Ето ни е нас:)вече на 5 мес и няколко дни.бях се притеснила,чу не исща да се обръща,но изведнъж се обърна и отттогава няма спиране;)ние вървим едрички-8 200 и 69см,но не сме дебели;) купихме си столче на кенгуру хепе мийл и сме доволни. Вече сме захранени с тиква и морков. И аз мисля,чу насила хубост не става:)

Mousyt,много се радвам за Мати и за вас:)Ама той се и изправя ли пу пу
Много се радвам много:)Много искам да го видя как е пораснал младежа:)

Пък за столчетата мисля да взема такива стандартни ,но от коя марка умувам още, и по-натам искам такъв пласмасов дето се закрепя за масата -много практичен ми изглежда и за вкъщи и за гостуване :wink:Ама как обясних

Иначе и аз се изумявам колко са различни децата пък било то и от едни родители
Ето на нашите са много различни и по темперамент:) и структура на тялото-Боби набит набит ха ха,Ивона -Кокона дълга слабушка:)
И аз като теб,Mousyt ,съм вече по-спокойна като гледам наистина колко са различни децата:)

Рафаила,браво на вас порастнали сте:)

Ами ако взимаш такива стандратни както им казваш ако имат опция да им се накланя седалката назад, то ще установиш че са почти като шезлонг и според мен няма проблем да ги слагаш в тях - Матей доста време така изкара в неговия стол пополегнал, дори си качваше краката там дето се закрепя масичката

Mousyt,идеално значи с наклон искам ,но си мислех,че няма да им е удобно още, щом става супер:)
Нямам време да разгледам по-отблизо,но тия дни ще намеря
 

Малко със закъснение, но и аз да си кажа... Моят син е на 1.6 години и едва-едва, с много усилия, и 6 пъти хранене на ден (4, от които по 300 гр.), стигна 10 кг. Честно казано, и аз постоянно се притеснявах, но поне педиатърът ме успокои и ми каза да не гледам таблиците. Щом детето е жизнено, значи всичко е наред. Дребният просто не се спира за секунда, а пък и аз не съм от едрите. Явно си е до ген.
Преди много се ядосвах, когато някой се опитваше непрекъснато да го накара да казва "боц" или някакви други неща, и да го изкарват, че му има нещо, защото не ги прави. Той и досега отказва категорично да прави "боц". И тъй като бях решила, че това не е жизнено необходимо умение, хич не си правих труда да го уча. Има достатъчно други начини, които са му по-интересни, за развиване на фината моторика.
При сядането беше същата работа - защо не го подпирам с възглавници, защо не е седнал на 6 месеца и т.н. Е, не седна на 6, а на 7 месеца. И какво от това?
После беше пълзенето - защо не пълзи? А той първо проходи, после започна да пълзи като хората.
След годинката пък се започна с това защо не показва колко голям ще стане и на колко годинки е. А той ги показва, но когато е на кеф. И не след като го е направи 1-2 пъти, ти да продължаваш да го караш. И аз да съм, и на мен ще ми писне, и хич нищо няма да покажа. Не знам защо някои хора си мислят, че децата са циркови маймунки и трябва на секундата да реагират, когато някой им даде команда.
Сега ме е яд на мен самата, че тогава съм се връзвала и ядосвала на такива неща. Вече много трудно бих се впечатлила на тези приказки.
Затова, хич не си слагайте на сърце кой какво ви казва. Особено пък майките на детските площадки. Там има такова надцакване, че човек може да си помисли, че на неговото дете му има нещо. А действителността всъщност е много различна.

Lary75, много добре го каза.
На мен, когато ми се е искало детето да направи нещо, а пък то не го прави, е било не защото го сравнявам с другите деца, а защото на мен ще ми се улесни живота, ако може да го прави това нещо.
Например беше ми зор да седне, за да мога да го оставям да си играе с играчките сам. Иначе като лежеше не му беше интересно и искаше само да го разнасям.
Сега с прохождането ми е същия "зор". Но, когато тогава. Баща му се е пуснал чак на 2 годинки, защото също го е било страх.

47 Smiles, направило ми е впечатление (то пък колямо откритие съм направила... ), че всяко дете прави едни неща по-бавно, за сметка на други. И не трябва да ги гледаме по калъп. Видях клипчето на Дани с лъжицата и съм много впечатлена, че толкова рано пък това е направил. Моят син се научи да си държи шишето с вода сам изключително рано. Но за сметка на това, сега не мога да го накарам, да се опита да яде сам. Така че всяко дете с едно нещо е по-напред, с друго по-назад. Голяма работа. Ще се научат. Станала съм много лежерна в последно време и за нищо не го насилвам. Когато стане - тогава.
Моя приятелка има един лаф, който много ми хареса: "Моето дете ми е първо, но понякога го гледам все едно, че ми е трето". Предполагам знаеш каква е разликата в гледането на 1-во, 2-ро и трето дете? Имаше едно много сладко описание, което сигурно ти е попадало:

http://bulevard.bg/news/Razlikite-v-otglezhdaneto-na-parvoto-vtoroto-i-tretoto-dete-2465.html

За мен това е разковничето - да не се вглеждаш прекалено много в детето. Невинаги ми се отдава да спазвам този принцип, но се опитвам да го оставя да бъде по-самостоятелен и да прави нещата с неговото темпо.

