Дидомира, въпреки честите упреци, че пиша досадно дълго...ами просто по такива теми особено дето са многопластови - ако съкратя два абзаца и ще излезе друго, а не каквото искам да кажа. И то като ще е така - по-добре хич да не пиша. 
Относно "обсебени от децата си майки" (с цялата условност на израза), дали ще си такава майка, или по-скоро като мен - не мисля, че зависи от това колко и дали си чакал детето си. Казвам го, защото познавам майки с по 2-3 деца вече, които са станали от раз и освен децата им - друго буквално не ги интересува. Една от тях (не знам за смях ли е за рев ли е), наскоро спокойно ми каза, че от 3 години не е правила секс с мъжа си (откакто са направили последното дете), щото нямало кога и как да правят такива неща (тя спи с две от децата на спалнята, а той на дивана в хола), пък и желание нямала, а и смисъл не виждала.... Е, хич не ми седи нормална подобна позиция на мен лично, ама пък - те са си семейство, те си знаят, та даже и не си споделих мнението по темата. Казах само: "Ами вие си знаете, щом така ви е ОК...". Чуждия живот - не е моя работа просто. В този ред на мисли, изкоментирах и репликата на майката на Алекс. Може да й е майка, но чак такива намеси в техния живот с мъжа й - не бива и не е редно за мен.

Абсолютно права си, разликата да гледаш и да ходиш някъде с 2-годишно да кажем и с едно на 4-5 поне. Космическа е. Аз Дани съм го помъкнала, ама буквално където се сетиш, вкл. по всякакви курорти от 6-месечен. Такива със "ама той на чуждо място не може да спи и пр." са ми непознати. Да се спи по хотели му е супер нормално, та даже и не иска да ги повтаряме, ами да сме отидели на някой нов, че "да се разнообразявал"  Все се каня да му записвам бисерите, особено в момента - валят на килограм. Баба ми ме хокаше, че: "Ти това дете го гледаш в колата", била съм го утрепала от размъкване това дете и пр. та от тази гледна точка - някой може и мен да ме класира при "обсебените майки", знаеш ли. . Просто до миналото лято, аз наистина, никъде, ама никъде не съм ходила без него, вкл няколко пъти в НАП хаххах Към момента - аз наистина мога и тотално си почивам ходейки с него някъде. Факт. Ама понеже е на 5 и половина вече, докато стане на 4 - нямаха търпение да се приберем, че "да си почина от почивката". Сега като ходихме на ваканция...ами не се занимавах с него в общи линии, извън яденето в ресторанта. Събуждам се сутрин (той още спи), взимам си партакешите и отивам да пия кафе. (комплексът е затворен и обезопасен разбира се). Казала съм, че като стане и ме няма - значи съм в ресторанта, оставям му дрехи за обличане. И когато се събуди - става, мие зъби и лице, облича се сам и пристига. Вкл. отключването и заключването на стаята с карта му беше ясно и въпреки, че държах едната винаги в мен - никога не забрави "своята", ако и да е още сънен и само веднъж съм казала да си я взима винаги. Закусва, или не, местим на басейна... Влиза, излиза, играе с други деца, ей така до краката ми е буквално и само му мятам по едно око. Самообслужва се също така. Просто казах на момичето на плажния бар да му дава каквото иска - води, сладоледи и да ми ги пише на сметка. Да, може и да, всичко студено, та дори и с това не ме занимаваше човека. Вечер само се къпем заедно, приготвям други дрехи, пак се облича сам и отиваме в ресторанта. Обичайно има други хора с деца и си тича с тях и си вилнее и така докато си легнем. Когато беше на 2, че и на 3 обаче.... къде ти подобен рай?  Храни, приспивай, иди разбери що мрънка, как ще го оставиш да ходи някъде и да играе без надзор дълго време, не можеш да обясниш нищо, като: "тук няма да ходиш и това няма да правиш", щото не можеш да му разчиташ ни на акъла, ни че те разбира наистина какво си казал. Огромна е разликата.

