Добро утро на обяд
.
Зайко, кафето е хубаво и подозирам, че сладките са ореховки, каквито много обичам, та огромно благодаря.
Тук вали, къде по-силно, къде по-слабо ама вали де.
Мими, мен не са ме събудили толкова гадно, ама ме събудиха де. Станал мъжът ми и ситната с него естествено. Измили зъбите, направил ѝ закуска и я оставил да яде и гледа детско в кухнята, а мен ме оставили да спя. Но малко след като той тръгнал тя дойде да ми каже, че се звъни на вратата. Излизах на терасата да обяснявам, че този когото търсят, не е на този звънец. Тъкмо си стоплих кафето и пак „зърррр“, този път племенника с приятел. Поне този път успях да пратя Ники да слиза долу и да отваря вратата. Обясних на момчетата, че още не съм си изпила кафето и съм неадекватна, да не ми задават сложни въпроси
. Но те и не искаха нищо да питат, просто на несъбудена глава ми беше странно как приятелчето ме наричаше „госпожо“. То съм си госпожа и е нормално де, ама смешно ми беше - аз по пижама и халат отгоре, рошава и сънена, умираща за кафе и цигара и - госпожо
