Циганче мъкне у дома някакви железа.
-Тате,виж какво  докарах !Да предаваме   железата на пункта,тате !
-Ай,кво туй  бре ,бързо да го махаш от тука!!!! Туй лопата брей,работи се с нея ,няма да пипаме даже !!!

Така е avallon, държавна политика на липсващата (или по-скоро работеща в извратен режим на самоизяждане) държава е, да развъждаме и отглеждаме паразити, които "да им гласуват". Ама когато се стигне дотам да има изобилие от скотове, които "да им гласуват" и липса на тъпаци, които "да им работят" - на тях и паразитите...к'во праИм? Ама съвсем сериозно питам, защото този момент  - е логичен, неизбежен и ще настъпи все някога.
Докато вие (ние) учим, работим и палим свещи да се класира ЕДИНСТВЕНОТО ни дете за заветното място в ясла и градина....у наше село се правят чудеса и красоти за децата на тези, които разправям в предишния си пост. Да - няма лошо, усвоени са пари от ЕС за целта, не са бюджетни средства. Аз имам имот тук - устройва ме да се прави каквото и да било, ама да се прави. Обаче това "на дребно" като мислим. Като се замисля "по на едро" така...избеснявам. Хубаво стратегия за развитие на селските райони на ЕС, ама те същите - отдавна са населени предимно с цигани. А е така - защото в същите - няма поминък за нормални хора, които искат да работят. Бих се изнесла да си живея тук с Дани - одма, още утре. Ама...или трябва да фотосинтезираме за целта, или и аз наред с циганите да се наредя за помощи, ама няма да мога и да искам, че по закон съм твърде богата и образована, за да получа и една стотинка държавна пара. Тук - няма какво да работя просто. И да реша този проблем - среда за сина ми - няма. Детска градина, училище до 8-и клас - 100% циганета са там. Ходят формално, за да не спрат парите на мама, не че учат я... А удобства, удобства - само да искат бе!!! Не било до етноса, не било до това и онова... Ми до к'во е бе?!!!

Мятам снимки на реновираното читалище и училище. В градовете - мечтаем си често за такива ремонти на подобни учреждения, тук ги има, направени са, ама за тоя дето духа. Ние не можем да ги ползваме, а ТЕ - не искат. Те си искат в зеленчуковия...., че лопатата (мотиката) дето nimika цитира в постнатия виц е уред  - водещ до трайна инвалидност, или смърт. Да не говорим за учебници и тетрадки...

Красота!!!!!!

Така е avallon, държавна политика на липсващата (или по-скоро работеща в извратен режим на самоизяждане) държава е, да развъждаме и отглеждаме паразити, които "да им гласуват". Ама когато се стигне дотам да има изобилие от скотове, които "да им гласуват" и липса на тъпаци, които "да им работят" - на тях и паразитите...к'во праИм? Ама съвсем сериозно питам, защото този момент  - е логичен, неизбежен и ще настъпи все някога.

Да, неизбежен е и със сигурност ще настъпи по-скоро, отколкото и очакват. Но те, политиците, неизбежно няма да са тук, а в някоя сравнително бяла и уредена страна, ведно с деца, внуци, та до трето коляно. На колко от облажените във властта, децата им остават по родните места? Колко остават изобщо в България даже?
Картинката наистина е страшна и за първи път от години съм песимистично настроена относно бъдеще и възможности. Болна ми е тази тема, крещящо болна. 

Красота!!!!!!

