Благодаря за ценните идеи
Мони сега целува доста мечешки, явно ще трябва само до крачетата да го ограничим него
Подарък сме предвидили - даже сме го купили и скрили надлежно.
Мисля си и за занимание на Мони, докато аз кърмя. Чудех се дали да не му взема играчка бебе с шише. Да сяда до мен и да си храни бебето. Другият вариант е кутия с интересни играчки.
От опита до момента с Мони мисля, че точно сънят му ще пострада. Като ходеше на ясла единствено по проблемите със съня се разбираше, че нещо го тревожи. Той спи от раждането в неговата кошарка, от година в неговата стая сам. Определено не е готов за голямо легло, така че кошарката си остава негова. Бебето ще спи в друга кошарка, но в нашата спалня. Кошарката на бебето е сгъваема и засега планът е да я разгънем чак като се роди бебето. Дали ще помогне ако я разгънем предварително, за да свиква Мони, че бебето ще спи при нас?
Нощният сън всъщност е единственият битов въпрос, който ме притеснява. На таткото също не му се отразяват добре нощните ставания. Става с огромно желание, но се вижда, че му е много трудно. Струва ми се, че ще е по-добре да му поверя бебето, защото баткото е много по-изнервящ, пищящ и придирчив. А аз като цяло нощем съм по-спокойна и издържам на мрънкане.
mgstra, как успявате да къпете обличате и т.н. бебето заедно с баткото? Той се качва на стол и гледа как действате на повивалника ли? Аз все още не смея да качвам Мони на стол и да върша нещо друго ангажиращо. Страх ме е да не падне, въпреки че вече слуша, внимава и не се хвърля сам.
Стефи, това, че не разделяте децата, е интересна гледна точка. Засега планираме да оставяме баткото при бабите за по седмица на всеки два месеца. Това докато бебето поотрасне, че и него да можем да оставяме. Бабите обаче после с два броя дали ще се справят...
И на мен много ми се иска децата да са близки и задружни. На мен много ми липсваше тази близост с брат ми (той е с 6 години по-голям). Мисля, че точно аз като съм се появила на този свят, нещо се е объркало в нашето семейство и доведе до развода на нашите по-късно. Дано не повтарям грешките на моите родители