По повод ситуацията на Алекс, си спомням една подобна, преди 2 години за 8-и март. Отиваме с бившия ми съпруг и още две двойки на една разкошна вила на Пампорово. Ние без дете, другата двойка само с голямото си дете (на 11г.), а третата с двете деца, малкото им нямаше 2 години. Ами мацката с бебето, едвам успяваше да хапне нещо, щото щерката капризна и все е на ръце. А я пусне, а е писнала. Ние седнем на маса вечер, тя хуква бебе да приспива, уж я приспи, точно слезе да си сипе нещо за вечеря - онова писне горе и така е докато легнем всички. Таткото си прави оглушки да вземе да помогне, започнаха да се дракат двамата, което прави неприятна обстановката за всички ни. Мълчим и се чудим на къде да гледаме и как да се направим, че пред нас не се вихри семеен скандал и не се мятат обвинения и криви реплики. То ни да се намесваш, ни да се правиш на чук, супер тъпа история. Другите две жени, които бяхме и не сме помъкнали твърде малките си деца, уж да си починем...стана ни неудобно да не й помогнем в случая, та ние дондуркахме принцесата също честичко. Уж да си починем два дни от нашите собствени такива, а то нали...друго се получи. Та подобна ситуация искам да кажа, когато ще се ходи някъде с компания, не само семейството - също бива да се помисли. Понеже без изобщо да искаш и да ти е минало през ум като възможност, можеш да скапеш ваканцията и на още няколко човека, понеже не си отчел едно и друго. Съответно пък, ако ходите някъде компания с по-големички деца, които са на сходна възраст - това си е чист джакпот, понеже изобщо, ама изобщо не ги и виждате дето има една дума.  Сложите им нещо за ядене няколко пъти на ден и това е цялата занимавка с тях. Така и те доволни и вие. Ама компания, в която едно е на 12 и пили нерви, че му е скучно и няма друго на тази възраст да си играят, пък друго е на 2 и то си пили за неговите бебешки неща...хич не е опция, ако не искаш да бухаш "лексотан"-ите на 24-я час. 

Много различно е във всяко семейство (визирам подходът на баба и съответно как мама реагира, че и татко....), а и наистина зависи на каква възраст е детето.
Примерно, ако говорим за моята майка, подходът й е чудесен, ако децата обаче бяха по-големички, да си четат задно книжки, да учат нови песнички, стихчета, да рисуват, и други подобни занимания. Само че нашите деца са малки още, не могат да се концентрират върху нещо за по-дълго време. А и това, че са две може би също я затруднява (наистина е много различно да се грижиш за едно дете и съответно за близнаци, или пък за две деца на различна възраст).
И преди съм писала за моята майка, тя е толкова всеотдайна и обгрижваща, че край нея децата започват страшно да се глезят, едно категорично "не" не може да каже, само ги обслужва за едно или друго... в крайна сметка децата забравят изградените си навици за всичко: хранене, тоалетна, прибиране на играчки, и т.н.

Няма да се впускам да разказвам конкретни случки, че ще стане прекалено дълго. Но същественото е, че децата ни следват вече някакви установени правила свързани с ежедневието им (ред който ние с баща им с ежедневни усилия сме установили и поддържаме), а като дойде баба настава едно глезене, което не само, че не понасям  , но в някаква степен е и опасно за децата чисто физически: започват да се дърпат все за нещо, да се катерят по столове и маса, да се спъват в разпилени по пода играчки, да плачат без нужда.... никаква игра не се получава, само се дърпат, спорят за нещо, пищят. Всички установени навици при хранене се забравят, капризи всякакви.... едната искала да яде едно, пък другата искала друго, не можели чашите за вода да си донесат от другата стая, и т.н. .... и защо  , защото баба постоянно притичва да направи нещо вместо тях (може би й е по-лесно сама да го свърши, вместо да разясни на детето нещо за поведението му, да опита да го научи кое е по-правилно в конкретната ситуация.... това май наистина е по-трудният вариант  ). Отделно случаите, в които детето едва понечва да каже нещо, тя веднага "кажи, бабе, какво искаш". Резултатът от последното й посещение за три дни беше, че децата започнаха "мамо, искам.... някаква играчка примерно", едновременно с това "искам, вода", малко след това се захвърля играчката на пода и "мамо, искам... нещо друго", само "искам, искам ..." и с нищо не успяват да се заиграят.
Абе накратко, луда я правят за тези 2-3 дни , тя накрая си тръгва изтощена, а за мен остава усилието дни наред след това да върна установените ежедневни навици за всичко: хранене, ходене до тоалента, някаква самостоятелност в игрите....
Или аз съм много взискателна и се вглеждам в детайли, не знам, но се оказа, че в нашия случай е по-добре баба да не помага  . Поне на този етап де, ще видим като пораснат още малко децата, може при друга възраст да е различно.
Опитах да разговарям с баба им, т.е. моята майка, близки сме си все пак и мислех, че ще ме разбере, ами не се получи, напротив засегна се (със самочувствието на човек с опит, отгледал две деца нали ). Та затова засега предпочитам да идва вкъщи по възможност по-рядко  , отклонявам предложенията й за гостуване и всякакви начини да ми помага, и така.