Така е Рачо. И не искам да бъда неправилно разбрана, че един вид ме е яд и ми "бърка в здравето", че красотата от снимките - е направена за ползване от циганите реално. НЕКА ползват, нека четат, учат, образоват се...нали се мели до припадък, че само образованието е начинът те да се очовечат, интегрират и пр. Обаче пребивавайки тук, еми убедих се, че просто това не се случва, при все създадените им перфектни условия за целта. Честно ти казвам, наистина бих се преместила тук с детето си, да си учи тук до 8-и клас, ако поне половината му съученици бяха деца на хора като мен, теб и другите потребители. И сградата е прекрасна (както се вижда на снимките), училището има дори и физкултурен салон, има добър преподавателски състав (познавам доста от учителите) т.е. условия да се получи добро образование т.е. не по-лошо от това във всяко градско училище - има. Ама средатаааа, там няма решение. Ако си пусна детето на училище в един клас само циганета, дето едвам говорят български - ми това ще го дръпне надолу, ама яко. Дори да не е особено умен - на техния фон ще е направо "на мама гения", с тях ще се мери за всичко и няма да се напъва особено, сещаш се.
С уредничката на читалището говорих вчера. НИТО един циганин не е стъпил в него, ни преди, ни след ремонта му. Има чудесно заредена библиотека, че и нови книги постоянно се зареждат (кметЯ да е жив и здрав - много е разтропан, уредил е дарения от няколко големи издателства). Та читалището го ползват само възрастните местни жители (нецигани) и "виладжиите" като мен лятото. Всичко от "библиотека за ученика" е налично в по няколко екземпляра. Кметът се е погрижил да ги има книгите, че все пак са от задължителната подготовка за началния курс и следва циганетата щЪт не щЪт - барем тях да прочетат бе! Нъц обаче. Мацката от читалището ми казва: "Едно не е дошло книга да вземе, тези ги препрочиташ ти и нашите пенсионери". 

Е, питам аз - к'во да им създадем като условия още на драгите цигани, че да станат хора най-после? Детска градина като слънце има, до училището се намира, ще взема и нея да ви снимам. Училището - виждате го. Всичко това им е безплатно на драгите цигани, за нищо не им се налага да напускат селото дори. Двама ЛЛ има, само за тях работят дето се вика... Не знам вече, акъла ми не ражда как тази паплач моЕ се вкара малко от малко в правия път. Поне съм убедена (щото с очите си го виждам), че не е то до това дали им се създават перфектните условия да се интегрирали. Ми ей, тука са им ги създали, та са се престарали чак  - ефект нула. Излизат от училището, големички деца 4-и, 5-и клас, питам ги нещо, заговарям ги...трудно ме разбират, трудно ми отговарят и то на такъв български дето е "една гаща плява да Идеш наШтУ магаре".

Почна им сезона на сватбите сега. "Социално слабите" ред чакат за бившия ХОРЕМАГ да "женят" малолетни. Тържествата са пищни, с оркестри и всички екстри. Копче не можеш да им кажеш обаче - няма официално подписване на граждански брак, ако влезе полиция, кмет и пр. - ми празнуват си там нещо си, ти върви доказвай какво аджеба празнуват. От миналогодишния им "сватбен сезон" по физиономия помня няколко девойчета, които да са били 14-15 тогава. Видях ги тази - до една бутат колички с малки бебета, две са пак бременни. Естествено - твърде са заети вече да ходят на училище де... С учителката по български говорих скоро и ми каза поименно кои от ученичките й са "отпаднали" поради бременност и раждане на дете. Общо 12 момиченца от селото за тази учебна година. Една няма на 16 навършени.  Въпреки, че по закон - нямат право на редовна форма на обучение тези девойки, кметът е казал само да искат да ходят - да ходят, той ще се оправи с бюрокрацията някак си. Е, ходила е учителката по къщите им на крака да ги умолява да си ходят на училище, сещаш се, че са големи фамилии все пак - има едно 5-6 души дето цяяял ден нищо не правят, че да гледат бебето, докато майката е на училище....ми не щЪт! Твърдят, че нямало кой да им гледа децата и толкова.

Аз затова отдавна разправям, че няма да стане само "с моркова", ами трябва и "тоягата" да играе, та чак тогава може да се надяваме на някакъв приличен резултат с тях. 

Хммм, най-после професионалист да потвърди, че родителското ми поведение не е "престъпно", ами ще се окаже полезно за Дани... 