Моя приятелка има един лаф, който много ми хареса: "Моето дете ми е първо, но понякога го гледам все едно, че ми е трето".

Мисля си, че ние майките от форума, малко повече се впрягаме в разни неща покрай децата, защото дълго време сме чакали да станем майки и защото сме малко по-възрастни от другите майки.

Mousyt, четох аз за напредъка на Матей  Просто взех повод от твой пост да "понаплюя таблиците и уравниловките"  , че са ми много "любими", понеже откакто съм родила толкова майки на здрави и прави деца съм виждала да изпадат в амок (буквално) заради тези глупости, че чак бяс ме хваща.
Аз за Дани ползвах проходилка, ама не защото ми беше важно да прохожда, камо ли "насила". Беше на 7 месеца, непрекъснато се напъваше и набираше (в кошарата за игра особено), обикаляше, мрънкаше, че го метнах в проходилка, за да си щъка където си иска, а аз да съм "хендс фри". Обикновено там го хранех, в този му период. За сядането - опитваше се да сяда между 4-и и 5-и месец, ама майка му нЪл много чете и колко е опасно да седне преди 6-я - натисках там да е все полегнал малко от малко.  Сети се че пълзенето го има като опция чак към година и половина и то за да се завира под маси и други мебели на село, че да си вади разни изпуснати там играчки. Иначе проходи директно на 11 месеца и 10 дни, не за ръка, не с каишки...беше от мерак да докопа котката 

Към днешна дата - не умее да рисува и оцветява човека. Ама като казвам не умее - съвсем буквално го казвам. Драска с тези моливи на посоки, ни картинка се получава, ни контур на нещо за оцветяване отразява, но очевидно не е защото не схваща какво следва да направи - просто не ще. Ми като не ще - к'во да направя? Иначе е сръчен и прецизен, например с гипсова фигурка, която да оцвети с боички - перфектно ги прави, чак ми е чудно на моменти, че успява така добре да изрисува очи и други фини детайли, които са за тънка четка. Или пък сглобяеми играчки с много дребни детайли - докато аз се чудя кое и къде - той вземе, че ги сглоби. Значи - нито фината моторика му куца, нито мисленето. Ако покажа на някой специалист обаче негова "рисунка" на лист - сигурно ще му назначат терапия.

Напълно съм съгласна със Смайли, че децата правят някои неща много бързо, с други се бавят (сравнено с масата), или просто никога не започват да ги правят, в което аз проблем не виждам. Има си там някакви общи, чисто физиологоични параметри, базови да ги наречем, по които да се ориентираме дали детето ни е "клинично здраво". Оттам нататък - каквото - такова, драма няма. При възрастните хора всъщност, да не е по-различно положението, ама там - не го водим като "отклонение" Ами аз и до ден днешен съм слаб математик за разлика от бащата на Дани, който вместо мозък - явно има егати многоядрения процесор в главата.  Не умее да рисува изобщо, обаче чертае като машинка. Аз пък мога да рисувам, ама не ме търсете на прецизни чертежи на нещо, даже със съответните помощни средства и сега трудно ще начертая един равнобедрен триъгълник  Е, и? И двамата сме си здрави, прави и нормални (относително де аххаха) хора, просто всеки от нас умее някакви неща по-добре от другия, а някакви неща - не умеем изобщо. С децата не е по-различно и те са хора, не са извънземни зер...

Смайлс, да, има го и този момент. То е като с бременността. Знам аз колко треперех, как ходих на преглед всяка седмица, как изчитах всичко в нета и т.н. И знам мои приятелки, които са забременели почти веднага, колко по-спокойно от мен го даваха. А със сигурност и те си гледат сега прекрасно децата, само си спестиха излишните шашкания.

Михче,моят стол е cam ама ми е от каката и съответно няма полулегнало положение
Смайл,абсолютно си права,че заради "възрастта ни" макар на 37 да не се чувствам стара,а все пак имам и 12г.девойка,а бе всичкото това чакане в известна степен ни кара да им треперим повече..майка ми и свекърва ми само ме бъзикат на тая тема и са прави 

Напълно съм съгласна с всички ви за треперенето и мисленето. Въпреки, че в моята среда аз го давам най през просото за сметка на майки забременели от раз И мен приятели ме бъзикат със същия лаф за третото дете, като в допълнение и имаме котка Например повечето познати и баби и всички само ме гонят да му мия бибероната, ама той като я плюе по 30 пъти в минута сещай се аз ако тръгна да я мия всеки път като се допре до нещо какво ще стане...