Също аз не бих се чувствала спокойна да отида на почивка без децата, ще ми е притеснено.... но това е нашият случай, всеки си знае за себе си.
Взаимоотношенията във всяко семейство са толкова разнообразни и сложни, че едва ли е възможно някой отстрани да даде препоръка, но за мен много важно за децата е да има ред, да има някакви елементарни правила, които да се спазват ежедневно: хранене, часове за сън, игрите и играчките им.... също за самото поведение на детето, доколкото може да разбере спрямо възрастта си, разбира се.
И много важно мама и тате да са на едно мнение (а и баба също ), а не аз като се опитвам да обясня на детето да не се глези, или да си събере разпилените играчки, или да не пищи, и др. ..... баба да казва "остави го детето, недей така".

Мдаа,точно така е. Затова тази година решихме с мъжа ми да заведем сина ни на море в Гърция, но ще сме само ние тримата. След това, водим малкия при нашите, а ние с мъжа ми ще почиваме /буквално/ за една седмица в Девин. Миналата година не се престрашихме да заведем детето на море, а и бяхме в компания със семейство, чието дете е на 11 години и се чуваше само като трябва да му свържем кюмпютъра/таблета/телефона с Wi-fi на заведението, където сме седнали да вечеряме. Мислехме, че и тази година ще се организираме, но след една пробна вечеря /в София/ с тях и ние с малкия, се отказахме - нашият не спря да тича, да се вре по масите на хората, да дърпа таблета на детето, да бута с вилици по чиниите, да се врепо краката на сервитьорите ... направо си беше кошмар, аз тичам  10-15 минути, после съскам на мъжа ми да тича той, после тъкмо ахаааа да пийна/хапна и...айде пак моят ред. След това прибирането става с рев и удоволствие от вечерята, от разговора с приятелите ни - ееее, няма го 
За щастие моите родители, а и дори свекървата стрикно спазват нашите правила и навиците, които за момента сме изградили у малкия /не че са много/. Има разни подмятаници и изказвания от време-навреме за гърне, за възпитание, за обличане, за почивки, колкото да ме ядосат и изнервят, но на фона на цялостната грижа, която полагат, си преглътвам и си сумтя насаме. Определено са ми в помощ и то голяма 

Дидомира,не си ме обидила както Jbrul перфектно е обяснила работата е там,че отиваме компания с деца на възраст 13/14/ 15 годишни и тоя  едногодишния хич не се вписва в таз компания отделно,че не ми се рискува с летен вирус малък е за море,догодина да,сега не сестра му бе на 2,6 г. като я заведох за пръв път все с нас ме я мъкнели,никога не сме ходили сами с баща им,не ми е тежало,но винаги сме били с компания в която децата са на една възраст с еднакъв режим,а сега не е така...да,ще отидем и с Алек на почивка след морето,но на планина там ще го заведа с удоволствие да се почувстваме семейство нали   а,на морето ще караме сърф,ще се отдадем на нощен живот и разврат щото и родителите сме първо хора и след това родители и имаме нужда от съвсем нормални човешки неща...и на двамата родителите ни живеят извън София и сами си гледаме децата съответно ги мъкнем навсякъде с нас-козметик,фризьор,гинеколог,НАП,КАТ и т.н.  е все една седмица пък сме  заслужили да въздъхнем от таз радост Алек освен това на него му е перфектно на село,ходи бос по двора има си басейн по цял ден си е навън и т.н.

Марси, идеално ги описваш нещата и въпреки, че във всяко семейство са си специфични дискутираните в някакви аспекти, в повечето български поне, са доста сходни. Понеже и сравнявам как са в 20-ина приятелски семейства живеещи в чужбина. Тцъ, не е така както при нас.

Признавам си (без бой), че да храня Дани както го храни мама ми е едно постоянно и огромно изкушение.  За ящно дете като моето, това си е чиста проба рай. Сяда, храня за 10 мин. - бързо, чисто, без дрънканици и блеене и няколко часа изобщо не го мисля този въпрос. Обаче съм се запънала по темата, просто защото знам кое бива и не бива и все пак отговорността ми на родител (както аз я разбирам), често изисква да избера по-трудното и неудобното за мен, но в полза на детето, отколкото това, което ми е по-лесно и удобно. А когато има някой край мен "да ме подвежда" по лесното с една блага гримаса и "какво толкова...", трудно удържам да не се хлъзна. 