"Защо предпочитам да съм егоистична, безотговорна и мързелива майка"
http://webstage.bg/roditelstvo/1741-zashto-predpochitam-da-sam-egoistichna-bezotgovorna-i-marzeliva-maika.html?fb_action_ids=10203401017539849&fb_action_types=og.comments#.VXhlM_b4j7M.facebook

Май и аз съм мързелива майка  Кво е това учене с децата пък съвсем не вдявам?! Спомням си, че майка ми сядаше с мен в първи клас, после с брат ми и до там. Може би има и друг момент тук, ние лоши оценки не сме носили... Още не е дошъл момента с носене на чай и сушене на дрехи, нооо няма да му чупя хатъра, а младежа яко напъва  дори копае 

Аз съм постигнала частта със спането до късно и самообслужването със закуска и самозанимаване. Също и самозаспиването, сам. Иначе - сам се преоблича, ако е мокър, или изцапан. Чай - не пия, та тази цел - не я й гоня 

Jbrul,чудна статия 
И аз съм от мързеливите ..ама ей това с ученето още го боря за жалост...все обяснявам,че с мен никой не е учил и т.н. и ефект нула,не че не учи сама,ама като излезна с брат и и като се върна да я изпитам...мама мия все едно и задавам най-сложния въпрос на света и се почва " ми не мога да го разбера,не мога да го запомня и т.н." и в един момент като се разкрещя след половин час всичко е разбрала и е запомнила...та не знам все се заканвам,че ще спра да се занимавам с нея и ще я оставя да си чука главата и да си носи отговорността за ненаписано домашно или не научен урок и все не го правя...бях я оставила така на произвола във втори и трети клас и резултата бе отчайващ,откак я подхванахме с баща и е по-добре,но ми прави впечатление,че на нея така и хареса някой да и го сдъвче и изплюе,а тя грам да не се замисли...освен всичко друго мен това учене с нея адски ме изнервя..

Алекс, по въпроса с ученето - все още нямам личен опит с дете и не смея да се изказвам, категорично пък - съвсем. Но на база случилото се с едно - друго у нас досега...еми за 100 неща чух, че: "ми то не може да стане", "още е малък за това", "непременно трябва ти вместо него, или ти с него", обаче моят опит показва, че това не е вярно просто. Да, "трябва аз вместо него и с него", ако не опитам да го оставя "той сам", пък ако не го оставя - еми как да се научи джанъм?

Помня как година ме развърта поне с памперсите преди да ги свалим (за един ден, съвсем буквално) Защо? Ми защото вика: "Няма да казвам и искам пък с памперса" и пикае и дриска вътре на провала и мама сменя и бърше дупе и не натиска, че "да не се травмирал и ала-бала", ако настоявам. Като ми писна на шапката и му нахлузих едни гащи една сутрин и обясних къде, кое и как - и това беше. Ама просто не преговарях тогава. "Так-так" дето вика Черната Златка и "край на мача"  Издънки нямаше. И разбирай - не съм ходила "да го изпишквам", или да му светя като ака. За второто - само съм казала да ме вика да го избърша, но напоследък се бърше добре и сам и не ще аз да се намесвам. Ако му бях ходила по гайдичката - още щеше да ми се мандахерца с памперси, или да пие вода от шише с БИБЕРОН, че "така се успокоявал заспивайки". Вярно имаше такъв навик преди сън, ама когато "магично" излипсваха всички шишета из нас - заспа си без и повече не попита. На градината се облича и обува сам, яде сам - у нас - не можел. Като не можеш викам - стой гладен. Аз си ям, той ме гледа, гледа, та изведнъж - можа  За обличането - също. Като не можеш да се облечеш драги, аз отивам до магазина, или еди къде си без теб и точка. Облече се не, амиии казармен норматив ще покрие в това отношение... Не можели те миличките, мамини лигльовци и лигли, ама....друг път.  Само да го надуша аз, че нещо наистина вече може сам - отказвам повече аз да го правя вместо него и да помагам и да видиш к'во хубаво се оправя и самичък с разни неща, които и по-големи от него "не можели" Могат те и по-добре могат от него, много ясно, ами набарали на хляба мекото и си хапват децата. Ама не са криви те де...

