cofee lungo, всичко звучи крайно разочароващо и без изход, но и с нерви не си помагаш. Аз преди известно време бях доста нервна и крещях най-вече на детето, че е около мен по цял ден и освен, че ме натоварва, го и отнасяше за всичко. Отделно карах деня в летаргия и не можех да се събера. Реших, че проблемът е от ЩЗ и бях супер възмутена, че ми изписват Деанксит (не съм много сигурна в името), пих го сигурно седмица, съответно по-рядко от предписаното, защото то това не е за мен, но истината е, че явно подейства, защото се успокоих и ободрих.
Дано намериш твоето решение!

Първото и най-важното си го направила - изляла си поне малко това, което ти ври и кипи от много време и все повече става. Не мога да се поставя на твое място, та не си и помислям да кажа "разбирам какво ти е". Не и като цяло. За някои конкретни неща само... Но нищо по-нормално няма като реакция на психиката и нервите ти, когато са толкова претоварени и то при теб това е от много, много време все пак. Не се чувствай виновна, че и ти си човек и, че имаш предел се опитвам да ти кажа.
На мен ми е много по-лесно от теб и въпреки това - имам си и аз такива периоди след детето, след развода, след м'найстия ремонт  (ей тука вече - да, знам за какво говориш, ама идеааално). Иска ми се да ти кажа, че обсебващите хлапета са такива до определена възраст, но не е съвсем така. Ако им е такова характерчето, а на моичкият определено е такова (копи-пейст на баща си е по темата), по някое време  - спира да досажда и обсебва 24/7 поне, да. Просто открива някакви нови и свои си неща за правене, които в много моменти са му по-интересни от това да те лази, лази, лази и да е "мамо, мамо, мамо...". Но си остават "ревниви" откъм внимание и особено не обичат някой да има занимания, в които те не са включени. Тогава се зарязва всичко и се застава на челна стойка, ако трябва, за да не правиш каквото правиш, а да се занимаваш с него. Снощният волейболен мач - беше такъв епизод. Цял ден очите не му видяхме, едвам го привикахме да яде два пъти, но това докато трима души се блъскахме на къщата в село - всеки със своето. А се седна на маса и всички заязяпахме волейбола...майкоУУУУУ  Ядене - бол, играчки каквито ти щукнат, книжки, книжки за оцветяване, пъзели, таблет, отделен телевизор само за него, каквото иска детско да гледа... Тцъ. Отива към 5-те години, няма да ми повярваш какви неща разбира, камо ли да не схваща "Моля те, тихо сега, искаме да гледаме това". Схваща го и точно по тази причина - бреййй то въпроси, то спешни нужди за какво ли не, то чекнене по масата, край масата, по врата на този , в скута на онзи... Трима възрастни стискаме зъби да няма викове, да не е грубо, някак да го включим, на маймуни станахме ти казвам. На, виж сега, ето сега имаме точка, хайде нашите ще бият, хайде направи магия, а така! Още шум и още чекнеж, тормоз, отказ да спре, отказ да прави нещо друго. Искам шоколаааааааад! Давам шоколад, шоколадът бива засилен по мен, че не бил такъв, ами онакъв...
Еми след час и нещо от описаното - съвсем "грубо" и без повече обяснения -  станах и му извъртях един шамар, почти крещейки, че трябва да уважава другите, храната, жестовете и да си заминава в стаят без шоколад и, ако пак посмее да ми се весне - ще го набия вече, ама наистина. Не, не се чувствам виновна за реакцията си, ама никак. Чувствам се виновна, че допускам толкова много тормоз преди "да го сложа на място". И понеже съм майка на наистина такъв модел обсебващо хлапе - ясно ми е какви нерви коства да си все споко, да не реагираш с лошо, аз съм почти дебил вече по отношение на това, което мога да понеса от него. Околните рядко издържат и 1/10 преди да ги хване истерията, не се шегувам.  Детето бива да има някакви граници все пак, нищо, че е дете. Тук става дума за поведение, за изграждане на механизъм и навик да общуваш и съжителстваш с околните - като не викаме и не удряме (при ей такива прояви), че да сме "добри майки" - услуга не им правим мисля аз. Така си живеят с идеята, че е нормално да издевателстваш над околните както ти се доще, само защото си ти. Ами не, не е нормално. Не е бебе и твоят синковец, не е да не разбира какво и защо, ако трябва да викаш и да се караш - ми викаш и се караш. Иначе средата ти на живот става налудничева и накрая и ти лудваш. Неизбежно е.