За "мама и тате да са на едно мнение" - абсолютно подкрепям! Въпреки, че сме разведени с баща му на Дани, в негова полза ще кажа, че по този въпрос нямам и не съм имала никакви проблеми. Дори за нещо да сме на различни мнения - това НИКОГА не се показва и дискутира пред детето. Ако ще се дискутира изобщо е после и на 4 очи, взимаме някакво решение по спорния въпрос и се придържаме към него. Ако аз кажа нещо на Дани, дори баща му да не е съгласен, задължително следва реплика: "Майка ти каза и каквото ти каза - това". Разбира се - от моя страна е същото. В резултат, особено пък в нашата рискова ситуация на разведени родители и вероятността детето да вземе да клинчи за какво ли не, поради евентуален разнобой между родителите си - много ми е важно, че това не се случва. В интерес на истината, подобен негативен ефект наблюдавам по-често при приятелите си, които са си женени и заедно. В петък ходих да си го взема от бившите си свекъри и чак ми стана неудобно и нелепо колко "моята дума относно гледането на Дани е закон"  Посрещна ме икономката ( тя се грижи за него главно, че сега е сезон и баба му е заета) с уверението, че е изпокрила всички сокове (наричани от мен боклуци) и не са му давали нищо освен вода за пиене. Аз просто имам принципна позиция, че не е ОК да се пият такива неща, аз не пия, той рядко иска изобщо, ама ако поиска някой път - купувам му. Няма да се отрови зер. Но все пак отчетох, че баща му е казал на родителите си, че не съм фен на тези неща и съответно - те не се дават и точка. С неудоволствие си признавам, че бившите свекъри по-чинно отглеждат Дани по "моите предписания" отколкото мама и баба. Явно.  Споделям ги тези неща, като потвърждение на тезата, че за детето е много добре, когато всички възрастни край него държат една позиция по въпрос Х, а не "да си подливат вода" с "майка ти това не дава, ама аз ти давам...". Супер, супер грешен подход е за мен нещо такова.


Ууууу Алекс, анатема бе! С две деца и мераци да развратничиш с благоверния... Хората с три деца - сексът са го отписали от години.... Право да развратнича имам само аз, щото съм "парясница" и ми се полага по право. Запишете си!  Вие семейните - само лиги, памперси, ноУ секс, ноУ вакейшън и пр. Срамота другарки, срамотааааа 

Алекс 77,освен "благородно" да ти завиждам , че някой се наема за седмица да ти гледа детето , друго не мога  .Ние също нямаме баба на близо -живее на 450 км . Ния е на 4 години и сега за първи път след многократно казване и опити от наша страна , ще я вземат УЖ за седмица на морето . Когато я оставихме за три дни , ни я върнаха още на втория , щото искала МАМА.Моят свекър се стресирал много така като детето било неспокойно и удар щял да получи ... не може така . Та ... с две думи , аз даже и да искам някой да я вземе ... ми дърпат се хората . Няма зорлен да я водя , я. Сега ще я оставим след отпуските ни , па дано поне изкара пет дни .По -добре да поостане още малко на море , от колкото тук на София смятам , та за това искам  да остане  при тях.Само да се е размрънкала малко и бабата ще пристигне с нея още на следващия ден . Това е положението.

Иначе миналата година като ходих на гинеколог с нея беше голям майтап. Идва моят ред , излиза докторката и вика - детето го оставете на вън . Викам й - тя е само на три години , не мога да я оставям сама . Тя облещи очи как може с детето да се влача , па точно по такива доктори ... 

К'во знаеш ти Дидимирааааа. Опитай да обясниш на мъжко какво е тампон и що ти моЕ си го пъхнеш, а то не може и не трябва? Това от времето когато беше невъзможно по НИКАКЪВ повод да посетя банята/тоалетната без пате ходещо след мен. Когато все пак ми беше "позволено" да ходя до WC сама (накъм 3 и 10 месеца негови), около 3 месеца ми отне да си възстановя пак навика да пускам водата в тоалетната след себе си.  Понеже преди това седеше с мен, гледа, ослушва се с едни голеееееми очи и: "Пишкаш ли? Май се изпишка. Ще пусна водата". Сега се смея като си спомням и ви ги споделям тези неща, ама тогава - идваше ми да ревна. Пък се притеснявах и, че нещо ще взема да го изкривя това дете.... Ся пък взе да иска сестричка, зяпайки мои бременни снимки и твърди, че изглеждам супер добре когато той ми е бил в корема и трябвало пак така... И пита дали това "да ти слагат упойка е готино?". Заключи, че явно е готино, защото тогава майките имат бебета и били щастливи.