За училище - мама ме заведе на 15-и септември в 1-и клас и дотам бяха "родителските намеси" в моето образование. А да! И ми надписваше тя тетрадките в 1-и клас, 1-я срок, че аз пишех, ама все още не особено красиво. Прибирах се и си сядах с домашните, ченгелчетата, тетрадките с квадратчета, първите месец-два - някой да ми проверяваше домашните, ама после вече и това не правеха. И успявах да съвместя това с уроците по пиано и часовете упражнения да свиря у дома и си се справях безгрижно. Подчертавам - мързелива съм по природа и определено - гениална не съм. Е, трудно ми е да повярвам, че днешните деца са някакви масово малоумни, че не можели те сами да си подготвят уроците и домашните. Поне това бе! Считам всъщност, че децата днес са много по-напред с какво ли не, сравнено с нас на тяхната възраст. В детскоградинска възраст разцъкват в нет-а, свалят и си инсталират игри на английски (български още не знаят добре), разучават ги играят, боравят с приложения, които и мен ме запъват чат-пат....и ся то милото - урока по история, или биология - ми не го разбирало, ако мама не висне да му сдъвче и изплюе дето викаш ти. Не е да не разбират те, това е борба за родителско внимание. Пределно наясно са, колко е важно за нас да се справят добре в училище и, че стига просто да откажат да се справят добре сами, за да ни поставят на колене по въпроса и да виснем да учим с тях. И ние висваме де, к'во да праИм...

Навремето, когато племенникът ми беше в първи клас и пробва схемата "не мога сам" - направо бях потресена от етърва ми и как го вкара в пътя. Праща го в стаята му сам да си пише домашните, проверява после, една грешка да има - къса страницата и го кара наново да напише всичко. Преди това посочва грешката, ако е предмет като математика - пита го какво не му е ясно да му обясни и така по 10 пъти. Онова рева, пищя, истерясва, чудо беше. Беше, щото отгледан от баба си до училище и на ДГ не беше ходил и такъв лигльо неземен беше по онова време, та чак - течен. След месец истерии, като видя, че при мама нЕма да мине каквото при баба - оп можа изведнъж всичко да си прави сам Много е умно детето, за протокола, ама му трябваше здрав тласък явно, че да стане и самостоятелно. Сега завършва Езиковата тук, свободно борави с английски и френски, на частни уроци не е ходил никога и с него никой не е учил уроци и писал домашни. Та...не е да не може то, ами навреме трябва "да играе" сопата явно.

Jbrul,не знам това днешните са нещо страшно...ами тя и не прилича на мен и може и от там да идват нещата...заплашвам,наказвам и т.н. и кво от туй втора седмица е без телефон,баща и и е казал всеки ден по 10 задачи да решава тя днес съм изморена и няма,ето ви телефона...грам не и дреме и лаптопа и взех от вчера и това си е...може и до дете да си е,но масово покрай мен ги изпитват и проверяват домашни и обясняват уроци,защото ми се казва доста често ми тя госпожата каза да си прочетем урока сами,защото тя проверяваше контролни в час и аз това не го разбрах....е,а кво да правиш в такива моменти...обясняваш и лошото е,че покрай малкия не ми е останало време да ида до директорката и да я наколадя въпросната г-жа...нашето поколение нямат спомени мама да ги е изпитвала и проверявала дали са написали докато сега е точно обратното,някак не са съвестни и отговорни децата,а масово безхаберни към задълженията си...