При теб факторите за стрес и напрежение са толкова много и извън детето, че ако и то те тероризира с поведението си - просто ще се сринеш психически и емоционално, ама много трайно и много лошо. Опции много да подобриш ситуацията, че нямаш - разбирам. Ни помощ да чакаш от някого, ни пари валят отгоре ти, че да си платиш за такава. Единственият разумен вариант, не само за теб, а за всички ви е - там и за каквото можеш да се наложиш, коригираш като поведение, с викове ли ще е, с наказания ли, с дълги и детайлни разговори с половинката, с реорганизация на задълженията в ежедневието където и за каквото може поне - просто го направи. Аз поне на майка ми мога да разчитам за Дани, не постоянно, но при нужда и доволно често - да. И въпреки това, така се бях сдухала миналата година по това време, мислейки си, че ни детето мога малко от малко "да вкарам в пътя" и да спре да ме тормози така и, че така ще е тя все и изход няма, че не искам и да си го спомням. И когато най-после опря ножа до кокала така да се каже и нещата станаха "или, или" - ти да видиш как бързо се намериха начини всичко да стане далеч по-нормално и човешко. И детето стана по-нормално, когато отказах повече да му пърхам и подгъзувам за всичко, че сакън да не съм лоша майка.

Дано скоро ви направят банята, да са ти здрави мъжете у дома и кураж! С детето само по-лесно ще става в това отношение, което коментираме с времето, не се тревожи.

Снеже, моят е вече на 6, но си е почти залепен за мен. Когато съм само със сестра му, все едно нямам дете. Играе си сама в нейната стая, пее си, минава през хола, решава, че й се свири на пиано, сяда и свири. Е, понякога иска и внимание, нормално е. Но е съвсем друга работа от брат си. Той беше 7 седмици ваканция. Майка ми бешв при нас, за да се занимава с него, докато още работех. Просто явно детето не умее да се занимава само и мрънка, че му е скучно, не знае какво да играе (не е от липса на играчки). И на мен понякога ужасно ми лази по нервите, чак отивам да спя следобяд, за да ме остави малко на мира.
Иначе гледам да му измислям занимания, срещи с приятели, да го водя да играе на двора и да изразходва енергия, че като му се събере в повече, уж е кротък за момче, но го избива на лигавщина, понякога и на агресия, а мен - на нерви. Майка ми все казва да се опитам да му отвличам вниманието, обаче когато се стигне дотам, че да се вбеся, ми е безумно трудно да действам рационално.
Не знам дали е типично за момченцата.
Съвет не мога да ти дам. Просто исках да ти кажа, че не си само ти в това положение. Болестите на мъжа ти и ремонтът само влошават нещата.

Прегръщам те и стискам палци скоро полека-лека да се нареди всичко.

Снежи, прегърдки и от мен и решение едва ли ще ти дам, но ако това поне мъчничко ще те успокои ще ти кажа, че и аз съм в подобно психическо състояние, като отежняващите обстоятелства при мен са доста различни от твоите, но не по-малко натоварващи
Просто знай, че проблемът не е само в теб, не се обвинявай за всичко. Хубаво скарала си се на детето, ела ме виж мене как крещя. И както казва блу, нейния на 6, моята днес става на 9 г. и пак е същата като Марти. Такова си е детето, просто нито може сама да се занимава с нещо, нито пък те оставя за 5 мин. на спокойствие, абсолютно обсебваща е. Малката не е така и никога не е била, за щастие, че ако и двете бяха такъв модел до сега да съм се гръмнала
Пак казвам съвет едва ли мога да дам, но намери някое детско клубче, остави го за 2-3 час и направи нещо любимо, сама, нещо което си отлагала с месеци, ти си знаеш какво. Дори и да реве и да се тръшка, нищо няма да му стане за 2 часа, айде холан

Стефи, честит рожден ден на голямата ми адашка! ))) Да ви е жива и здрава и много радост да ви носи! След има-няма 10-15 години на друг ще му виси на главата, няма да е на вашата. 

Писахме на класната. Каза, че би била внимателна при прескачането на клас. Отдъхнах си. Според мен психически няма да се справи, ама този негов баща, дето само гении си мисли, че прави. 

Иначе онзи ден каза, че го боли зъб. Ъхъ! Клати се един, затова си мисли, че го боли. Днес и без това сме на профилактичен преглед.

Хубава ви седмица!

Мерси Дес, от твоята уста в божиите уши, както се казва хахахах 

coffee lungo, мисля, че си постъпила правилно, като сподели с нас нещата, които те мъчат и тормозят. при жените споделянето е важен момент и обикновено винаги помага - кога повече, кога по-малко, но помага. прави го по-често. ако ние нямаме на кого да изплачем мъката си, тогава е най-зле.

