия живот, който са създали.
    За да бъде раждането един специален момент на духовно общуване между майка, бебе и баща, момент на свързване и любов."


За какво говорим изобщо? Те са като надрусани, в тях не е останала и капка здрав разум. Въпросът е, че решават от името на бебето си. Едно е да решиш че искаш да рискуваш собствения си живот, съвсем друго-живота на нероденото си дете. Затова, по мое мнение, раждането в къщи трябва да се счита за престъпление (разбира се не в случаите на невъзможност да се стигне до болница поради екстремни метеорологични условия). Така както ваксините в тази държава са задължителни и родителите, които не ваксинират децата си подлежат на санкция, така и раждането в къщи трябва да се санкционира. Може и крайно да звучи, но наистина не виждам друг начин да се защитят децата на България. 

категорично смятам , че  раждането вкъщи е  безотговорност.

Смайли - всеки има право да направи куп глупави, опасни и вредни избори. Вредни за себе си и околните. Това е ПРАВО и никой, вкл. и аз не отрича права, а коментираме последици от упражняване на същите. Да реша да убия възрастния си съсед, за да му отмъкна 100-те лева остатък от пенсийката, понеже ми трябвали спешно за нещо - също е мое право. Ако взема, че го упражня - от него произтичат последици, неприятни и тежки за неговите близки и за мен също, ако ме хванат. Но да, имам правото да направя такъв избор разбира се.
В този ред на мисли - да раждаш у дома в България точно, дебело го подчертавам е упражняване на право, което никой не може да ти отнеме, а ти си го упражняваш понякога с ясното съзнание, че поемаш много по-голям риск, сравнено с болнично раждане.
Последното обаче, с осъзнаването на такива родилки е под много ГОЛЯМО условие. Тя Кристал е цитирала част от тезите на такива, аз и други момичета преди време изчетохме още по-изтрещели "трактати" на тази тема в прословутия сайт "Родилница". Писани непосредствено, след смъртта на домашно родено бебе. Вкл. и изцепката как: "Ми то тяхната борба не можело да мине без жертви".    Ако за теб жена и майка, способна да напише такова нещо по повод смъртта на бебето на друга майка е наред с главния и възприятията като цяло - за мен не е. Ако някой ще се обижда от това ми мнение - да заповяда, но то няма да се промени.

Главният проблем на тези мераклийки е убеждението (което по същество е подобно на религиозността), че щом раждането е естествен процес - то той гарантирано се случва винаги безаварийно, стига те да бъдат "оставени на мира" от онези в белите престилки. Така, ама хилядолетната човешка история и раждания в нея са доказали по абсолютно категоричен начин, че това просто НЕ Е вярно. В днешно време дори, в постната лично от теб статия се обръща внимание на факта, че по чисто еволюционни причини, съвременните жени стават все по-непригодни за успешни естествени раждания. Т.е. имаме покачване на риска, а не спадане на същия. Такива неща обаче, тези групички - просто "не признават", защото имат правото да НЕ ВЯРВАТ в тях, понеже на тях не им изнасяло на личните убеждения. Т.е. не можем да говорим за информиран избор, защото този същия - не се прави на база някаква реална информация, почиваща на някакви реални факти, изследвания и пр. , а на база - "ама аз вярвам" "Вярвам, че мога да разплета заплетена пъпна връв със силата на мисълта си, вярвам че ще родя лесно и бързо, ако се намирам у дома на дивана и няма наоколо лекари, които да ми развалят правилните вибрации и хармония със Вселената, вярвам че ако бебето ми не продиша но го гушкам упорито - то 6 час по-късно внезапно оживява..." ТОВА Смайли е "информацията" и "подготовката" (иначе казано облъчването), което жените решили да си раждат у дома, сами получават от "групичките за подкрепа и насърчаване" на този почин.