Алекс, аз затова казах и напред - не смея да се изказвам, щото не ми е дошло до гъзЪ, че да видя "кон боб яде ли"  Каквото казваш ти - това виждам и аз около себе си - масово родителите учат с децата си. Да, училищата, учителите, учебните програми...сигурно не са като по наше време, не знам. Може да са по-сложни, или по-зле написани учебниците, или учителите да я карат през пръсти... Обаче, макар и по-рядко - виждам и деца, които си учат сами и нямат проблеми. Пък ходят в същите училища, като другите, които учат с мама и тати само и все не разбрали и все сами не можели. Ни едните са тъпи, ни другите гениални. Затова си мисля, че нЕма да е там разковничето, щом може и така и онака. Разбира се, че си е и до дете - дума да няма.

Лично мое мнение е, че не моЙ да очакваш някое дондуркано и хранено в човчицата до 1-и клас и силно протектирано за всичко от родители и семейство дете (щото то дете бееее) - внезапно да стане отговорно, съвестно и да сгрее, че и то има някакви задължения. Ей така - от днес за утре, щото според родителското тяло от днес за утре - то вече е голям човек. Да, ама то не се възприема така, ако до вчера - не е имало никакви "права и задължения" за нищо и не е негова вината, ако това е така. Това осъзнаване е процес, който стартира доста по-рано, не с уроци и с домашни все пак, а с това да бъдем "лоши родители" за разни неща. Ако само не може да си сложи да яде и не мисли, че трябва...чакай само да седне да напише една домашна.

Каквото казваш ти - това виждам и аз около себе си - масово родителите учат с децата си.

И аз това виждам. Племенницата ми е така и то от 6-7 клас, преди като че ли не беше. Ако не й висиш над главата не учи и не си пише домашните. Някаква пълна незаинтересованост има при нея. Например имаше да учи три стихотворения наизуст по литература и аз я карам, майка й я кара, молим я, изпитваме я. Научи ги и накрая дори не ги е казала на госпожата (те сами трябваше да се обадят като са ги научили, госпожата да ги изпита). Ами забравих, ами това, ами онова. Липсва й мотивация и все едно въобще не я интересува как ще се представи и какви оценки ще има. А в 7 клас въобще не е година, подходяща за експиременти, т.е. да я оставиш на самотек, пък каквото се случи.

Jbrul,права си...явно много съм я обгрижвала и дундуркала,то за туй и бе такъв зор за второ,че да се сети,бе света не се върти само около нея...сещам се как в яслата не можеше да си събува пантофите и я оставях да се оправя,а тя вдигаше краче и казваше на нейния приятел "Гого,буй буките"  т.е. пак намираше начин да не го свърши тя,а някой друг ...офф, и баща ѝ и баба ѝ са такива

А... "права съм" Алекс, просто споделям личен опит и мнения някакви, ти имаш повече база за такива преценки.

