Чудех се дали да ви занимавам, ама хайде да споделя.
Тревожи ме неспокойния сън на Кирето през нощта. От доста месеци се буди често и плаче силно. Вземам го при мен на спалнята и заспиваше веднага и с няколко събуждания и промрънквания и там - минаваше нощта. После го заболя ухо - от никнене на кътници и трябваше по половин час /няколко пъти на нощ/ да го нося на ръце, за да заспи отново. Плюс капки в ухото и нурофен. Но знаех от какво е неспокоен и минаха така няколко нощи. Вече не търка ухото, бе бърка в устата и не чеше зъбите нито демен, нито нощем, а преди не спираше. Вярно и че не са пробили кътниците, които очакваме, но явно отмина кризата със силната болка. Въпреки това последните 2-3 нощи се ококорва и реве зверски, гушкам го а той хлипа-хлипа. Вдига глава-вижда че съм аз и се усмихва едно такова,хем уплашено, хем- благодарно, че съм го гушнала. Но не се успокоява и не заспива дълго време. Река ли да го оставя на спалнята - пак ревва силно. За леглото му не си и помислям. И това, което ме стресна или по-скоро- разстрои миналата нощ. Поставих го задрямал на спалнята след дълго гушкане, пеене, говорене, а аз лежа до него и го гледам. Изведнъж отвори очи,видя ме и се облещи така ужасено, стресна се сякаш...почувствах се ужасно след като го взех на ръце и го понесох из саята, а той не спира да плаче, дере се направо. Дойде баща му и го грабна и слава богу- у него, дето преди не искаше да ходи нощно време, изведнъж се успокои и заспа.
Особено е стреснат, когато се събуди не сам по някаква причина, а от плача на брат си, на когото пък сега му никнат кучешки зъби и е по-неспокоен нощем. Иначе той спеше кротко почти цяла нощ и дори не реагираше на постоянните будения и плачове на Кирето. Сега ги разнасяме единия тук, другия там - разменяме се с баща им, лягаме, ставаме. Почти не спим. Но това, както и да е. Все викахме - зъби, ще отмине този период. Но при Кирето ме тревожи тази невъзможност да се успокои и заспи с часове- имаше две-три такива нощи. И снощното му поведение, за което ви разказах. Стряска се от сънищата си ли? Ако го събуди брат му - не прави разлика между съня и реалността ли? Четох разни статии и мнения по въпроса. Дано това нещо не продължи дълго, щото не знам как ще справим. Да е едно дете - как да е. Но те започнаха много да си пречат един на друг. А и с двамата ние и двамата с баща им сме постоянно дежурни и ни се изчерпват силите. Направо като дойде вечерта и ме обзема паника някаква. Знам, че трябва да се успокоя, дори снощи бях много спокойна и отидох да се къпя, а като излязох от банята Митко плачеше и баща му го беше гушнал, а след малко скочи и Кирето и се почна...Нямаше още 23.00 часа.
Иначе заспиват сами в леглата си. Слагаме ги излизаме от стаята. Даже Кире е по-спокоен тогава. Митко напоследък мрънка и дори поплаква няколко минути /предполагам заради зъбките/, а Кирето си мълчи и заспива сам, въпреки че чува брат си да плаче в леглото. Явно се стряска по време на сън и вече става тревожен тогава.
Що ли ви го разказвам и аз не знам. Известно ми е, че има такива случаи и всеки е индивидуален. Все пак някой ако може да даде съвет или сподели нещо подобно. И да кажете хомеопатичните таблетки- дормикинд май бяха- за спокоен сън дали сте ползвали или чували отзиви. Чудех се дали да не опитам да му дам от тях.