Съвсем сериозно те питам - за теб лично, бъдеща родилка, която пристъпва към раждане у дома на дивана, на база такава "информация" и "подготовка" и убеждението, че всичко ще мине по ноти САМО защото раждането е естествен процес и кЪт е естествено - то няма как да не стане добре... Та дали такава жена е реално подготвена какво й предстои? Дали може малко от малко да прецени адекватно, че нещо се обърква и то здраво в някакъв момент, та все пак да потърси лекар. Какъв "информиран избор" бе джанъм?!!!  Отричаш тотално съвременната медицина, отричаш възможността дори на теория да възникне нужда от намеса в хода на раждането ти, за да оживеете с детето ти - що за информация е това? Като онези американци, някакви крайно религиозни, дето лекували пневмонията на две годишното си дете с молитви, ама то видиш ли взело, че умряло. То и за тях и според тяхната "информация" такова нещо просто не е можело да се случи, ама случи им се. Та и ги осъдиха и ще лежат ред по ред в затвора. И правилно.

Нека не бъркаме "двата щата" обаче и да смесваме правото на каквото там се сетиш, с проявата на здрав разум, че и понякога с инстинкт за самосъхранение и майчински инстинкт. Да, правото на медицинска помощ, в коя да е ситуация е ПРАВО, а не задължение и то неслучайно. Да, всеки има право да отказва такава, да бъде глупав, неграмотен, безотговорен и пр. колкото си ще. Просто аз лично не считам, че последното следва да се поощрява и да му се ръкопляска и ахка. Не само тук, ами където и да било. Понеже касае човешки животи, а не дренки и шикалки. Грешната преценка тук, не е като да преценя грешно мястото за паркиране и да си усуча ламарините на колата. Грешната преценка тук коства смърт, или трайни увреждания.

Ти никъде не виждаш "реклама" понеже явно не си навътре в темата, която се точи мнооого отдавна. Не само тук. Точи се из нета, по телевизионни студиа, печатни медии... Всяко успешно неасистирано домашно раждане - е реклама за самия почин. Повод да се казва: "Ето на, виждате ли, че става и ние сме прави, няма нужда от болници, лекари и намеси." И разбира се така се привличат още и още "почитателки за каузата". Ама когато някое от тези раждания завърши с мъртво бебе - ей тия същите каки се изпокриват в миша дупка, отказват коментари, обяснения и е "ама недейте сега да ровите в мъката на родителите"  То си триха цели теми от сайта, пък забраниха достъп, пък се криха от журналистите, като почина бебето на ветеринарката. Повърхностните и кратки "обяснения", които нашата съфорумка написа по повод своето раждане у дома - аз (и не само аз) съм ги чела неведнъж, на друго място. Те са общички, шаблонни, наблягащи на емоцията и пр. гъдели за майчината душа. Конкретиката се избягва умишлено, както и ясната аргументация, защо все пак се е стигнало до раждане в къщи. Винаги се твърди, че толкУ бързо станало, че въпросната не се усетила и не успяла да стигне до болница, та дори линейка не успяла да си извика, та дори в София. Брех! Сериозно?  В случая на Лили - беше някакво никакво хънта-мънта как тя до последно не знаела що така решила, понеже на вас да ви разправя как пък не се усетила, че ражда - няма кой да върже. Другаде - може.

Залагам си главата аз, че тя  (както и всички други раждали домашно у нас) - не е била наистина сама. Поне една жена от "гуротата" на местната групичка за домашни раждания е била там и дори в последната секунда да е решила да го направи наистина - имало е предварителен план и подготовка да се прави така. Абсолютно разбирам и причините, да не даде такива подробности, да спомене имената на асистиралите и пр., защото ако нейният избор не подлежи на санкция, практикуването на дейност за която нямаш квалификация в България - подлежи Затова всичко е скрито-покрито по тези случки и все "изненадващо, набързо и съвсем сами" си раждат у дома такива майки. Пък леля ти Роси и кака ти Мег си свиркат и са недосегаеми и покрити отвсякъде. Сефте.