Аз все пак правя изводи за по-малко дете от твоята кака. Но и в неговата възрастова група - се нагледах на "неможещи"...каквото се сетиш сами деца, в което няма логика след като моето ги може тези неща същите. Примерно, въпросът с жизненоважната закуска на тяхната възраст. Става то и мама кЪт се развихри в кунята, амааааа - мекици, палачинки, баници, кексове (на момента правени, сакън иначе). То едвам гледа - тя го гони и моли и тъпче, то иска да се разсъни малко и тогава да яде. Изводът на мама: "Детето е злоядо и ако не го гоним и молим - няма да яде.". Така, ама...не е баш така. Моето например, след кърмаческа възраст ми е точно копие за тези неща - яде (огладнява) поне час след събуждане. Става в 9 да кажем, яде закуска в 10 - 10:30. И идва сам да каже, че иска вече да яде и какво. Преди това, да му струпам най-любимите храни под наоса - ще трябва да моля, заплашвам, да се карам, че да хапне...малко. Защо за Бога?!!! Защо да си го причиня на мен и на него ? Защото "за хората" изглеждало зле, че аз ставам и пия кафе, а детето ми час ходи "гладно"?  Дреме ми на трътката за хорското мнение. Аз си имам кафето и времето, то си яде с апетит само - всички сме хепи. Освен това се научава така, че ако иска да яде - трябва да каже, да си поиска, да си вземе, абе...нещо да се напъне, пък било и малко. Няма "вълшебната покривка" и мама-квачка да го гони по двора и да слага в човчицата. Това са наглед дребнички неща, но те формират възприятия в бъдеще време за не толкова дребничките.
Ситуаци още по-брутална. Решила съм да спя до късно някой ден. Вечерта - казвам и показвам къде има храна. В хладилника е това, ако е някаква друга закуска - ето, във фурната е. И заръчвам да не ме буди и да не вдига шум. Ми аз си спя, той си става, като огладнее, отваря, пренася си в детската, яде си там, играе си, гледа си нещо по ТВ, аз си спя. Това, че на първа сигнална система хората ще кажат - тая пък мърла, да не стане щом детето й вече е станало да му разточи една топла баница - ясно. За мен топла, или печена снощи - баницата си е баница и има една и съща хранителна стойност. Аз имам нужда от сън и ми е важно, вкл. за да бъда адекватна майка. Той няма нужда да му отворя фурната и да му давам баница в устата, щото за щастие не е сакат. И на последно, но не по важност място - така все пак сгрява, че мама не е придатък и подлога, онлайн 24/7 и тя си има време за себе си и свои си нужди и ТАКА е нормално, а не онака. Като бонус, докато съм го оставяла буден, а аз спя - много креативно се е самообслужвал по разни направления, щото си е напънал мозъка, вместо да получи наготово от "мама-квачка". Чак ме е изненадвал и то приятно. Разлял вода, взел бърсалката за пода, бърсал... скакво качество - не е важно, важно е, че е опитал. Да, оптимално обезопасена е средата в която той вирее, ако аз спя, но все пак е "сам" в това време и сам си решава битови проблеми и то добре. Което няма да се научи да прави, ако аз ги решавам вместо него постоянно.

Jbrul,Вера до ден днешен е така със закуската от малка,ми по-късно огладнява такава е...инак и аз се наслушах от майка ми как щяло да съм си в къщи сега и да не стана да я изпратя на училище...ми мързелива съм няма да спя цяла нощ,защото ме е будил Алек и ще стана в 6.30 Вера да изпратя...да бе да ей го тая сутрин съм будна по това време,защото Алек не се е будил и още спи...

Aлекс, ами Вера все пак е голяма. Може да се събуди сама, да се облече сама, да си носи раницата сама, ходи на училище сама. Ако е гладна на ставане - знае къде е храната - може да си извади каквото иска и да яде. Дори и да нямаше бебе - аз при това положение - не виждам логиката, да станеш специално (ако по това време нямаш друга причина да ставаш), че да й кажеш "Чао маме" и да отвориш и затвориш входната врата след нея. Що? Щото не може и това сама ли? Или ще вземе да се депресира и да се чувства необичана, като не си й казала "чао" рано сутринта  Ако има някакъв проблем все пак - болна е, или друго, с което не е в състояние сама да се справи - ми в съседната стая си все пак - ще дойде, ще те събуди, ще станеш, ще се погрижиш, много ясно.
Наглед нещо супер дребно и незначително е това дали ставаш да изпращаш за училище без нужда, или не. Обаче от моя гледна точка - да се прави без никаква реална нужда това - дава на детето сигнал "мама е винаги онлайн" и дори нещо толкова елементарно и просто, като да излезеш за училище - не се очаква да можеш да направиш сам и без надзор, да не говорим за по-сложни "операции". И като се натрупат едни 100, 1000 ей такива наглед дребни, но от еднакъв вид "жестове" спрямо детето - ми няма да е самостоятелно. Нито ще му се вижда нормално да бъде, дори за супер прости неща.

