Mousyt, четох аз за напредъка на Матей
Просто взех повод от твой пост да "понаплюя таблиците и уравниловките"
, че са ми много "любими", понеже откакто съм родила толкова майки на здрави и прави деца съм виждала да изпадат в амок (буквално) заради тези глупости, че чак бяс ме хваща.
Аз за Дани ползвах проходилка, ама не защото ми беше важно да прохожда, камо ли "насила". Беше на 7 месеца, непрекъснато се напъваше и набираше (в кошарата за игра особено), обикаляше, мрънкаше, че го метнах в проходилка, за да си щъка където си иска, а аз да съм "хендс фри". Обикновено там го хранех, в този му период. За сядането - опитваше се да сяда между 4-и и 5-и месец, ама майка му нЪл много чете и колко е опасно да седне преди 6-я - натисках там да е все полегнал малко от малко.
Сети се че пълзенето го има като опция чак към година и половина и то за да се завира под маси и други мебели на село, че да си вади разни изпуснати там играчки. Иначе проходи директно на 11 месеца и 10 дни, не за ръка, не с каишки...беше от мерак да докопа котката
Към днешна дата - не умее да рисува и оцветява човека. Ама като казвам не умее - съвсем буквално го казвам. Драска с тези моливи на посоки, ни картинка се получава, ни контур на нещо за оцветяване отразява, но очевидно не е защото не схваща какво следва да направи - просто не ще. Ми като не ще - к'во да направя? Иначе е сръчен и прецизен, например с гипсова фигурка, която да оцвети с боички - перфектно ги прави, чак ми е чудно на моменти, че успява така добре да изрисува очи и други фини детайли, които са за тънка четка. Или пък сглобяеми играчки с много дребни детайли - докато аз се чудя кое и къде - той вземе, че ги сглоби. Значи - нито фината моторика му куца, нито мисленето. Ако покажа на някой специалист обаче негова "рисунка" на лист - сигурно ще му назначат терапия.
Напълно съм съгласна със
Смайли, че децата правят някои неща много бързо, с други се бавят (сравнено с масата), или просто никога не започват да ги правят, в което аз проблем не виждам. Има си там някакви общи, чисто физиологоични параметри, базови да ги наречем, по които да се ориентираме дали детето ни е "клинично здраво". Оттам нататък - каквото - такова, драма няма. При възрастните хора всъщност, да не е по-различно положението, ама там - не го водим като "отклонение"
Ами аз и до ден днешен съм слаб математик за разлика от бащата на Дани, който вместо мозък - явно има егати многоядрения процесор в главата.
Не умее да рисува изобщо, обаче чертае като машинка. Аз пък мога да рисувам, ама не ме търсете на прецизни чертежи на нещо, даже със съответните помощни средства и сега трудно ще начертая един равнобедрен триъгълник
Е, и? И двамата сме си здрави, прави и нормални (относително де аххаха) хора, просто всеки от нас умее някакви неща по-добре от другия, а някакви неща - не умеем изобщо. С децата не е по-различно и те са хора, не са извънземни зер...