Относно гледането на децата от други хора... С уговорката, че всяко дете за себе си, но го има и факторът "възраст". И точно накъм 4 и нагоре - буквално за месеци се променя това. Аз също много късно го оставих за сефте без мен дори на майка ми. Имам предвид 24 часа с преспиване, не нещо отгоре. Преди да стане на 3 - майка ми ми е помагала за него, в смисъл - идвала е у нас, или сме ходили някъде тримата, но не да ме няма мен. Беше на 3 и половина при първата си нощувка (само една) при свекърите и всички бяхме в бойна готовност и сред нощ да го водят при мен. Изобщо не очаквах, че ще стои някъде без мен, че и дълго време и с кеф, предвид, че все сме били двамата откакто се помни. Детегледачка съм ползвала почасово за един период когато беше съвсем малък, не да го гледа тя нон стоп. Ами...колкото расте - толкова става по-любопитен, самостоятелен и без нужда да е лепнат баш за моята пола се оказа. Мисля, че даже му става все по-отегчително, ако за дълъг период сме само двамата, не ходим някъде, не вижда други хора, няма нови изживявания и контакти... При него е и характер разбира се - комуникативен и оправен е, но възрастта си каза тежката дума и само за година - разликата е наистина драстична. Ще ми се да вярвам и, че това, че успях толкова време да си го гледам лично аз - му създаде увереност, че мен винаги ме има "на линия", само да пожелае, което не води до епизоди "Искам мамааааа!" дори когато го оставя (вече) на някой друг за един значителен период. При първата ми липса за цял месец, бях планирала да се прибера на 2-рата седмица, за ден, ама да се прибера. Направо ме заля със студена вода по телефона тогава.... Аз чуруликам нещо от вида: "Искаш ли мама утре да си дойде замалко, да те види, да отидем еди къде си?" и очаквам някакво ентусиазирано "Даааааааа!". Обаче синът ми делово ми заяви, че да си седя в София и да си гледам изпитите защото трябва да имам шестици, пък той си бил много добре при баба си и ходел на детска градина, на кино, на МОЛ, на още 100 места и хич нали да не бързам да се прибирам. Целувал ме и ми желалел успех рече и затвори телефона. Та чувството ми за незаменимост рЕзко се изпари в онзи момент.  Да е жив и здрав само, мисля че добре се развива човечето.

Jbrul,ми то и на женско не е работа да обясниш ...аджеба що мама пък слага превръзки  , хихи. Същата работа е била с тоалетната и при нас и още си е . Виж , баща й като е в тоалетната , знае, че там не се влиза и не припарва. Толкова ми беше навик като влезна в тоалетна да не затварям, че така веднъж сме на гости при баба й и дядо й и влизам си аз , но не затварям. В това време минава свекърва ми и само дет не припадна като ме видя , хаха. Аз умрях от срам, ама то навик вече .На отворена врата си стоя , щото тя до кат ме види и идва . И още си ходи след мен  , хем уж на 4-ри е , ама на ... Интересното е , че докато я гледах аз , все е предпочитала баща си и съответно баба си като сме били на гости . Въобще не ме е търсила и отразявала , та чак гадно ми е било . Обачееее , като тръгнах на работа , ела да видиш сега .Като гербова марка е залепена за мен .

Оф, ще доживея ли и аз така да ми вика Ния по телефона , пък аз тук да съм спокойна . Ето днес на обяд , с рев са се прибрали от площадката  и пак за мама плакала . Аз го отдавам на това ,че до сега само аз съм я гледала и бабата я виждаше веднъж в годината .Не е свикнала тя с тях , макар и да си ги обича . Малко като се накриви и почва за мен да реве . Не ,че не й се карам аз най -много като цяло . Ще пораснат, то е ясно и за друго ще си мрънкаме . Аз сега например искам пак да съм си вкъщи и да  ходя с нея по площадките , ама на .... дремя по цел ден в офиса.Угода няма ,ей!

