Лари, честит рожденик и от мен. Да е здраво, палаво дете, миг покой да нямаш, ама само от щастливи емоции.
Понеже днес имам повече време и утре не съм на даскало, ще пооспамя по въпрос, по който спорихте тези дни. С цел - да не възникне нов спор, а точно обратната е.
Бебе. Обличане, къпане, пипане дори... Хора-всякакви и "неволята учи" са двете правила по темата. Не само по тази де. Лично аз бях от супер самоуверените майки, признавам си. Беше странно дори, защото майка ми беше с мен в болницата и тя някак се страхуваше да го подмята това малко човече - хем дете е гледала и е медик... Тогава си помислих, че е до човек, характер, темперамент И това, като какво ли не друго. Аз съм буйна, глупаво смела понякога (рядко неграмотна де), по-скоро лидерски тип, кофти изпълнител... Майка ми е друг вид човек и типаж просто. Много жени и хора изобщо са като нея - по-предпазливи, боязливи...това не ги прави глезени, глупави и некадърни!
Роди се Дани, носят ми го да седи цял ден при мен и аз все едно ми е 5-то дете - щрак за карченцата - вдигам го, сменям памперс, "подмятам" го и го гушкам съвсем спокойно...дете на 20 часа това. 47 см, роди се 2830. Демо колко беше голям:
Дани ми е първа и единствена бременност, нямам братя и сестри, нямам стаж с обгрижване на малки деца, особено толкова малки. Имах информация обаче.
Кое как се прави с тях и колко всъщност са жилави гадинките.
И когато вече имах него - нямах страх и замисляне за нищо. Хем аз нали - не съм детишар и не припадам по деца особено, то може и затова да не ги третирам като чупливи яйчица де.
Не бих осъдила майка, която се страхува да облича, къпе, или друго обаче. Хората са различни, имат различни възприятия за всичко, бебетата в този форум точно са толкова чакани и желани, че едва ли има и една жена затруднена в грижи за детето си "от лигиотия". Винаги ме напъва да повръщам, ако видя/подуша...хммм фекална маса. ВСЕКИ един памперс с такова съдържание, който съм сменила на сина си цели 3,5 години при това - ми е докарвал този рефлекс. Да ми се драйфа. Лигла ли съм? Ми не съм - не ми понася на носа и зрението и толкова. АКО имаше кой да сменя нааканите вместо мен - не бих пипнала нито един, никога. Уви - нямаше кой
Сигурно докато ме заровят ще твърдя, че ако има кой да помага с гледането на децата - трябва. Ако може да се плаща за такава помощ - нека. Изобщо, само мама и тати, или само мама пък - е много тъп вариант, често неизбежен за жалост и най-лошият възможен. За всички участници апропо, не си мислете, че в тази схема нещо правите услуга на хлапетата си. Ниииищо подобно. За протокола - синът ми е толкова по-щастлив и толкова много неща научава, толкова комуникация и хубави емоции има, откакто го оставям вече по бабите, че аз за 10 живота не бих могла да му ги осигуря.
Да, аз съм най-важната все още, център на света, върховен авторитет, но това което другите му дават - не мога да го направя, платя...никога! То е нематериално, то е емоция, спомени, нови знания...
На наскоро родилите и на тези на които предстои - не залитайте в посока "бебето само за мен". За бебето не е добре, после и за детето - също. Така вредите. И споко - с цяла армия помагачи - мама винаги е мама
И на детето му пука колко гушкате и целувате и колко кули строите заедно, иначе моЕ си седи по памперс, дори насран и пак сте най-добрата мама. Щото мама е винаги номер едно.