Ми хайде помисли малко. Аз не съм раждала естествено, обаче ти си, ако и да е било обезболено. И как точно си представяш да си родиш ей така сам-сама у вас, без грам упойчица, при това първо раждане, което обичайно не протича за час-два... Като котките а? Три напъна, даваш цицата, поизмиваш се по някое време и си полягваш с бебето за сладка дрямка?  Става и така, ама по филмите. Не бъдете толкова лековерни все пак, само заради лична симпатия към някого. Казвам го с пълното съзнание, че Лили - не дължи обяснения по въпроса на която и да било от нас, но след като все пак, по своя инициатива написа някакви - аз констатирам, че същите издишат много здраво откъм логика. И за жалост - са ни добре познати от други случаи, които не завършиха добре обаче .Изключително се радвам, да го кажа за м'найсти път, че нейният не е сред тях .Независимо от добрата развръзка сега - такова решение и действия си остават супер рискови и безотговорни.

Да, не е разрешено по закон на медицински лица у нас, да асистират ПЛАНИРАНО домашни раждания. Имат право да се намесят по спешност, ако състоянието на родилката и етапът на раждане вече не допуска транспортиране до болнично заведение. И това е така по една много проста, обективна причина - за момента, не можем да обезпечим усложнените домашни раждания по начин сходен на държавите, в които те са регламентирани. Нямаме и специалисти обучени да асистират в извънболнични условия също така. Т.е. държавата не позволява дейност, която да поставя гражданите й в ситуация на необоснован риск, което е правилно и редно. Обръщам ти внимание на факта, че радетелките за домашни раждания у нас - не желаят асистенция от мед. лица, дори да беше разрешено това и регламентирано както в други държави. При тях мераците са съвсееем други, защото те определят самото физическо присъствие на мед. лице в близост до тях, като вредно и пречещо на раждането им. Там заради вибрациите, казах ти го и по-горе. За техен късмет - живеят в България и поголовно лошите болнични условия им идват дюшеш, за да твърдят, че "ама аз у нас, щото в болницата така и така, много зле". Повечето хора, които не си дават труд да се запознаят подробно с тезите на въпросните дами - им вързват на официалните аргументи. Нормално.

Аз само искам да попитам, кой отряза пъпната връв и как точно се изгони плацентата?

С уговорката, че не съм раждала и при цялата ми симпатия към Лили (не списвам често, но редовно чета),  никакви аргументи не могат да ме убедят, че такова решение е разумно и отговорно, защото за мен няма никакво съмнение в предварителната подготовка на това конкретно действие. Жената на братовчед ми е акушерка в една от частните софийски АГ болници и там са в състояние осигурят раждане много близко до домашното, вкл. допускат присъствие на "дула", че и са склонни да удовлетворят почти всяка прищявка на родилката. Но лекарите са там и в случай на нужда операционната зала е на броени метри. При желание има и разумни начини. Разбира се, за "каприза" се плаща, но другата цена може да се окаже жестока. Точно потребителите на този форум са наясно колко трудно се създава живот и какво коства това на всяка жена, двойка, семейство, за да бъде разиграван на руска рулетка.

Няма как някой да знае предварително как ще протече раждането. При мен нямаше противопоказания за естествено раждане. Тръгна разкритие, имах контракции, при това доста болезнени и продължителни, бебето си беше с главично прилежание. И според докторката ми всичко вървеше нормално. Да, ама не. След изтичане на водите и цял ден чакане да излезе бебчо по нормален път, вечерта се пристъпи към спешно секцио. Колкото и да ми се искаше да родя нормално, съм благодарна на докторката за адекватното и своевременно решение, въпреки че беше наясно с моето желание. За секунда не съм подложила на съмнение действията и, беше ми достатъчен коментара, че повече не може да рискува живота на детето.
Всяка от нас, която вече е имала поне едно раждане е наясно, че няма как толко много да се заблудиш и да не разбереш, че раждането е започнало и да не успееш да отидеш до болницата. Много рядко ражданията у дома са непланирани и случайни.
А това, че всеки има право на избор е така, но това не означава, че мога да подкрепя тези неразумни решения. Не мога да уважавам такъв избор, защото според мен той не е свързан със здравия разум.