Отделен въпрос, че в нашето общество - традицията на хиперобгрижване на децата си я има от време оно все пак. И много хора й робуват, ей така заради "какво ще кажат хората" и за да не сме по-различни от останалите и за да не ни сочат с пръст - хайде и ние така. Не, че ни е вътрешно убеждение едно, или друго. Знаеш ли колко мои набори, които са хора с образование, доходи, собствени семейства вече, че и деца имат - все още считат, че родителите им са ДЛЪЖНИ да им помагат по всякакви начини и да се грижат за тях. Направо е нереалистично на моменти.  Наскоро на моя приятелка родителите си продадоха апартамента и решиха да живеят на село. Купиха си къща хората с част от парите, с другата част - предприеха сериозен ремонт на същата.Ми нормално бе, ще живеят там постоянно, искат да им е всичко чиатво направено, новичко, удобно, техни са си парите, имат си право на спокойни старини, заработили са си го това. Разбирам изобщо за тази сделка аз, понеже мацката, супер възмутено захваща следната пледоария: "Ти можеш ли да си представиш, че нашите така и така и вместо поне половината пари да ми дадат, че да си изплатим предсрочно кредита  за апартамента на МОРЕТО - те с тях ремонт щели да си правят?!! Какво толкова пък лукс име нужно на двама пенсионери, ние кредит плащаме, дете имаме, а те - глезотии". Въпросната девойка, на училище идваше с домашна храна направена от мама едно време, че не може тя да яде купешки боклуци. Беше обгрижена и облечена по последни моди, родителите й са обикновени хора, не няк'ви баровци, ама всичко за нея имаше. Като студентка - плащаха всичко, не е работила, не й липсваше нищо. Като се омъжи - харизаха й веднага по-големия апартамент, ремонтираха й го, платиха им сватбата, купиха им кола. Тя и мъжа й - изкарват по 2000 чисто, имат едно дете, не живеят в Париж я. Навиха си на каприза да купят въпросния апартамент на морето с кредит - техен избор, а и нямат проблем да си го изплащат с такива доходи. Така, така, ама - казах ти каква й беше реакцията в случая. Ма що мама и тати не ми платиха и него ми си правят нещо за себе си? Възмутително нали!  На 36 стана тази жена и още възприема мама и тати, така както ги е възприемала и на 3 и на 13 и на 23 - мандрата брате, дето живеят и двамата просто за нейно удобство и да я обгрижват. И Господ да слезе - не моЙ ме убеди, че ей такива изкривявания във възприятията на света и другите - не започват още в ранното детство. С времето - само има надграждане на същите. Ама от един момент насетне - непоправими са вече тези неща.

Jbrul, добре си описала особеностите на сплотеното българско семейство. Такова е положението и в Испания. Живее се при родителите до късни години, ресурсите са общи, а роднините си помагат кой с каквото може. Тази народопсихология е коренът на сериозните проблеми в пазара на труда, кошмарната безработица сред младите и сивата икономика в Испания и България. Те поне максимално се възползваха от европейски пари и си оправиха инфраструктурата, ние и това не можахме.

цигу, аз не съм човек на крайностите. Случката с тази позната, която описах в предния си пост, е потресаващ пример за сбъркани семейни отношения от моя гледна точка. Обаче пък си признавам (като класически балкански субект  ), че и другата крайност на спектъра ми е неприемлива. Например да имам бол пари, детето ми да учи, да работи т.е. да не е някой търтей и ако мога да му дам даром, или поне като безлихвен заем сума Х, за да си купи собствено жилище - да си направя пас и да го пратя да се набива с кредити по банки. Че така "по-възпитателно" един вид, а и вече е голям човек и не съм му длъжна. Ами не, не бих да ти кажа честно. Не, защото съм му длъжна, а защото чисто финансово намирам вариант 1 за по-разумен и за двама ни.

То и за малки деца и отглеждането им като говоря - нямам предвид разбира се, да ги оставим на самотек, като циганетата по гетата. Но пък считам, че за всичко, което доказано могат и сами да вършат - бива да ги оставим и стимулираме да го вършат сами, не да сме вечно надвещени над тях за всичко. И изобщо не намирам подобен баланс за чааак толкова трудно постижим да ти призная.

