Здравейте
Разисквали сте любимата ми
напоследък тема за махането на памперсите. Ето малко от нашия опит
.
От навършване на двете годинки, т.е. от четири месеца, ги слагам честичко на седалката на тоалетната чиния като всеки път обяснявам, че акане и пишкане се прави там в тоалетната, казваме си "браво!", когато свършат както трябва нещата, и т.н., разчитах на това, че с повторение постепенно ще разберат.
До тук резултатът не е особено добър
.
Едното детенце всеки път си казва за акането, за пишкането понякога казва, понякога- не, но при всички случаи пелената, ако е намокрена, е малко, а не препълнена както беше в началото. Но при нея различното е това, че напоследък повече задържа и като пишка в тоалетната количеството е голямо. За разлика от другото дете, което пишка честичко и по малко, може би е физиологично и е въпрос на израстване, а не до самоконтрол.
Та другото детенце засега не си казва, въпреки че всеки път си обясняваме. Ако успеем да отидем навреме до тоалетната, то е просто защото знам в каква позиция застава и гледам бързичко да я занеса. Явно си е до дете
, едно и също съм правила, а резултатът е различен
.
От два дни ги оставям без памперси вкъщи, да знам, че съм пробвала и този вариант, пък да видим
А с гърнетата все си мисля, не е ли объркващо за децата първо да свикнат с гърнето, а след това допълнително да се учат на тоалетната (със или без детска седалка), просто си разсъждавам
, защото нямам опит с това.