И аз ходя почти навсякъде с децата, и отивайки по работа съм ги водила с мен на някои места, скоро и на преглед с тях ходих, е не на гинеколог .... но те се държат учудващо добре като са в непозната обстановка, за разлика от вкъщи  . През цялото време на прегледа стояха на мястото, което им посочих (буквално, без за помръдват ). Само накрая с гордост показаха на лекарката къде имат ранички, коя на крака си, коя на ръката, жената ги намаза с крем, за да оздравеят раничките по-бързо, а децата щастливии ....
Но те обикновено навън се държат добре, за разлика от щуреенето вкъщи. Ако мога и у дома да го постигна, така че да има поне малко тишина  , че то е едно постоянно приказване, пеене на песни (като се надвикват една друга   ), тичане, подскачане, и все отгоре ми. Като реша да седна на компютъра, се казват на гърба ми веднага и започват нещо да сочат и обясняват, или да "четат" на глас .....
.... а да, и постоянно ходят след мен като патета , често и някоя от котките тръгва с нас 

Дидомира,аз като една "лоша" майка съм на мнение,че колкото  по отрано ги оставяш при баби или някой друг толкоз по-лесно ще свикнат с това е,Вера бе на годинка като я оставих за пръв път на майка ми и се побърках от ужас,че нали каква съм "лоша"  ,а Алек милия бе на 8 м. миналата година като го оставихме и бяхме на море и хич нямах тези терзания...
Аууу Jbrul как анатема бре? то ще ме изгонят от вкъщи вече и благоверния няма да е толкоз благоверен Алек напоследък заспива след баща му,сутрин пък ние докато се събудим и станем таткото вече излязъл, а пък с две деца ми е рано да се отказвам от секса,виж като родя трето със сигурност ще съм толкоз изтощена,че може да се откажа 
Ох,и при нас е същата работа с тоалетната най-смешно е като сестра му е там и започне да пищи и да го гони и след това той пищи,че тя не го пуска при нея веселба, как да не родиш трето,нали  инак пък той се държи много добре като ходим на заведения с приятели,хапва си човека,разхожда се,но не досажда на другите хора,а и по някое време голеите деца като се нахранят се занимават с него и той се кефи

Аааа,Алекс , хич и не мисля ,че си лоша 
Ако на мен някой ми беше казвал -а ,бе остави детето пък вие отидете някъде , сигурно и аз щях да свикна , пък и сега и тя нямаше да ревтуни за мен . При нас нещата стоят така - ще я оставим да я гледате ,вече е голяма -аааа , ама тя като ревне ние кво ще я правим. Е , как да я оставяме ми кажи , па и да свикнела .
А за секса - моля , моля , ни второ , ни трето мога и да родя , не че искам , но не се отказвам от него . 

Дидомира, аз 6-та година имам възможността да си гледам детето лично и през повечето време е с мен все пак. Ако там беше разковничето - би следвало да реве "за мама" на 5-я час, в който го оставям някъде, ама не е така. Защо така при него - не се наемам да кажа категорично. Дали е просто характер, дали е защото до една "по-зряла възраст" си беше с мен и не е преживял ситуацията в която го отделям от себе си, без той да е готов за това...не мога наистина да отсъдя адекватно. Ако е до това, че в 90% процента от времето е с мен и в момента - би следвало да имаме проблем, когато не е с мен, ама на - нямаме. Допускам (не твърдя), че го нямаме, защото когато вече взех да го оставям по баби - просто беше доста големичък, осъзнат, разбиращ че аз няма да се изпаря някъде завинаги, което да провокира рев и страхове у него... При дете на 2-3 - вероятно такъв момент е възможен. Както казах и напред, моето разбира се е и с такова характерче "ентъртеймънт" човека    Всичко ново и различно без мама дори е добре дошло, само да е ново и различно. Въпреки това - още аз съм си "фаворита" за всичко. Не реве за мен, да, ама колкото и да му е весело някъде с някого, ако ме няма повечко време (седмица да кажем), като се прибера и му кажат, че "мама си дойде и ще те вземе" - сам събира багажа и пита "Кога?". Та у нас го има и това с "мама си е мама" ( и да, аз най-много се карам, забранявам, тероря, не угаждам...), ама пак съм си мама и предпочитаното, но не - няма и драми, ако се наложи друг вариант за някакво време. Тук бива да отчета и старанието и на двете фемилита по темата разбира се, защото ако не се счупват от старание да е щастлив и доволен с тях - нямаше да бъде.
Друг фактор, който мисля, че има значение у нас е, че аз "по детски" - не говоря и не обяснявам и никога не съм. Всичко се казва както е, ако някоя дума не е разбираема - я обяснявам смилаемо, но не си измислям някакви нелепи обяснения за едно и друго. Примерно, защо целия юни мама я няма. Мама сега учи, в едно много трудно училище, има изпити и за тях трябва да чете по цял ден, за да ги вземе. Когато си вземе всичките с 6 - мама ще има много хубава заплата и ще може да те води на чудни места и да ти купува неща, които сега не може. Ако мама трябва да ти готви, да те извежда, да си играе с теб и всички друго за този месец - тя няма да може да учи добре и няма да си вземе изпитите. На което моето дете реагира с пълно разбиране както споменах и това, че е на 5 - не значи, че не може нещо да му бъде обяснено както си е, по подходящ начин разбира се. Бива ме за тия неща поне хахахах Даже като се прибрах - чак се гордееше и като срещнем познат на улицата обясняваше, че мама е отличничка ПЪК!

