За ваксините на дъщерята ми звъняха по телефона.
Днес излязох от Техномаркет дълбоко потресена.
Мъжът ми купува пералня за клиент, а то не е за 5 минути работа.
Аз примирам за вода, направо ми е залепнала устата. Обикновено си нося, но сега нямах.
Едно от момчетата любезно ме изпраща към диспенсъра, който аз трудно откривам и решавам да питам на касата - три служителки си бъбрят и с тон "какво ме занимаваш, не виждаш ли, че си говоря с колежката", ми заявяват, че водата е само за персонала. Доообре! А мога ли да си купя - ами, там /неопределено/ има витрина с монети.
Намирам някак една витрина на кока кола, ама на егати апокрифното място, под едни стълби, с толкова мръсно стъкло, че не се види какво има вътре и търся инструкции. Едно момче /служител/ се въртеше и аз си викам - ето кой ще ми помогне! Да, ама не! Как работи, моля, тази машина? Амиии, не знам, питайте еди кой си.
Аааааа! Не! Не може да е толкова трудно човек да се уреди с вода! Къде ви е мениджъра? Горе! Качвам се на "горето", като си мисля, че драгата мениджърка ще вземе да й стане жал за мен, клетата клиентка, вече почти припаднала от жажда, но и тук на камък!
Обаче аз направо си поисках чаша, която тя ми подава, мърморейки, че има автомат за клиенти. Безхаберието в гласа й направо ме разби.
От родителите си знам - на жаден вода не се отказва. Колко ли вода ще им изпият клиентите, се зачудих, та за една чаша вода трябваше да обикалям два етажа?