Ganka, аз също си задавам твоите въпроси, а и други, на които мисля, че няма да получим конкретен отговор.

 mgstra, аз не съм опитвала да раждам естествено, но по време на "кайсеената криза"    ме споходиха контракции. Някакви "мършави" на фона на родилните такива, дори началните родилни да не говорим за по-натам. Няма да ги забравя тези 15 мин. влачене на 50 метра от аптеката до нас, дишах на пресекулки, позеленях, изби ме студена пот... А това все пак си е било мижава болка, на фона на тази от родилни контракции и ми е ясно. Това, че аз на болка не търпя хич си го знам. Ама тая с как "не разбрах, че раждам просто" - аЙ да ме прощават. Даже по "Дискавъри" имаше една поредица - "Не знаех, че съм бременна". Дават разни момичета и жени с ниска полова култура, които по разни причини - даже не са разбрали 9 месеца, че са бременни. Често бяха едни масивни негърки по над 100 кила...как да разбере налЕ?  Обаче, като зараждат....бе боли си, пък с часове боли, пък нетърпимо става, та отиват в някой спешен център и докато ги преглеждат да разберат какво и защо ги боли - хоп тя главата на бебето излезе. Това жени, на вид способни да раждат прави и в движение дето се вика, без особено усилие, че някои и раждали вече - и не, не се търпи, та толкова не се търпи, че стигат до болница все пак.

Обаче друга ми е мисълта в случая. Медицинска казуистика са естествени раждания с ефективни, не особено болезнени контракции, особено при първо бебе, но при Ади е било така със сина й, ако не греша. Но все пак това са нищожен процент случаи в световен мащаб, да не се лъжем.
В масовия случай, особено първо раждане е дълго, тегаво, боли си здраво. Дори много запознати и ограмотени по темата жени, психически подготвени, които са с очакване, че ще е тежко, ще има болка и уверени, че ще изтърпят и без упойка...често, след час-два си искат епидурала и са "мерси" на толкова естественост чак.  Естествената човешка реакция в такъв момент, на всеки нормален човек, в безпомощно състояние, който изпитва и болки е страх, несигурност, сработват му остро инстинктите за самосъхранение.
Това описаното по-горе, като ти се случи у дома, на диванчето - инстинктът за самосъхранение, мисълта да търсиш лекар и пр. са преодолими само волево. Т.е. нужна е много стабилна и то предварителна мотивация, защо аджеба ще го търпиш и ще търпиш така, та да не разбере целият блок, че раждаш и да звънне някой на 112. Та такива неща случайно, непланирано, без никаква подготовка, без асистенция някаква - не, не се случват. Това е ясно уж, ама явно не на всички четящи.


Що се отнася до мен - аз право в изборите на никого не смятам, че имам да се меся и не го правя. Както не считам, че някой има право да се меси в моите. Но определено - имам правото да не одобрявам нещо, да кажа защо не го и си го ползвам. Нямам никакъв проблем и да търпя критика за родения си оперативно и хранен с АМ син. Тръпна в очакване все още, за аргументите за това как съм застрашила живота и здравето му с тези си действия, още си чакам де. Научните, не тези с "аз вярвам че..."

Тя "битката" с тези неасистирани домашни лудости е информационна и според мен - обречена на загуба, що се отнася до храдлайн изтрещялките по нея. Струва си да се говори, заради онези дето се колебаят, пък дано размислят. Друго - няма, поне за мен де. Че ще имаме още умрели по дивани и вани бебета - просто ще трябва да го преглътнем и толкова.

Тук заприлича на страшния съд 

Jbrul, аз не си представям да родя сама вкъщи, както писах и преди. Но има хора далеч по-силни и психически, и готови да рискуват, и издръжливи на болка от мен (аз като чуя за болка и свят ми се завива  )
Относно това дали една бременна, раждаща за пръв път, е подготвена за това, което й предстои - според мен да. Аз лично очаквах много по-дълго и болезнено раждане от това, което ми се случи. Наистина бях с упойка, но ми я биха почти на пълно разкритие (даже се чудеха дали да ми я бият, защото са закъсняли). А ти сама знаеш колко жени си раждат без упойка (а едно време е нямало и упойки въобще). Болката, дали си вкъщи или в болницата, е една й съща.

