Добро утро!
Кафе имаме благодарение на Зайко, ето и закуската:
Тара, по повод новините и тяхното ааааууу и олелеее, моят мъж ми разказа за една баба, която гледал по тв. Казала - „ние едно време на това му викахме сняг, сега - бедствено положение било“
. Та така с ужасиите, които обявяват по телевизията.
И всички тези неща ми припомнят разказите на моята баба. Нейното родно село е много, ама много мъничко на километър от Марица. Училище естествено нямали, та ходели в селото точно отсреща през реката. Имали си там мост някакъв, далече от селото, но имали. Когато обаче дойдела зима (ама сериозна така) ходели на у-ще по леда, понеже Марица замръзвала. Сериозно замръзвала, понеже и жито на мелница карали хората с волски талиги. А сега - „въх, ко стана“.