Сети се че пълзенето го има като опция чак към година и половина и то за да се завира под маси и други мебели на село, че да си вади разни изпуснати там играчки. Иначе проходи директно на 11 месеца и 10 дни, не за ръка, не с каишки...беше от мерак да докопа котката 

Силно подозирам, че и при нас така ще се случи Майка ми е вкъщи няколко дни и му обръща повече внимание - разбирай угажда му да го държи изправен и взе да "ходи" (подскача) след котката с весели възгласи и писъци

И аз вече спрях да се шашкам от това дали детето е в норми, дали прави това или онова. Стефан върви по-висок дори от връстниците си по термин и съответно изглежда кльощав. Но иначе яде като змей, пу пу   Рехабилитацията, която направихме миналата седмица го подбутна отново както миналия път и от вчера започна да се обръща сам от гръб по корем и от корем по гръб. Както ми каза физиотерапевтът екстра си е детето, само му трябва повече практика:)
Столче за хранене мисля да взема като това, което беше показала Смайли или от Икеа. Струва ми се по-практично, защото лятото ни се очертава хойкане насам натам. В началото на захранването, когато още не може да седи ще ползвам или столчето за кола или шезлонга. Слава богу и захранването взе да ми се избистря. Няколко много любезни съфорумки ми изпратиха техните схеми, купих си и книгата По-здрави бебета и ще си направя някаква компилация

Хайде, нали съм по снимките и клипчетата, и тук да го изстипосам нашичкият.



Mousyt, и при мен свекъра най-много напираше да сме го учили на някакви неща, като да пълзи например, което на мен ми се стори безумно.

Хайде, нали съм по снимките и клипчетата, и тук да го изстипосам нашичкият.



Mousyt, и при мен свекъра най-много напираше да сме го учили на някакви неща, като да пълзи например, което на мен ми се стори безумно.

Много е сладък. Да е жив и здрав!

Смайли, мерси за насоките, много готино столче, но се оказа, че брат ми ще ми даде /от племенницата/. Отсносно мерките, в началото педиатърката тръгна да ни обяснява за височина и кг, но като влезе и мъжът ми в стаята за консултации, млъкна  /той е 198см, а аз- 185/. Затова само повтаря да не го тъпчем, за да не стане дебел, че клетките от сега помнели колко мазнини да трупат, нещо такова  като теория, но да си призная много мои лекари-познати са ми го казвали. Затова аз искам нормално да си яде, не искам само гънки да броя /за това пък бабите не спират да ми мелят на глава - гънки, та гънки, бузки, та бузки   /. Особено след престоя ни в болницата, където ревах и насила със спринцовка му сипвах мляко само и само да хапне 30-ина мл, реших, че ще се водя по него - че тогава сума схеми за захранване принтирах, смятах лъжици, микрограмове и т.н. и бях се изнервила много по въпроса за яденето
И те така  Бъдете здрави и вие, и малките сладурковци 
Оххх, сега и басейн ще купувам - Смайли - пупупупупу - радост голяма

И ние много ,много не му придиряме на нашия заец . Яде когато огладнее, вода пие когато иска,не че иска! Иначе акъли има много ,ама важното е той да се чувства добре. А,той се хили,припява си даже. Изтарикати се вече и все иска да го разнасяме. :wink:Любопитна маймунка стана Като удари един сърцераздирателен рев и с един жален поглед,как да не го вземеш.И аз го грабвам....Ама майка му все се кара,че като го науча така и после ме няма по цял ден,познай кой ще трябва да го разнася или да ходи с тампони в ушите  . Ама какво да го правя,мишлето???? Нали е сладък татин !! Пък и сега мога да го нося! Утре не се знае.... Зер не съм първа младост

Рачо,ще ме умориш от смях  така така,разнасяй го татиния зер после кат порасне нали е момче няма да иска,за туй и аз сега го гушкам,че после нямаааа
Смайли,браво на теб за слънчевите бани на Дани

Смайли, то и за теб има място в басейна. Какви са му размерите на басейна, че майка ми ме врънка да взимам за терасата в Княжево, да се цамбурка малкият там. Тя терасата там е чудна, като двор, 

Rtfrtf, големичък е и трудно се пълни с вода. Сипах 5 кофи по 10 л и едва покрих дъното. Следващият път ще го напълня направо с маркуча от мивката.
115 см. е диаметърът. Може би около 80 см. щеше да е по-добре и по-икономично.
То наистина и на мен ми се прииска да влезна вътре