За себе си поне установих, че колкото по-малко третирам детето си като извънземно някакво, а просто като човешко същество - толкова по-добре се получават нещата. Смайващо е колко и какво разбират всъщност, ако им го обясниш смилаемо за тях, стига да допуснеш, че може да стане въпреки, че са толкова малки. На последната ни почивка една леля се потресе, че съм му казала как в никакъв случай не трябва да влиза в басейна с водни лилии, защото може да се удави и да умре и аз цял живот ще плача тогава. Как можело да му говоря за смърт? Ми не, не му говоря за "смърт", понеже още не би могъл да го смели, говоря му за "мама би страдала, ако...", което му е смилаемо и мотив да не прави еди какво си. Не само не влезе при водните лилии, ами и обясни на всяко срещнато дете, защо и те не трябва да влизат там. Защото, ако влезеш и майка ти....  Май не съм толкова лош "педагог" за колкото се имам всъщност.


Марси, битката за компа я спечелих в ранна възраст още. С "Мама тук работи!". така е вързал, че не само не пипа, не ме тормози и не ми виси на гърба, а скоро погна майка ми, която седна на моя лаптоп да си провери ФБ с: "Бабооо, не пипай на мама компа, ще й затриеш нещо от работата! Как може да го пипаш?!!!" Той да пипне - абсурд. Както си го направиш е.

Алекс, той сексът бил за правене на деца ми се обясни на мен бе. Като имаш 2-3 за к'во ти е секс?  Пък, ако ще ги правите ин витро децата - съвсем не ти трябва. Ама назадничева работа бе! Пък това моето колко е лошо - хич да не коментирам нали.... Хем деца не смятам да правя, хем смятам секс да правя, хем ЛИШАВАМ детето от поредно море. УжасТ! 

Марси, битката за компа я спечелих в ранна възраст още. С "Мама тук работи!". така е вързал, че не само не пипа, не ме тормози и не ми виси на гърба, а скоро погна майка ми, която седна на моя лаптоп да си провери ФБ с: "Бабооо, не пипай на мама компа, ще й затриеш нещо от работата! Как може да го пипаш?!!!" Той да пипне - абсурд. Както си го направиш е.

Jbrul, и аз така съм им казала, че мама тук работи и не се пипа , те и не пипат де, но много обичат да ми се катерят на стола и да ми висят на гърба, надничат и нещо постоянно коментират, нали са две  , а и много са приказливи милите.
За шума ми беше мисълта, не спират да приказват вкъщи, ама наистина не спират, едното и като заспива продължава нещо да обяснява на себе си 
Иначе имат строга забрана също и за кабелите, фотоапарата, телефона.... след като едно от първите неща, които направиха беше да унищожат две зарядни докато се усетя  , аз да се опитам няма да мога да го скъсам както те го направиха с малките ръчички, бяха на 2 годинки тогава 

Марси, "шумът" си е хроничен и у нас. Особено с дете наследило логореята на мама - ти си представи. Не вярвах, че ще съумея "да се изключвам" от това, ама с времето стана. "Да, добре, браво мамо, чудесно, да, може...." Понякога ме е страх да не попита, дали може да пие белина и на автопилот да кажа "да, разбира се". Но отразявам ли всичко, което бълва и то подробно - няма да оцелея дълго.  "Работя" на кодови думи към момента т.е. започвам да слушам конкретно словесния спам при споменаване на: тоалетна, вода, кал, "да отида", "да нарежа" и от сорта. Извън това съм благо усмихната, съгласна и хвалеща и те така. Но аз нямам и претенции да съм особено добра майка. Каквато мога - такава съм.

