Боби, глеАм има шанс вече да започнеш да разбираш за какво ние, по-дълго живуркащите тук сме изнервени и недоволни най-редовно.
Като чуя само "бележка" - все тая каква и за какво и ставам тъъъмно зелена. В 99% от случаите - бележката е за нещо малоумно, нелогично, излишно направо, коства време, разкарване, чакане и някаква сума - кога дребна, кога не дотам.
Прясно от вчера и оня ден...ще ходя да се записвам вече в МУ. Имам листче с изискванията им как да стане т'ва. ПО-ВАЖНОТО и полезното е - имам приятелка, в същата специалност там, която ползвам за база данни, кое и как. Щото ако разчитам на "информацията" от тяхна страна + безумните им изисквания, работа за 1 един ден - ще я върша поне три. Написали те какви документи да нося, между тах е и диплома за предишно образование - оригинал и копие. Спешъл минах през нас да си принтна копие де. НЯМА не особена, ами никаква логика, щото искаха същото като подавах документи, да бъда допусната изобщо до кандидат-студентски изпити. Т.е. оригинал им показах, копие им оставих, имат го и 20 дни по-късно - аре пак същото. Не, че обеднях с един лист принтнат, въпросът е в безсмислицата, в никаквата организация на базата им данни и пр. Аре дипломата я оставяме. Във връчената ми от тях ЛИЧНО хартийка пише да нося студентска книжка. До вчера - съм имала таман две такива, абсолютно идентични. Нямах никаква идея, че имало разни видове студентски книжки, честно. В листчето дето ми го дадоха пише САМО "студентска книжка", не "студентска книжка на МУ". Добре, че имам "жокер" както казах, който да питам за тези неща, както и, че майка ми беше убедена, че ще ми искат медицинско свидетелство, за да ме запишат... В предишни ВУЗ не са ми искали... Аре и там една бележка, по спешност, по "Еконт" ми я доставиха нали, че вече бях тръгнала и за тази тъпотия (колко ме е преглеждал някой - разбирате и сами) - едни 20-ина кинта (бележка+доставка). Графа "семестриална такса" представлява чинно написана банкова сметка, болдвано чак. КОЛКО е таксата за специалност Х и форма на обучение Х обаче е мега мистерия. Обръщам сайта им с хастара нагоре - не пише. Звъня, питам приятелката, казва ми. Замислям се, че от миналата година, може да има промяна. Дори с 5 лв. - банково плащане, ако не улуча - аре пак ходи по банки нали... Звъня във факултета на три различни телефона. На 3-я час ми вдига някой най-после, питам за размера на таксата - оказва се без промяна. Дотук добре. Почти бях превела парите електронно, когато виждам, че искат боредеро за платена такса. На листчИ. Не моЙ без листчИ, не моЙ такива електронни банкирания и пр. Вдигам си гъзЪ от дивана и отивам до най-близкия банков клон (не на моя банка), че да им преведа сумата като индианец, ама да има листчИ. Щото не е моята банка - 3лв. е листчИто. Като звънях за таксата да питам, питам и за великите им студентски книжки, имат ли ги на място там, да си купя, като дойда, или...? Не, нямало при тях, нито наблизо. Кофтииии. Факултета е в ИСУЛ, книжарницата (с книжките им) срещу "Св. Екатерина"...аре трафик, гориво, нерви, зелена зона и пр., да ида да купя БАШ правилната студентска книжка. Купих. С нея ми дават още куп хартия и ми казват да си попълня и тия неща, че трябвали. Денят свърши (гъзарите в ИСУЛ бачкат до 16ч.), но вече сдобила се с всички бумаги си мисля, че утре минавам, тръсвам им ги за 10-15 мин. и т'ва е. Прибирам се, пиша по хартийките, в една от тях има графа "социален произход"
, рових в Гугъл , за да схвана какво ме питат, не успях, викам утре на място ще допиша...
"Утре на място" - организирана дезорганизация. Коридор, едни хора като мен и едни други дето не знаят особено защо са там и какво работят. Постоянни питания от "колегите" колко е аджеба семестриалната такса за това и онова (вече приетите). Направих си два извода от тази ситуация: Не, не съм толкова тъпа, че не мога да намеря инфо за това в сайта им, просто го няма там и втори: явно размерът на семестриалните такси в МУ е нещо като държавна тайна, съобщават ги само на вече приетите и то лично. След което ги питат: "А носите ли бордеро за платена семестриална такса?"
Би могло, ако същата беше пожелание на студента... "Колегите" носят и студентски книжки от "неправилните" обачИ. Кофтиии. Връщат ги, за да се снабдят с каквито трябва. И чувам, че ей там на централния вход се продават
Преди по-малко от 24 часа не се продаваха там уж, изрично попитах по телефона и се лашках час и нещо из София, заради ТОВА! Дишам дълбоко. Идва ми реда, някакъв шморц ме пита дали съм попълнила всички бумаги, казвам "да" и ги показвам. Шморцът казва: "Ааааа не тези, трябва от нашите". Еми от ВАШАТА книжарница ми ги дадоха казвам, попълних ги, какво сега пак?!! Мне, други щял да ми даде и ги даде де...изгубих си реда и пак писах, писах, писах...безумия разбира се. Какъв ми е семейният статус, колко деца имам и дали имам, в коя фирма работя и на каква позиция...хич не ми е ясно какво го интересува някой ВУЗ, в който ще уча... Написах, пак дочаках ред - сядам пред една кисела и надута леля, която ми говори на "ти". Аз се усмихвам, говоря на "вие" и си повтарям, че няма да е добре за мен да я измлатя с чантата си... Трябва да пише на ръка милата в една дебеееела книга. Пише ми адреса по ЛК, дъъъълъг. Изнервено ми казва: "Е кой е тоя Хаджи Димитър, че и Асенов, та чак улица кръстили на него?!!". Кротко казвам: "Ами това е Хажи Димитър, не сте ли чували за него? Има даже стихотворение...". Отговорът е незадоволителен за мадам, що бил И Асенов е проблемът, цели 6 букви да изпише повече...безобразие! Броя наум до 2358 и се усмихвам, давам си листченцата, дипломката, копието на дипломката... Лелята ми вика: "Не ми трябва тази диплома и копието, нали предишния път сте ги дали!" Тук вече прекъснах броенето и се троснах и аз и й казвам: "Ми да, дала съм ги, ама ето (вадя ТЕХНИЯ лист с изисквания) пишете, че искате това, на първо място, нося го, сега ми се зъбите, че ви го давам!". Тая се сниши, явно съм имала достатъчно яростен вид
Изроди! Пълни. Неграмотни, нагли...
Записах се де аххаах. Видях и една наша мама, с едно русо нахилено бебе и с кака му, ама тя да си каже, да не я предавам така.
ТОВА
Боби у нас е положението навсякъде, като тип, модел, манталитет, както искаш го наречи. Аз ти разправям подробно, само за илюстрация какво безумие е за такива дреболии. Когато не са дреболии е по 10 000 играта на нерви, разкарване, загуба на време и пр. Днес бях в КАТ...сега нямам сили да ви разправям и за там, по същество - дЪ сейм. Какво можем да направим а? Кои права трябва да си знам, за да не съм длъжна вечно с дебили да се разправям
Щото както виждаш - аз моето си съм го свършила в случая изрядно, че и отгоре и пак съм крива и ПАК 2 дни ми отне какво? Да се запиша в някакъв си университет...жива да не бях, ако ми го беше разказал някой - нямаше да повярвам.