В нашето семейство с трепет и вълнение чакаме сбъдването на втората ни мечта. Малкият двугодишен Мони след около месец ще стане батко, ще си има малко братче

Моля споделете някои изпитани хитрини за този толкова щастлив, но и малко плашещ, период от живота в едно семейство.

Ние досега се фокусираме върху баткото, но естествено и мнения за татко и мама ще се добре дошли.

За баткото досега се опитваме да подготвим някои неща предварително, за да не се чувства изместен от бебето - отказахме го от количката, за да може бебето да я ползва, свиква да ходи на гости на бабите, някои дневни занимания ги прави само с единия от родителите (баня, разходка след обед, приспиване). Освен това четем книжки и говорим за бебето в корема. Опитахме се и да го запишем на ясла, но там не потръгнаха нещата по здравословни причини. Сега свиква с почасови занимания и детегледачка.

Руми, някъде бях чела, че като дойде бебето (като се роди), да донесе подарък за баткото. Може и обратното - Мони да нарисува нещо за бебето.
Друго, което бях чела, че като голямото дете дойде да види бебето за пръв път (в болницата), малкото да е нахранено, доволно и спящо и не в ръцете на майката. Така детето щяло само да реши дали първо да отиде да се гушне при майка си или ще види бебето.
Според мен е важно да имаш помощ, защото с две малки деца си е невъзможно. Но както гледам, вие вече сте се организирали.

Руми, мислете отсега кой къде и как ще спи. Всякакви промени са маневри, които изискват внимателно планиране и време, иначе голямото дете може да възроптае. Ние месеци преди раждането прехвърлихме Марко от малко на голямо легло в неговата стая като за "пораснало, голямо момче", но сега той ни разбива съня, не новороденото. Просто при нас ревността се прояви при спането.

Руми, аз съм леко на по-различно мнение по някой въпроси, а именно, че не оставях Деси на никой друг освен с мен и баща си. Нашите баби работеха, гледачка не сме имали, а на ясла не ходеше, за да не зарази бебето предвид, че беше с проблем и предстояха доста изследвания.
След 2-те седмици бащинство се гледахме тричките, включвах я във всички дейности, да носи памперси, да изхвърля мръсни, да си "играе" с бебето, много съвестно й дрънчеше с дрънкалки на главата На разходка си ходехме трите или с количката или със слинг, бях я научила да се държи за количката и да не пуска докато не влезем в парка или някоя градинка. И никога не й се карах да пази тишина докато бебето спи или поради други причини свързани с малката. Логиката ми беше, че бебето може да заспи след 1 час отново, но тя ако се настрои срещу бебето ще е мнооого трудно.
като я кърмех Деси сядаше до мен с някоя кукла, пъхаше я под блузката и тя кърмеше и така
Виж за спането съм съгласна с Цигу, но ние я бяхме отделили още на 1г., т.е. доста преди да забременея, така че не се е чувствала застрашена от бебето и заемане на нейното място в спалнята до мама.
Отделно, което вие сте направили, й казахме още в самото начало, че ще имаме бебе и тя упорито й пеше с цяло гръло, защото все пак е в корема и не чува Дори я беше кръстила - Пипи й казваше. А когато сведохме имената до 4-5 които харесваме с баща й я попитахме кое избира и тя избра Ели. Разбира се, тя няма спомен от това, но тогава беше много горда, а и сега, когато им разказваме.

Марко спи сам в стаята си от 1.5-годишна възраст. Аз имах предвид, че му взехме легълцето, за да спи в него бебето. А Марко получи голямо легло. Но сега иска да спи с нас, защото бебето е прилепено до нашето легло и той се чувства самотен/изоставен.

Стефка е много права за шума, и аз спазвам това правило. Вторите деца май свикват да спят при всякакви условия и шумът не е проблем, дори е неочаквано предимство.

Мен не ме тревожат битовите уредби, това е кратък период и децата минават през толкова промени, че нищо не е задълго и постоянн. Аз се чудя как да създам хубава връзка и обич между децата отсега. С моя брат никога не съм се разбирала добре. Донякъде виня майка ми, че ми е възлагала задачи неподохдящи за малко дете.

Цигу, вашата разлика е малко по-голяма, нормално е да има по-различни усещания.

Цигу, незнам каква ви е разликата с брат ви, но при малка такава, трудно може да се получи това с възлагането на задачи неподходящи за възрастта. В момента както са моите едната на 8 г. , другата на 6 г. и доста по организирана ми е трудно да възлагам каквото и да е на "каката"
Но като цяло е така, много е трудно и едва ли има универсален начин и подход, който да възприемеш и да си сигурна, че те ще станат близки. За мен всичко е в примера на семейството, ние сме навсякъде заедно, те не са се делили никога, с изключение на 4 дни миналата година когато сестра й беше на зелено училище. Винаги се опитвам да съм обективна, когато са направили някоя беля. Разбира се и разговорите с тях са задължителни, нот това става в малко по-късна възраст, като запончат да разбират.
Абе сложно е, няма писани правила, за съжаление, всеки си намира начина и се надява да е правилния такъв

Руми, някъде бях чела, че като дойде бебето (като се роди), да донесе подарък за баткото. .....