Години наред - аз помагах на майка ми финансово например. В момента, макар и с малко - тя на мен помага, така се обърна ситуацията просто, няма да е вечно такава. Не го прави, защото е длъжна, както и аз не съм го правила, защото съм се чувствала длъжна, въпрос на обстоятелства и възможности. Когато нещо се прави пожелание, а не изискано и щото някой счита, че си му длъжен - аз съм ОК. Под "помагане" ся да не решиш, че майка ми ни издържа с Дани  Примерно била в магазин, харесала дрешка, или спално бельо, или нещо за у нас, или за мен лично, купила го и не ще да й давам парите за нещото после - не да ми дава 2-300 кеш всеки месец, че да имам Ама и 50 и 100лв. дето ги е дала тя - добре дошло ми е като подкрепа в момента и го ценя като жест. Никога обаче, не бих ПОИСКАЛА аз от нея нещо такова и да считам, че е длъжна да ми даде, купи, осигури... За мен поне - това е разковничето в този вид отношения. И това ми се вижда нормалното им положение. Ама всеки - с индивидуалните си възприятия разбира се, нямам претенции това ми мнение да е меродвано разбира се

П.П. Признавам си само, че в някаква степен я възприемам като "длъжна" да ми помага чат-пат с Дани. Да помага, не да го отглежда тя, предвид какви са обстоятелствата при мен. И то не за друго, а защото на нея самата и двете ми баби са й помагали много за мен т.е. от бебе до 2 -годишна ме е отгледала свекърва й, докато тя си е гледала студентстването в друг град. После все баба имаше у дома и те с баща ми си вееха байряците, по цели лета не си бях в къщи... С нея двете заживяхме отделно, когато аз бях тийн вече и реално - от някакви грижи особени не се нуждаех. Помня веднъж, как ми се разфъчка, че тя била учела и работела, когато имала дете и не се въздържах да й напомня, че "имането й на дете", не е кЪт да си го е гледала тя детето и млъкна набързо.  Еми ОК, че били такива времената, соц, малди пенсионерки бабите, сега е по-трудно за всички ни, не само за нея. И единственото, което поисках в прав текст като помощ от майка ми е било - "ако обичаш нали, аз съм все още млада жена и имам нужда от лично време и живот и няма кой друг, освен теб да ми го осигурява чат-пат." И не се чувствам виновна по въпроса, но и не прекалявам естествено. Няколко дни в месеца, че си погледала внука - нЕма да се изкриви. Хем да си компенсира негледането на дете навремето 

Jbrul, чета те  чета те и хем ми се иска да напиша нещо че съм съгласна с теб, хем ти всичко си казала толкова подробно, че нямам какво да добавя
Моите родители много ни помагат, но не финансово или постоянно с нещо си, а просто както ти казваш нещо купят, носят, готвят - когато искат и колкото искат, но за тях това е удоволствие. Мен дори понякога ми е неудобно, че не правят повече за себе си и не си отделят толкова време за да се въртят около нас. Не бих могла обаче да ги моля за помощ или да очаквам нещо и се надявам да не ми се налага.
В семейството на мъжа ми за жалост нещата не стоят така - там всички мрънкат и "не могат" и който "може" (демек който поддаде) е длъжен да помага на всичките. В началото имахме доста спречквания по въпроса, но той някъде сгря че не е нормално и мина на моя вариант и сега вече като е убеден и твърд майка му и не смее много много да се обажда
Дядо ми имаше една много хубава приказка по въпроса, която аз все по-често си припомням около гледането на детето (дето всички щяха да помагат и сега съм си 24/7 сама ): "Ти се захвани с толкова работа, колкото можеш сам да си свършиш, пък ако някой дойде и ти помогне - добре дошло! Ама не да разчиташ на нечия помощ, че да си свършиш работата!". Те живееха на село изключително бедно и се занимаваха с животни и той се ядосваше на околните си, че очакваха децата им (нашите родители), които са се преместили в града, образовали са се и работят да речем в банки и прочие да си вземат отпуска, че да отидат да им помогнат с косенето на сеното и копането на картофите....но той беше адски прогресивен човек за възрастта и живота си