Честит празник!
Аз чак сега пия кафе, днес си отспах
Нимика, лесно се гледа котка, лесно се научава на хигиенни навици, а и в общия случай - си я взимаш научена на тези неща от родната й къща де. За разлика от куче - котката можеш да я оставиш сама за 10-ина дни, ако има кой веднъж-дваж на ден да й чисти тоалетната, да й слага храна и прясна вода, ако е по-млада и игрива котка - да поиграе с нея 30-ина минути... Но като цяло имат такъв биоритъм и поведение, че не страдат жестоко оставайки сами няколко дни. Не споделям мнението, че котката се привързвала към дома, а не към стопаните си, поне личният ми опит говори обратното. Но котките са териториални хищници, живеейки на свобода - не живеят по двойки, или на глутници т.е. те по природа са склонни да са сами извън размножителния си период и оставайки сами у дома - нямат драма. Кучетата в такава ситуация - наистина страдат, за тях семейството е глутницата и не им е ок да бъдат оставяни така.
Преди да се роди Дани, котката (персийката) просто я водехме в майка ми за времето когато ще отсъстваме. А когато живеехме в София още и си идвахме до СЗ - водехме си я с нас, ако ще ходим на почивка - пак на майка ми я оставяхме. Тя от бебе е свикнала да пътува, да я разнасяме, да си сменя жилището, лесно свикват с тези неща и не е проблем и ако така я научите вашата. Когато взех Мортиша (която сега е собственост на Елфи) - се случи така, че отидохме на почивка с мама и Дани за 10-ина дни, баба ми отказа да гледа две котки, малката нямаше и 3 месеца тогава. За щастие - бившият ми мъж се съгласи да се грижи за нея и чинно ходеше да я храни, да й чисти и да играе с нея сутрин, обед и вечер. За съжаление - нямам съседи, които мога да помоля да вършат това, ако ме няма, нито приятели които да ангажирам с това редовно, или за по-дълго време. Оказа се в един момент, че когато оставях у мамини само котка за гледане едно време - бяха ОК. Ама сега като тръгна нанякъде и оставям детето да гледат, че една котка, че две котки и се почна мусене и сумтене.
Случи се така, че когато Мортиша стана на няколко месеца - аз започнах да пътувам доста често, а сега освен често - отсъствам и сравнително дълго. Няколко пъти ми се наложи да отменя пътуване, именно защото нямаше на кого да оставя котката, кой да се грижи за нея и един уикенд, няма как да я взема с мен...и се принудих да й потърся друга къща просто. Споделям ти толкова подробно, за да помислиш преди да вземеш котка, какъв е шансът (ако има такъв) да изпаднете и вие в подобна ситуация в някакъв момент. За няколко ходения на почивка, уикенд в годината - не е проблем, все някой ще се отзове да я гледа. Обаче ако се наложи това през седмица-две и за седмица-две, че и три и стане честичко - бива да имаш човек за целта, на който да разчиташ 100% и да знаеш, че няма да има мусене по темата. Иначе става наистина тегаво и домашният любимец от радост, започва да ти се явява пореден проблем, защото си решила да правиш някакви неща.
Много ми е кофти сега без котка у дома, че и на детето му е мъчно и все пита кога ще си вземем нова, но на този етап - просто не мога да си го позволя, ако ще я гледам читаво тази котка. Та тези неща помисли предварително и подробно, с нищо друго нямаш дерт, ако вземеш котка у дома. Страхотно е и е много весело! За детето пък е направо празник. Всеки ден.