Аз си правя аналогия с екстремните спортове. Всички знаят, че са опасни. Колко смъртни случаи има, но не само че не са забранени, но и са официално разрешени. И се гледат от милиони хора и медали им се дават. И всички им се радват.
Аз не бих спортувала такъв спорт, но има хора, които обичат адреналина и силната емоция и само това правят.
Така си обяснявам и домашното раждане. Да, има риск и то не малък, а голям. Никой, ама никой не го отрича.
Тез аргументи, които сте писали за домашното раждане (извадени от разни места) ми се струват много "бозави" и не мога да припозная Лили в тях (без разбира се да я познавам).
Според мен супер много принизявате информираността и разума на жените, раждащи вкъщи.

И пак казвам - никъде не виждам реклама. Всеки има глава на раменете си. Ако имаше залитане към домашното раждане и хората така лесно се подхлъзват по чужди примери, анкетата нямаше да е с нула гласа "за".

47 Smiles, аз имам ужасяващо висок праг на болка, даже са ми се карали лекарите, че не казвам нищо, но дори и за секунда, не ами за стотна от секундата не би ми минало през главата да си остана в къщи да раждам. Ако ще и най-безболезненото раждане да е. Защото това е процес, който аз не мога да контролирам и не съм наясно какво точно става с тялото ми. И докато за мен е все тая дали аз ще опъна петалата или не, то за детето ми не е точно така.
Не мисля, че това е страшния съд, просто всяка една от нас си задава различни въпроси. И като се има предвид пред историята на много от нас, не виждам някоя да е посочила с пръст и да е казала - ти си луда. Ние просто не смятаме за разумно това, което е станало. И понеже живеем в свободни държави, изказваме свободно мнението си.

Има много голяма разлика между това да рискуваш собствения си живот ( защото обичаш адреналина) и да рискуваш живота на детето си заради собствения си кеф. Аз също симпатизирах на Лили, макар че не можех да приема че не пие предписаните и лекарства и общо взето не слуша какво и казват лекарите. Това не значи, че не мога да кажа какво мисля за решението и да роди в къщи-защото тя го е взела предварително, на фона на цялото и отношение към лекарските съвети по време на бременността. Бих казала, след като няма доверие на лекарите, хич да не ходи при тях, вместо взаимно да си вдигат кръвното.

Нма нужда дори да се коментират рисковете от домашното, особено неасистирано раждане. Тази тема от три дни постоянно мо е в главата. В 21ви век сме , а не в средновековието и за мен този акт е меко казано непривмлив. Романтика и приказност свързни с бебе и появата му човек може да намери в хиляди моменти. За мен това е форма или на налудничавост, или на сектанство.  Това, което е направила потребителка от форума не е причина, а повод за темата, и друг път е коментирано. Ако е родила за 20 мин от първите болки, до излизането на бебето няма какво да коментираме, но дори и постфактум,  непосредствено след това трябва има квлифцирано присъствие и помощ, няма смисъл да изтъквам подробности, най малкото да бъдат отведени в клиника, да бъдат приложени необходимите следродилни грижи за майка и бебе. Но, да коментираш приема на вит Д от съображение предполагм вредност или опастност за бебето в  а същото реме да избереш домашно раждане, неасистирано в никой момент .....  Както Додич е писала, ако пък си иска сама да ражда жена - то си има места, където може да го направи, все пак много по-приемливо и най-важното далеч по-безрисково. за бебето. И в този ред на мисли се сещам не само за пъпната връв, плацентата и ваксините. Със сигурност и много други неща, защото всичко за което говорим е резултат на начин на мислене, което в последствие като декствия и бездействия в бъдеще също има значение, огромно, решаващо.
Някои неща трябва да се се казват и назовават макар и да наранят някого, и ако това помогне дори на една майка да се откаже от подобна мисъл и план то има смисъл. Ако поне един живот бъде спасен и поне една съсипана от мъка душа по-малко, наистина е имало смисъл. Кой каквото иска да си прави. що касе лично и само неговата си персона, но когато си решил , искал, и още ппвече борил да създадеш нов живот, да го рискуваш по този начин си е направо ... извратено.
Много ми се иска все пак да чуя един, макар и що годе разумен аргумент за домашното раждане , защото моя мозък не ражда нито един, а три дни си мисля за това. Не разните там привърженици и практикуващи апокрифно да си дълбаят там където намерят "почва".
Смайлс, казаш "има готови да рискуват", въпроса ми е какво или шо-точно кого  рискиват тези жени, себе си, себеси, болката - ок, да приемем, а бебето? Една бременна раждаща за първи път в никакъв случай не е подготвена ... , описания от друг човек, четенене, къквто и да е начин на набавяне на инфирмция не могат да дадат изживяването. и усещанията, когато е за първи път нещо не се ли изживее в първо лице няма как, лично мнение разбира се.

