Честно казано не мисля, че е рано за тези неща на 8-9-10 години. Мисля, че стъпките към изграждането на емоционалната интелигентност на едно дете започват още от 4-5 годишна възраст. Разбира се на малки стъпки. Щом почнем да го учим на думичките "моля, благодаря, извинявай", ние вече градим тази емоционална интелигентност. Защото това не са само думи, а действия, на които го учим. Не случайно се казва колко са важни първите 7 години. Водещото в това кога е време за учене на емоционална интелигентност не е възрастта сама по себе си, а темите от ежедневието на детето. Животът сам предоставя безброй много възможности за това, стига да имаме желание да ги използваме.

Ми аз на това му казвам стъпки към доброто възпитание.
Различен начин на мислене, възприятия, разбиране и използване на различните понятия.

Авалон,

Съгласна съм, че за нас това е неразделна част от доброто възпитание. Въпросът е какво е било смятано за добро възпитание да речем, когато ние сме израствали и сега. От там идва елемента с интелигентността по отношение на емоциите и как невинни неща, които казваме на децата си всъщност понякога ги определят за цял живот. Например, когато аз израствах постоянно чувах от майките на момчетата на 4-5 годишна възраст "я спирай веднага да плачеш! ти мъж ли си или не!? мъжете не плачат!" или пък "как така те е ударил, а ти не си се защитил? ами ще го удариш и ти! Нали си войник, имаш пушка, имаш сабя, значи трябва да можеш да го набиеш, щом той те бие."  Това също се е смятало за част от общоприетото добро възпитание, подобаващо за бъдещ мъж. 

Цитат на: StefiZ в Май 04, 2016, 12:40:55 pm

В противен случай какво става, лутаме се едни 40 г. и след това започваме разбираме какво искаме от живота и кои сме. Аз затова казвам, че нашето поколение е донякъде осакатено, не знам поради що, още не съм открила съвсем причината

съгласна съм. а ние сме осакатени, защото навремето нито се знаеше, нито се говореше, нито се мислеше за тия неща популярно.

да, абсолютно, затова е хубаво сега, НО до известна степен да го обясним на децата си, категорично не мисля, че трябва всяка правилна за нас емоция, разбиране или поведение да им се сдъвква.

когато бях на 9 и далеч от зоркия поглед на родителите ми прекарвах по няколко седмици ваканциите на село.Бяхме тумба деца, нямаше гаджета , нямам спомен да е имало някой мнооого специален в главата ми. Един слънчев следобед докато чакаме останалите с момче съседче на подобна възраст или 10 да кажем ,но не повече се усамотихме в стария хамбар. Там между слама и разни боклуци със събути гащи до колене се търкаляхме по пода. Без гушкане и целуване но имитиране. Имам спомен за нещо като ерекция.Толкова по въпроса,на кой колкото му е акъла.....
Полов живот започнах да водя след 18г,