Както за почти всичко в живота, така и по отношение отглеждането на детето съм на принципа "мярка да има". Разбира се, че е моя работа и задължение да го насочвам, да му изграждам позитивни навици, ама както казва
Стефи - не, защото "аз казах" и в момента за почти всичко зависи от моята воля. А опитвам да го увлека за едно и друго, да му хареса, да му бъде устойчив във времето навик/нужда, а не да чака само момента в който аз няма да мога да се меся и да прави обратното. Било за миене на зъби, начин на хранене, електронни джаджи, книги, спорт.... От досегашният ми опит с Дани (въпрос и на характер при него разбира се) съм се убедила, че ако не е забранено то не е и интересно за особено дълго време. От бебе пие само вода и у нас друго за пиене (безалкохолно де
) по принцип няма, защото аз не пия. Е, в един момент по детски събирачки откри сокчетата. Вместо да забранявам, да се запъвам и да се пеня - дадох му да пие от тези боклуци, купувах му когато поиска... 2-3 седмици беше цялата работа да ви кажа. Пък не ги и пиеше всъщност. Купувам, отварям, смукне 1-2 пъти и дотам. Започнах да питам иска ли да купим сок - не, не искал били гадни. И дотам беше. Същият филм имаше с вафли, пак беше видял друго дете да ги яде. Така и изгниха в шкафа 10-ина бройки. Бях накупила и а каже, че иска - давам. Отваря, гризне 1-2 пъти, хвърляме я. И за соковете и вафлите презентирах с: "Щом искаш тези боклуци и да ти се развалят зъбите и да станат черни и грозни - ти си знаеш, ти няма да имаш хубави зъби", ама давам ги. Сега сам им казва боклуци и предупреждава другите хора в магазина какво ще им се случи на зъбите, като ги види с такива неща на касата.
Да, можех да не купувам такива неща, да не ги дам нито веднъж и да играя в този цирк с години. Моето си е просто такова и при него работи описаната нагоре схема, не забраните. От друга страна пък, когато има няколко неща, които реално съм забранила - няма отпор за тях, мрънкоч и опити да се заобикалят забраните. Примерно, че в колата се вози само в столче и закопчан, че на градина не се носят скъпи играчки, да не говорим за таблет (щото други деца си носели видиш ли ти), че може сладолед, торта и шоколад, ама след като първо се яде "нормална храна" (след поемането на която обикновено няма място за десерт и се отказва от него).
Конкретно за електронните джаджи и телевизията - отдавна са "аварийни забавления", когато сме у дома, времето е лошо, няма други деца, с които да играе...При всякаква възможност да се прави друго - предпочита другото. Ползването им ни най-малко не му е навредило на интереса към книгите, но пък още не може да чете сам, което ограничава тези му занимания до времето, което аз, или някой друг отделя да му чете. Факт е обаче, че силният мерак "и той да може" се появи виждайки ме аз да чета. Нормално е да иска да прави неща, които аз мога, та не съм притеснена, че ще е от тези дето "книга не пипват", когато усвои четенето. Нито считам, че ще му създам любов към книгите, ако го лиша, или му огранича силно възможността за някакви други занимания. За всичко има време и момент, ако както казах човек "има мярка". Пък и човек има различни момент (настроения) и по себе си съдя. Има седмици, в които изобщо не включвам телевизора и се забивам в книгите, имам моменти в които предпочитам компа и зазяпвам хистори каналите, когато просто имам нужда да не задълбавам в нещо и да релаксирам с лековати за мозъка забавления. Не считам за невъзможно, или вредно за детето ми да си изгради подобни навици, което няма да стане от днес за утре естествено.
П.П. Независимо дали ни се нрави, или не - технологиите се развиват, навлизат все повече в живота ни, стават нещо необходимо и обичайно и по време на обучение и после в работата ни. Което от моя гледна точка означава, че е добре да науча детето си как, колко и докъде бива да се борави с тях, но че има и много други неща на този свят и те си имат своето място. Това, което поне аз съм виждала при по-големи деца край мен, на които тотално е било забранено да боравят с такива джаджи, та телевизия е била забранявана напълно...еми станат на 10-ина години и следва тотално избухване по темата. Вместо в училище да си гледат уроците - цъка се по телефоните и таблетите на другарчетата. Или ходенето на гости при еди кой си "да учим заедно, или да поиграем" - протичат в ударно гледане на телевизия, игри на конзоли и пр. Аз ползи не виждам от подобни ситуации.