Смайли, в нашия сайт точно, освен Лили да гласува със "за" - едва ли друг ще се намери, та е нормално резултатът от анкетата да е такъв. Аз вече казах, ама да повторя - анкета има поради моята техническа некадърност  , явно като пусках темата без да искам съм цъкнала и другаде и без анкета - не щя, та не щя да публикува. Та я има чисто формално въпросната.

Болката при естествено раждане - изобщо не е основна тема тук, поне за мен. Раждали сме хиляди години без обезболяване, щото не е имало такова. Днес пък си има куп жени, които си раждат без упойка по своя воля, понеже за доста от тях - не е нетърпимо това, други сичтат анестезията за вредна и опасна за бебето, че и за себе си. То и със секциото допреди 15-ина години е било тотален кошмар, за преди 30-40 да не говорим, като се е режело вертикално, та мускули коремни...100 пъти по-лесно е било да се възстановиш от естествено раждане, пък било и тежко, отколкото след секцио.
Домашното раждане обаче е рисково, не защото няма кой да ти сложи упойка и си търпиш болките - мисля, че това е съвсем очевидно. Опасно е, защото родилката - НЯМА КАК да бъде достатъчно компетентна за всичко, което може да се случи по време на едно естествено раждане. Какво според теб може да прецени раждащата жена, освен дали бебето е излязло, или не е? Тоновете ли му следи, разкритието си ли следи, с ефективността на контракциите си ли е наясно? Кое й е подготвеното, като била чела, ако ще учебници да е чела. Ако разбере пък, че някакъв сериозен проблем с това нейно раждане се случва (да кажем, че би могла) - тя какви мерки би могла да вземе, че да го разреши, ей така самичка в дома си? Ще си направи сама епизотомия ли? Или секцио, ако се налага?
Майка ми има колежки АГ-та, с по 2-3 деца, естествено родени... Ми те това работят тези жени все пак, водили са 100-ици раждания, сравнено с един лаик поназнайващ нещо по темата - много по-добре биха могли да се усетят и ориентират, ако нещо в раждането им не върви ОК, ще са наясно какво следва да се направи при даден проблем, ама сами на себе си - не биха могли да направят това, което правят на родилките постъпващи при тях. Техните раждания до едно се водят от някой колега и по правило - колегата решава кое и дали е нужно, не родилката, пък била тя и АГ-специалист И поради факта, че малко, или много в такъв момент - жената е в състояние на стрес и медицинската й преценка ,може да се окаже погрешна, или не достатъчно адекватна на дадената ситуация.
Та щом гинеколожки с м'найсе години стаж, виждали какво ли не в родилна зала - считат за задължително да раждат в болница, под медицински надзор - какво да си говорим, че някоя си там "шматка" (като теб и мен) - била наясно, пък била подготвена, пък знаела какво да направи при проблем...Те гинеколожките раждат в болница, именно защаото НАИСТИНА ЗНАЯТ как нещо може рязко да се огелпи от едната минута за другата и бива да са на място и сред хора, които незабавно да реагират на проблема. И то оптимално адекватно. Да не забравяме и момента, че може раждането ти да протече гладко, лесно и бързо, но роденото бебе да има проблем, изискващ незабавна намеса и грижа, за да оживее, която обичайно изисква освен наличието на баш специалисти по новородени (не къФ да е лекар) и наличието на апаратура, която никой няма у дома, нито пък е портативна същата. Те неонатолозите не висят в родилните отделения от нямане какво да правят и заплати не им се плащат "за спорта" все пак.