Jbrul,ние като едни майки егоистки,които си оставят децата, те пък за наш късмет не реват за нас с Вера не съм имала никога драма да плаче за мама силно се надявам и с Алек да е така,но той е много лепнат за мен и не смея още да се изкажа по този въпрос...относно отличния успех беше ми много гот да си размахвам книжката в лицето на Вера и да и кажа " видя ли,хем ви гледам,хем уча,хем съм отличничка,а ти само учиш и не си"    а,брат ми каза,че съм се повредила на стари години,защото навремето не блестях с отличен успех

Оф, Жибрул, съвсем оффтопик се включвам, ама то стана като "Да се дава малко, да се дава рядко и най-важното да се дава неохотно".

Алекс , надявам се това да не е насочено към мен - т.е "лоша майка " и  "майки егоистки" защото бога ми не съм имала за цел да те обидя , най -малко пък съм си и помисляла ,че си такава.
Прекрасно е , когато децата ти са свикнали с други хора , но както виждам /чета / все пак и отсрещната страна е имала желание да ги гледа , нали ? При нас не е имало такова и сега е по -скоро -няма избор и е тук , че аз вече работя. До преди това съм си я гледала сама и не съм имала ангажименти , та и даже нужда от помощ в отглеждането й .

Това с говореното и при нас е така . Явно е и наследствена черта , придобита от баба й , хаха , щото ние с баща й не сме чак толкова приказливи . Отваря очите и почва словоизлияния големи. Понякога и на сън говори с някое дете от площадката . Явно повечето деца са си такива . После може и с ченгели да им вадим думите .

Jbrul, както винаги добре и изчерпателно си го написала . Аз също съм на принципа да не лъжа Ния , още повече ,че е достатъчно голяма вече . Виж баба й /въпреки ,че постоянно й напомням/ е друг сорт . Продължава понякога да й дава напразни обещания и аз продължавам да й напомням ,че така не бива . Когато я оставихме при тях за тия три дни и тя се е размрънкала за мен , баба й при всяко лягане й е казвала ,че аз ще дойда . Налице е после , как детето се е будило с рев , виждайки ,че ме няма и е излъгано . Винаги обяснявам на дъщеря си всичко и никога не съм я лъгала . За това и знае ,че като кажа НЕ , значи НЕ. Казваш ,че и с Дани е бил по -голям и осъзнат , затова не е плакал за теб.Аз пък съм на друго мнение .Мисля си ,че ако от по -малка е била оставяна Ния при баба си , сега като по -голяма щеше да е по ок с това , ноооо само си предполагам . Сигурна съм ,че ще свикне , но лошото е ,че децата ни са адски умни и манипулативни .Тя например като е при тях много "ги действа" . Инати се за всичко , не ги слуша и само при леко повишаване на тон от тяхна страна и почва да плаче за мен . Те пък от друга страна се притесняват да не се разстройва детето и спират да й се карат и тя буквално им се качва главата . Та така стоят нещата , смятам ,поне в нашия случай .

Всичко е до дете и темперамент девойки. Племенника ми е набор с Дани на Жбрулата.На година и нещо беше оставен при нас за седмица.Човечето не е плакало и ден.На 4, 5 години беше оставен пак тук в Плевен за седмица рева със сълзи.Сестра му на година и половина оставена тук за седмица рева като магаре.Всичко е до детето.

Всичко е до дете и темперамент девойки.

Точно така.
А дали съм егоист - ама въобще не ме интересува. Даже по- малко от хич . Цяла година работи като магаре първа смяна, след това втора смяна пране, готвене, шетане и обръщане внимание на детенце. .. нека съм егоист, че искам почвка за няколко дни без Нора. Даже сама бих отишла някъде да събера очи в точка и да си изпразня мозъка на цяло. Че то не е само семейство дете и прочие, а и проблеми изневиделица.  Сега малката е с баща си и бабите на балкан, от месеци се точа как ще си почивам след работа, да ама не. Списък със задачи - безкраен, от вчера и водопроводчик, че ми се запуши мивката и не ще и не ще пущината, а за такива дребни услуги  тежкарите от обявите се дърпат, пу да му се не види. 

П.С. май дооспамих положението.

Дидомира, не си ме обидила просто ми е забавно да се шегувам с тези определения, не е заради теб  наистина си права, че бабите са имали желание да ги гледат,а при вас явно не е така и за най-малкото те вместо да се справят сами им е по-лесно и изгодно да ти върнат детето..така ми изглежда на мен отстрани погледнато с риск да те обидя...
Инак е ясно,че децата се глезят при бабите, защото те им го позволяват нормално е...