Охооо, как се раздвижила темичката между 2 и 4, докато мъниците спят
Днес обаче и аз гледах да поспя, че нощем будувам редовно покрай Теди. Направо не мога да повярвам колко му се развали сънят. И при това знаете, че много внимавам за вредни навици за заспиването, след проблемите с баткото... Но уви - и с малкия ще има драми докато си нагласи съня.
Темата за яслата и на мен ми е на дневен ред.
Раничка имаме подарък от вуйчото - Найк. Върши работа. Не мисля, че трябва нещо особено - и в двете градини раничката стоеше предимно в градината. Само в петък ти я връчват с използваната пижамка, през останалото време само подменяш ако има нещо използвано от резервните дрешки.
Пантофки взехме от Diechman. Някаква марка Elephant. Доволна съм от сандалките на същата марка и затова. Засега са ОК и пантофките. За мен беше важно да са по-отворени и да не са пухкави, че да спарват крачето.
За адаптацията - Мони не е проблемно дете. Дори подвежда с кроткото си и послушно поведение. Миналата година (на година и половина) лелките на третия ден решиха, че се е адаптирал и може да остане за цял ден. Защото слушал и изпълнявал всичко. Оказа се, че сме избързали. Много се уморяваше и съответно изнервяше. Започна да му се разваля нощния сън. И за капак много боледуваше и не можа реално да свикне. Тази година няма да бързам с целодневен престой - ако трябва и до нова година ще си кара по половин ден
Сега ходи до обяд вече втора седмица. Има дни, които иска да остане и се тръшка по стълбите на градината. Има дни, в които е тотално неадекватен, като го взимам. Определено е адски изморен и то само от 4 часа престой. Следобед все е недоспал и нервен (точно както описва Mousyt). Поне се разбрахме с лелките да не се хвалят как бил слушал и мълчал, че това за мен е много лош признак. Напоследък гледам, че е доста шумен, имаме напредък в правилната посока
Иначе познаването на какво иска детето си я цяло изпитание. Като игра на асоциации. При Мони много помага, че изобщо се опитвам да разбера - задавам му въпроси "играчка ли е?", "нещо за ядене ли е?", "синьо ли е?" и т.н. И редовно ме води да ми показва нещо, че да се сетя. Онзи ден иска филийка с мед и масло вместо предложената от мен закуска. Дотук добре, ама от "ап, мец" ("хляб и мед") хич не вдявам. Та ме води момчето до хладилника да ми покаже маслото... Сега поне ни се получава диалога, но преди година (на вашата възраст) беше само безпомощно крещене
Ще мине и този етап. Дръжте се, момичета