Аналогията ти с екстремните спортове и домашните раждания - на мен не ми е много логична да ти кажа. Поради две причини главно. Първата е, че нито някой скача с парашут, нито катери Еверест с бебе привързано към корема си, та като рискува и иска адреналин - рискува себе си. Не някоя "безгласна буква", като още нероденото бебе. Това е "морален" аспект на нещата разбира се, а такива неща - не подлежат на регулация от каквито и да било закони. Но за мен поне - има огромна разлика, дали правейки нещо рисково - рискувам само себе си и дали рискувам и Дани. Ако има риск за него - просто не бих го направила, ако ще да умирам от мерак и да ми се ще висок адреналин.
Второ - не е признак на добро психично здраве, раждането на дете да ти бъде някакъв "екстремен гъдел", "чесане на крастичка" и ТОВА да са ти главните приоритети и вълнения свързани със същото. Вместо мисъл и грижа за теб самата и бебето. Такова поведение е в противовес на един от най-изявените инстинкти на жената - този да бъде майка. Дори котката, като роди котенца - изпосталява от глад първите седмица-две, но не пуска леговището си, седи там, кърми и пази бебебтата (обикновено от мъжките котараци). Т.е. то дето е животно все пак - има за главна грижа да са му добре бебетата, да си ги опази и то за своя сметка, с цената на глад и лишения за него самото. При хомо сапиенс - този инстинкт освен по-силен, следва да е и много по-осъзнат и доминиращ всичко останало свързано със самото раждане. Обаче има цяло течение в областта, с доста последователки, за които водещо е да получат оргазъм по време на раждане. Не, че нещо против оргазмите имам разбира се  , но понеже съм консервативна - някак не считам, че баш докато раждам ми е най-важното да изживея такъв и за целта - да направя хиляда челни стойки и глупости, с които да рискувам бебето. Ми има си и други начини да постигнеш оргазъм все пак, далеч по-сигурни и приятни


Аргументите "ЗА" домашното неасистирано раждане споделени тук - не сме ги писали ние  , само сме ги копирали от разни сайтове, в които списват фенките на същото. Всеки с акъла си - може да прецени доколко са състоятелни и дали и какво реално се крие зад тях. Имаше и "аргумент", че бебетата родени в болница - често спирали да дишат, в знак на протест, че ги пипали чужди хора и ги отделяли от майка им. Ей така - щрак и новороденото се разсърди и вземе, че спре да диша по своя воля.  И аз трябва да приема, че жена написала такова нещо и вярваща в него е грамотна по темата, подготвена за раждане, адекватна...? Ми не мога, сори, това е малоумно просто. Всеки има право да е малоумен, много ясно. Ама не за права говоря, а за простите факти по тези случаи. Най-малкото, както всички знаем дишането е спонтанен, безусловен рефлекс. Дори хора с тежки мозъчни увреждания, прекарват години в кома, дишайки самостоятелно (а не апаратно), това е управляван от мозъка ни основен рефлекс на тялото. Толкова основен, та дори тежко увредения мозък понякога го поддържа. Ми няма как да приема за адекватна жена, която ми твърди, че новородено спирало да диша протестирайки, че го е родила в болница, та тя затова ще си го раждала в собствения хол, сама. На ветеринарката бебето защо не пожела да диша тогава? Нали е родено в хола, на спокойно, без лекари и други "вредители" наоколо.

Има съществена разлика между неасистираните и асистираните домашни раждания (така както се провеждат в държави, където са регламентирани), предвид поведението и отношението на жените пристъпващи към тях. Не са на "един кантар" сраждащите неасистирано в никакъв смисъл. Напомням, че в темата говорим за неасистирани, а не за домашни раждания по принцип. В Англия, Холандия, Австралия, САЩ - домашните раждания са супер висок процент от всички раждания (20-30% поне), но се провеждат по регламент, при оптимална осигуреност на родилката, под медицинския надзор на обучени точно за домашни раждания асистенти и пр. И на тях не съм им фен аз, ама там все пак - има премерен риск, предвиден механизъм за реакция при усложнения, при това ефективен в общия случай. Асистиращото лице, забележи ли проблем с риск да стане сериозен същия - не го чака да стане такъв, ами се вика линейка и раждането завършва в болница. Няма помайване и размисли.