Точно това ме посъветва да направя анестезиоложката в болницата.
Сама нямаше да се сетя, но го направих и ефекта беше много добър. Когато баткото дойде в болницата да ни види, бебето си беше в креватчето, баткото ме гушна първо мен, получи си подаръка, после малко страхливо поогледа бебо, после започна да го целува по крачетата и да му се радва.
Предварително бяхме говорили, че бебето може да се целува само по крачетата и по главичката отстрани и го спазваме.
След изписването беше голяма еуфория и няколко дни трябваше да сме постоянно нащрек, защото баткото искаше по всяко време да го гушка, целува, да играе с бебето. Не сме се карали, спокойно обяснявахме какво може и какво не. Опитваме да обръщаме достатъчно внимание на баткото, за да не се чувства пренебрегнат заради бебето. Помага да го преобличам, къпем го заедно, сменяме заедно памперси, мажем дупето с кремче заедно и т.н. За сега се получава, няма ревност, има голяма любов от страна на баткото и често казва на бебето, че много го обича.

Благодаря за ценните идеи

Мони сега целува доста мечешки, явно ще трябва само до крачетата да го ограничим него
Подарък сме предвидили - даже сме го купили и скрили надлежно.
Мисля си и за занимание на Мони, докато аз кърмя. Чудех се дали да не му взема играчка бебе с шише. Да сяда до мен и да си храни бебето. Другият вариант е кутия с интересни играчки.

От опита до момента с Мони мисля, че точно сънят му ще пострада. Като ходеше на ясла единствено по проблемите със съня се разбираше, че нещо го тревожи. Той спи от раждането в неговата кошарка, от година в неговата стая сам. Определено не е готов за голямо легло, така че кошарката си остава негова. Бебето ще спи в друга кошарка, но в нашата спалня. Кошарката на бебето е сгъваема и засега планът е да я разгънем чак като се роди бебето. Дали ще помогне ако я разгънем предварително, за да свиква Мони, че бебето ще спи при нас?

Нощният сън всъщност е единственият битов въпрос, който ме притеснява. На таткото също не му се отразяват добре нощните ставания. Става с огромно желание, но се вижда, че му е много трудно. Струва ми се, че ще е по-добре да му поверя бебето, защото баткото е много по-изнервящ, пищящ и придирчив. А аз като цяло нощем съм по-спокойна и издържам на мрънкане.

mgstra, как успявате да къпете обличате и т.н. бебето заедно с баткото? Той се качва на стол и гледа как действате на повивалника ли? Аз все още не смея да качвам Мони на стол и да върша нещо друго ангажиращо. Страх ме е да не падне, въпреки че вече слуша, внимава и не се хвърля сам.

Стефи, това, че не разделяте децата, е интересна гледна точка. Засега планираме да оставяме баткото при бабите за по седмица на всеки два месеца. Това докато бебето поотрасне, че и него да можем да оставяме. Бабите обаче после с два броя дали ще се справят...

И на мен много ми се иска децата да са близки и задружни. На мен много ми липсваше тази близост с брат ми (той е с 6 години по-голям). Мисля, че точно аз като съм се появила на този свят, нещо се е объркало в нашето семейство и доведе до развода на нашите по-късно. Дано не повтарям грешките на моите родители 

Аз все още къпя бебето под чучура на душа. Мишо влиза в банята, държи ми хавлийката на бебето, слага ми от измивания гел и с това свършва помощта в банята.
По време на обличането стои до мен и ми подава дрешките, кремчето. Но аз поливам на спалнята и не се налага да се катери някъде.
За леглото, предварително го бяхме подготвили и му обяснявахме, че там ще спи бебето и трябва да е близо до мама, защото то ще е много малко и докато порасте, има нужда от помощта на мама.
В началото, когато кърчмех, Мишо стоеше до мен и гледаше, после вече не му правеше впечатление и си отиваше в неговата стая да си играе.
В първите дни и на Мишо целувките и пръгръдките бяха мечешки и затова много внимавахме. Сега вече не е така, по-внимателен е, а и по-нарядко го целува и гушка. Сега иска да се борят  и аз позволявам, като слагам бебето върху баткото, а той пада на леглото, бебето отгоре. Това е борбата и е голяма радост.