положението ти е трудно, особено сега явно моментът е критичен. полека лека текущите остри проблеми ще ги решите. няма да стане напълно розово, но ти това си го приела и го знаеш. моя скромен принос в съветите и утехата е: споделяй (с отбрана публика като нас, разбира се), опитвай се да отхлабваш понякога връзката с детето и почни да пиеш нещо леко успокоително - има доста неща на билкова основа, които помагат: мента-глог-валериана, седакур, стрезам и др.подобни.

coffee lungo, съчувствам ти искрено. Преди време и аз имах такива тежки стресови изживявания. Пих известно време мента, глог и валериан. Има го на сиропче, ама забравих как се сазва + магнезий. Според мението на околните, ми е подействало положително. За съжаление в такива ситуации най-близките ни са най-потърпевши. не можеш ли да си вземеш малко отпуск сега? Детето докато е на градина, да отделиш малко време за себе си? да се видиш с приятели, да се отпуснеш. Бих ти препоръчла и физически тренировки. при мен действат като страхотен отдушник. Късмет мила.

Момичета, благодаря ви че ме мислите и предлагате решения.
Да си призная снощи препуших от нерви. Днес май утрото беше по-мъдро от вечерта и просто на работа се стараех да съм просто учтива и да не избухвам без причина. Истината е, че и никой не ме провокира. Моите си колеги /ние сме 3 -ма психолога и 3-ма логопеда, които пътуваме заедно, ме пазят от изцепките от миналата седмица. Като се прибрахме от командировката си купих шал и мишка... и се почувствах мааалко по-добре.
В интерес на истината Марто не е мрънкало, което да ми "пили" нервите. Просто в момента, в който започна да правя нещо и той се провиква "мамооооо ела! За минутка само! Мооооля теее!" и  очаква вече да бия спирачки пред него. Стефи, ако го заведа на клубче или друго място с деца и забавления влиза с 200 и не се тръшка, просто тези занимания ги оставям за зимата, сега гледам да сме навън. Исках да го запиша на плуване, но в нашия умрял град има само едно място, където тренират деца и са категорични, че приемат след навълшване на 5 год. ще изчакаме до март. Някой водил ли е детето си на неделно училище?! Предложиха ми да го водя. Все още обмислям, клоня към отказ, но пък си мисля, че ще получи нов светоглед и ценностна система различна от получената вкъщи. В градината учителките твърдят, че единствено той от цялата група не познава цифрите до 5 купувам книжки, принтирам , правим цифрите от тесто-печем, ядем цифри, правим ги от пластилин, търсим ги навсякъде около нас, оцветява ги и какво ли още не... е не ги научи пусти му и цифри. Познава повечето букви, но само цифра 1  !
Върбан днес е с високо кръвно и високи стойности на кръвна захар. вероятно е следствие от вчерашния скандал...
Банята е на етапа от вчера. Мислих си, че днес майстора-беглец ще звъни на Върбан да му иска още пари, за извършената работа, но и това не се е случило. Новия майстор пристига в сряда и въоръжени с още търпение ще чакаме да довърши ремонта.
на втората работа една майка днес ми върза тенекия и не дойде.
До края на годината би трябвало да започна курс по психотерапия. Хубавото е че ще е при проф. Матанова - най-добрата според мен /и не само според мен/ , а се започва със 150 часа личен опит - което значи психотерапия за мен на много добра цена  дано поне това ми помогне. Утре ще си купя мента глог и валериан. Ако не помогне до седмица ще потърся нещо по-силно в аптеката.
Благодаря на всички!
Стефи да ви е живо и здраво момичето! Гордейте се с нея! Прекрасна е!
Блу, може би тате е прав и да си отглеждате малък гений! Но да знаеш, че момичетата винаги са по-умни 

Стефи, да ти е жива и здрава рожденичката!
cofee lungo, днес си нов човек  Чудесно!

Благодаря момичета, нека да е жива и здрава!

Снеж, днес наистина звучиш по друг начин. Утре отиди и си купи още един шал, не се шегувам, аз имам две чекмеджета и много им се радвам. Друго си е като сложиш нещо цветничко

Утре ще си купя мента глог и валериан. Ако не помогне до седмица ще потърся нещо по-силно в аптеката.

coffee lungo, гледай да се наспиваш добре всяка нощ. Колкото и работа да имаш вечер, ако си налагаш да спиш по 7-8 часа редовно, ако е нужно с тапи в ушите, ще усетиш незабавен ефект.
Дано ти олекне скоро теглото!

Подкрепям цигу за спането. И майка ми същото ми го говори.