Другото си е "руска рулетка" отвсякъде и няма никакви разумни аргументи да се направи. Виж - идиотски и сектантски има бол. Ама като цяло се изчерпват с това, че всеки имал право да си бъде изтрещял и безотговорен. Да, има право. Точно както аз имам правото да не приемам спокойно безотговорността спрямо неродени деца и да не я одобрявам и оправдавам.

Смайлс, жена, раждаща за първи път, НЕ е подготвена за това, което я очаква. Дори и няколко пъти родила, пак може да не е, защото всяко раждане е различно.

В Холандия май повечето раждат вкъщи, защото системата така им го налага, но тези с частните застраховки бягат в болниците във Фландрия (Белгия).

Оф Божеее, пак я започнахте тази тема. Аз гласувах, че не одобрявам, но от това не трябва да се разбира, че искам да се забрани домашното раждане, само че неасистираното такова не е добра идея според мен.  Обаче искам да попитам това ли е  огромният проблем на раждането у нас? Процентът жени избрали да родят така в моите очи е пренебрежимо малък на общият фон родилки. Бебета починали при такива случаи ( не процентно, а абсолютни стойности) са пренебрежимо малко, в сравнение с тези починали в болница, така че по-добре се съсредоточете върху това. Пък като решим проблемите, причиняващи смърт на много повече бебета, може да се обърнем към тези причинили 2 смъртни случая до сега. Аз лично съм против неасистираното домашно раждане, но пък съм за  ( ако някой го влече и му е мерак да го боли) да си ражда със акушерка. Дули-мули някакви въобще не ги смятам за асистентки, те са в моите очи като шаманите . А защо някой, при наличието на епидурална, която не минава през плацентата, ще избере тези мъки, въобще не ми го побира мозъка, ама тяхна си работа. А тези се неасистираното - аз не мисля, че тези жени смятат, че рискуват. В  тяхните глави мисълта е, че  "няма страшно". Като анти-ваксинаторките,. Това е мислене, което не подлежи на увещания и доказатества с факти - това е вяра, един вид като религия. Човек като вярва в нещо, ходи го убеждавай, че сол под черджето и няколко зкалинаняи не могат да ти причинят болест

Някои въпроси тук са ми малко странни, от сорта как така е станало безпроблемно.   Тонове на бебето не са следили дори и когато аз съм се раждала, а и на УЗИ дори не са я гледали майка ми, не е било практика явно. Повечето от нас са родени без да ги е имало тези наблюдения. Не казвам, че не е по-безопасно, но чак пък учудване, че е минало безпроблемно...при положение, че статистически погледната е по-вероятно да мине нормално.

Проблемите в здравеопазването са благоприятна почва да се вихрят подобни течения и вярвания. Напълно съм съгласна, с това което казва Боби, да се съсредоточим върху болничното раждане. Подобряването му и регламентирането на "домашен тип" раждания, но в болнична обстановка или с квалифицирани асистиращи, си мисля, че съществено ще повлияе да се прекратят такива налудничави практики. И аз съм вярващ човек (по своему), почитам и уважавам моралните учения на църквата, но и ми е пределно ясно, че голяма част от библейските писания просто няма как да са се случили. Има си физически закони все пак. Едната гола вяра (в каквото и да е) нито може да съживи човек, нито да накара да проплаче бебе, когато има чисто физиологични предпоставки това да не стане. Жените, които проповядват това "учение" са си достатъчно убедени и не подлежат на разубеждаване, това е ясно. Но стига и една бъдеща родилка, податлива на влияние и внушения, да прочете част от тези или подобни коментари като натисне търсачката, за да помисли по темата дали е съгласна детето й да плати цената на нейния избор. Когато стане белята дали на родилката ще й бъде обяснено, че "висшата сила" така е решила или тя не е вярвала достатъчно и не е изпълнила препоръките правилно и как ще я утеши това?
Аз лично се включих в темата, защото бях безкрайно изненадана, че точно човек минал през достатъчно изпитания прави такъв избор, акъла ми не го побира. Нищо лично, всеки е свободен да прави избори, които се отнасят до неговия собствен живот и битие.