Руми, кошарката (сгъваема) и количката Деси и татко й сглобиха като влязох в болницата да раждам, двамата заедно, има много забавни снимки от процеса
Тя също си спеше в нейната - дървената, а бебето в платнена. След това преместихме и платнената в детската стая и така си откараха до 6-та година на Деси, когато вече не се събираше в кошарата, та им направихме детска стая с големи легла

Не си вкарвай излишни тревоги сега, нищо няма да се обърка, ти си толкова спокоен човек и мисля че ще се справиш перфектно

Няма да забравя какво ми каза Мия като се прибрахме вкъщи с бебето: Гушна се до мен и ми каза:" Мамо, благодаря ти, че си дойде". В седмицата, в която раждах, тя се разболя и не можа да дойде в болницата. Въпреки, че е доста по-голяма, знаеше предварително, говорихме много през цялото време на бремеността за бебето, тя си изживя страхотна криза и мисля, че това е неизбежно. При нея се изрази в срив на имунната система -от едно изключително здраво дете, се превърна в непрекъснато боледуваща. За няколко месеца боледува толкова, колкото не беше боледувала за 6 години. Няколко дни след като бебето вече беше вкъщи искаше да го връщаме обратно, като беше на 1 месец даже го удари. Иначе баща й се стараеше да я обгрижва много през цялото време, дори не целуваше бебето пред нея, за да не се дразни. Майка ми също много я гледаше, но реално тя го прие като нещо различно чак когато Явор започна повече да се движи самостоятелно, когато започна да лази и тя видя, че е отделно човече. Сега много се обичат, той беше страхотно привързан към нея от самото начало, а на нея й трябваше време. Иначе откъм битов план, нея я преместихме да спи в нашата спалня, аз с бебето в детската стая, а таткото в хола. Така всички успяват да се наспят, особено като се имат предвид среднощните занимания на Явор.

z22, ей така бяхме и аз със сестра ми.Любов огромна и голям тормоз.Сега се чуваме по няколко пъти на ден В пубертета нещата се наместват, преди това яко бой(много се биехме двете, разликата ни е 4г и 1 месец).

Е, момичета, недейте с лошо, де! Кажете как хубаво си играят децата! 

абе играят си те, ама се и бият хахаха
и ние с брат ми се биехме денонощно, той е 3.8 г. по-голям, и ако трябва да съм точна аз го дразнех, а той ме биеше

моите не се бият, Елена бие Деси

Здравейте, момичета!
Аз много отдавна не съм се появяла тук, но ето сега директно нахлувам в темата "си"!
Виждам, че и други майчета, които познавам макар и виртуално вече имат второ детенце, да са ви живи и здрави, радвам ви се много! Колко бързо лети времето...
Дано се наредя и аз пак на опашката, днес ми беше ЕТ.

rumyanau, моите са с 1г. и 3 м. разлика, подготовка никога не сме правили, още повече, че лежах и в болница 2 месеца преди да се роди малкия. Бях си планирала помощ от майка ми за първия месец, но Стефан се роди един месец по рано и така се стекоха обстоятелствата, че остана и още един месец в болницата и отпуската на майка ми свърши, така че от самото начало си ги гледах сама. Двамата спяха при нас, всеки в собствената си кошара. Ели ходеше на ясла, носеше болести, макар и малко защото беше пролет, но пък Стефан изкара на 5 месеца варицела покрай сестра си (една от любимите ми снимки, Ели цялата в пъпки, гушнала Стефан ). Драма не е имало от страна на Ели, тя е душица и му даваше и собствените си биберони  . Него не съм го кърмила и двамата по това време бяха със шишета и така, буди се единия, буди се другия, термоса и дозаторите заредени и така, докато Ели стана на 2 и спря да се буди нощем.
Сега драмите са по големи, Стефан тормози кака си и са като куче и котка, но има и моменти в които си играят и без да се карат, най-вече, когато Ели играе на Стефан по свирката  . Но ако нея я няма я търси и пита за нея, и определено е по кротък нея като я няма. На мен ми е голяма драма, че постоянно се карат, защото с брат ми никога не сме се държали така един с друг (разликат ни е 2г. 5м.) и като цяло ми е терсене, ама както казах това си е моя драма...

Благодаря за споделеното, момичета Може би наистина няма нужда от задълбаване в темата, те децата са толкова непредвидими Да сме живи и здрави само

Мишле, добре дошла и стискам силно палци   

Здравейте, момичета!
Аз много отдавна не съм се появяла тук, но ето сега директно нахлувам в темата "си"!
Виждам, че и други майчета, които познавам макар и виртуално вече имат второ детенце, да са ви живи и здрави, радвам ви се много! Колко бързо лети времето...
Дано се наредя и аз пак на опашката, днес ми беше ЕТ.

Така се радвам да те видя

Аз ви чета с интерес, ще ми е интересно как ще приеме Ники сестра си. Засега ме пазари да спи при него, пък друг път ми вика, че ако плаче ще му пречи. За дневния сън може да е при него, басинета е с колелца, лесно се мести.
Като цяло е много горд, че ще става батко, въпреки, че стана свидетел на някои изказвания на свеки, по повод как племенника е приел бебето и как го отнася той, колко лоши са станали майка му и баща му и как само бебето обичат, него го изблъскват. Но прекратихме разговорите по скайпа и забрави...надявам се.
Освен това му обещахме Оптимус Прайм да му донесе бебето. Той си я нарича по име, миличкия, много е сладък Заделил е един динозавър за нея

Защото искаше да я кръстим Динозавър, но не му се отвори парашута