Не знам дали момичетата са по-умни. Честно казано, не мога да си сравнявам дясната с лявата ръка. Децата ми са много различни. Синът ми е страшно чувствителен и интровертен. Баща му си мисли, че би излязъл добър музикант от него. За другото - не знам. Факт е, че знае много неща и може да чете добре на немски (който реално му е родният език), но още не може да пише. Иначе просто смятам, че е във възрастта, когато може да се налива на огромни порции и всичко поема.
Сестра му е голяма хитруша. Тя пък е много социална, но от друга страна си има собствено мнение. В часовете по музика и танци в градината, учителката показва нещо, а нашата си прави каквото си знае. Тя може да се занимава и да си играе сама, въпреки че обожава компания. За възрастта си бърбори много (основно на немски, често е някаква смесица от три езика), повече от брат си на тази възраст. А сега не мога да му затворя устата. Колко пъти ми се е искало щъркелът да ги доставя с копче за изключване?! Понякога си има нужда. За мой късмет, немската дисциплина им е наложила ранно лягане и така имаме време за себе си.
Оказа се, че имал три нови зъба и четвърти на път, намърдали се на празното място. Освен това явно са минали две години от последния му преглед (нещо не се разбрах с предишната зъболекарка и докато намеря нова, взема час, мина доста време, все едно аудиенция при папата искам). Почувствах се като ужасно лоша майка. Както и да е. Каза, че при всички положения трябва да доизтърква възрастен човек зъбите. Чак в трети клас вече биха могли сами. Препоръча да си вземем и час за почистване на зъбен камък.

Сестра му е голяма хитруша. Тя пък е много социална, но от друга страна си има собствено мнение. В часовете по музика и танци в градината, учителката показва нещо, а нашата си прави каквото си знае.

Свате, а честито ти скорпионче  . Така сме - със собствено мнение за всичко и все трябва да ни убедят, че трябва да направим нещо, та да го поискаме и да се заемем. Единственото, което на мен ми е в + е че имам 38 години преднина в скорпионстването.
Тази седмица тук в Природонаучния музей, ще има седмица с безплатни посещения на новоткрития в музея Планетаруим. Много искам да я заведа, моята любопитка, сигурно ще пробвам в четвъртък.
Започна да се интересува ат такива неща и аз като израснала с планетариум под носа, го намирам за нормално и естествено. В Д-град точно в парка, който беше до нас имаше, та и от училище често ни водеха, и сами ходехме ... Това лято направих опит да заведа и детето, да поразгледа родния ми град и да видим планетариума. Ама тя се разболя и се прибрахме по спешност.
И нещо смешно за край да ви кажа - слушаме по тв за Марс и намерената там вода, за планираните полети до там. Мъжът ми взе, че спомена за идеята и хора да отидат там и като стигнахме до това, че не са измислили още как да се върнат и онази като го взе присърце. Ама разсъждава, как, защо, ама те там ще умрат, ама не може ли .... Три дни това говори, обяснявах аз защо, рисувах ракета носител с отделящите се при излитането части - не и не. Да идат и други след тях и да ги приберат. Изобщо много им бере дерт на бъдещите космонавти. Хубавото поне е, че реши и тя да става космонавт, та лафа с „много да учиш и тренираш“ за сега минава. Добре, че не чу баща ѝ как подмята „или да имаш мнооооого пари“

Pesheck, Кало  също си е избрал космонавт или водолаз . Да ги пращаме двамата  да тренират? Байконур ?

coffee lungo, има  периоди , когато  усещането е , че света  около нас се сгромолясва , но отминават . Вкусна храна  , малки удоволствия и повече време за почивка , разходка и сред  природа  са разковничето . Умората и напрежението  на основен стресов фактор , които запраща към депресивна дупка .
За мен разходките сред природата са невероятно зареждащи .

Утре отиди и си купи още един шал, не се шегувам, аз имам две чекмеджета и много им се радвам. Друго си е като сложиш нещо цветничко

Ставаме две    Много ги  обичам , а и шала е евтин начин да се зарадваш  с нещо ново  и  красиво .

Колко пъти ми се е искало щъркелът да ги доставя с копче за изключване?!

И аз . Особено като  включи на  мрънкане и безкраен  инат.

Почнах да ровя за адвент календари и попаднах на подходящ за малки фенки на Ана и Елза
http://www.mytoys.de/UNDERCOVER-Adventskalender-Die-Eisk%C3%B6nigin/KID/de-mt.mk.adventskalender.04/4026880

Аууууу Сиа, ако поръчваш поръчай ми и на мен 2, моляяяяя
давам паричките веднага където и както кажеш

За сега само разглеждам, но ако поръчвам, ще те имам предвид Само да не свършат, че са доста намалени.

не се чуди много, ще ги изпущим

О не, аз между други два се чудя. А и имам една новозарибена майнкрафтърка, та се чудя ще пуснат ли Лего и такъв календар.

Този от линка ми се струва, че е за по-малки деца - стикери, мини пъзел, книжки за оцветяване. Не знам доколко ще са интересни за ученички.