Общо взето, много рядко се срещат толкова ясни случаи на окончателно изчерпан яйчников резерв, какъвто е случаят на july13. Въпреки, че в различните си постинги тя разкрива различни парчета от цялостната картина, а не цялата наведнъж - нещата са ясни:
напреднала възраст (43), липса на менструация от години, липса на фоликули, АМХ 0,1, ФСХ над 80
Получила е 2 консултации в специализирани клиники с еднаква препоръка - за донорска процедура. Получила е многобройни съвети в същия дух и от пациентите в 2 различни форума.
Вие всички знаете, че тя няма как да получи друг съвет, освен ако не попадне на шарлатанин, който да експлоатира психологическия й проблем за своя сметка.
Тя просто няма шанс за дете чрез собствена яйцеклетка.
Това е много тежка за приемане диагноза и е разбираемо, че някои хора могат да се съпротивляват дълго и усилено на приемането на диагнозата. Това си е стандартен етап от психологическия процес на преработката на неприятната истина, но очевидно при july13 има допълнителни трудности да се премине отвъд този етап на неприемането. Това носи следните потенциални опасности за нея:
Тя може да стане жертва на шарлатани, които да я "лекуват" безуспешно, като това ще й струва загуба на много средства, на много нерви и на много време.
Самото дълго неприемане на диагнозата и на реалните опции, които стоят пред нея, струва загуба на време, с което тя не разполага.
На тази възраст бременността, раждането и майчинството натежават все повече с всяка измината година. Самото чакане за донорска яйцеклетка е дълго и отнема време. А и никой не дава гаранция, че ще стане от първия път. Да припомня примера на нашата съфорумка Танита, която без излишна психологическа съпротива прие нормално диагнозата за изчерпан яйчников резерв още на 39 години, започна донорски процедури, но успя да стане майка едва на 49!
Затова, аз лично подкрепям мнения като на bebeshok0326, които по умерен, но достатъчно категоричен начин казват истината в очите на жената. За мен, тя се нуждае от помощ на психолог или психотерапевт, за да премине през този препъни-камък. Иначе, ще продължи да страда, да обикаля лекарите, да рови и търси надежда из форуми и накрая пак ще стигне до това, което й казваме тук, но след Х на брой загубени месеци или години...