А! Сакън Смайли в нещо да се убеждаваме една друга. Сериозно го казвам. Говорим си просто, пък кой какво, ако си намери полезно в казаното - супер. Ако не - не е загуба.  Всяка къща с нейния си "лайфстайл" и всяко дете с особеностите си. Аз когато пиша, винаги го имам предвид, а давайки пример с някакви неща у дома - го давам за илюстрация на теза/ситуация, не като универсално решение на нещо, съвсем пък не с идеята, че моят син е пример за нещо хахахах. Такива универсални  решения - няма, но общи правила и тенденции - да. Убеждавам се на своя глава с всеки изминал ден.

Много пъти си върнах лентата през последните 2-3 години, в опит да разбера защо имах проблем със спането на Дани. И колкото я връщам, все повече се убеждавам, че не "моето дете беше особено", а чисто сама си го причиних, после го задълбочих. И същият се реши, когато посмях да го реша и зарязах тия с "ама той е малък и не разбира, ама, ама..." Ама както писах и преди известно време тук...де да имам второ дете, че да не си забърквам сама камара идиотщини хахахах

Това със спането и аз го отлагам прекалено дълго.
Стаята му е готова и отдавна е време да си спи там.
Нямам нищо против да го приспиваме, да му четем приказки и Т.н., но да си знае, че после остава сам в своята си стая.
И даже снощи ми вдигна вече мерника, защото ме разиграва само с това спане и съм решила още тази вечер да го местя. Дано успея да си изпълня заканата.

Усмивки да споделяш.При нас Моника няма стая.Мисля как да префасонирам апартамента и за сега съм в никакво положение.Поне си спи в леглото.Заспиването е според зависи.СЛед като видях, че и в 8 да я сложа и в 11 все ще заспи към 11,30 си реших проблема.Тича до 10-10 и малко, къпане, сушене, обличане и към 11 е в леглото.Приспива се сама.

Мен проблема ми е дърпането на обществени места, не даването на ръка и как да обясня че колата ще я направи на ваденка.Значи нон стоп говоря на тая тема, нон стоп.За сега ефект нулев.

Маги, кофти работа, съвет не мога да ти дам, но ще ти разкажа една случка с Деси, това беше първия и последен за сега шамар, който съм й удряла.
Бях в 8м. бременна с Елена, върла зима, февруари, с нея сме в градинката пред блока, няма жива душа, разбираемо, само една луда мама като мен. И как се заговорих с нея за секунди, спрели сме се до изхода от градинката и аз само виждам как Деси със скоростта на светлината профучава покрай мен. С периферното зрение виждам едно ванче/баничарка как идва по улицата, хуквам след нея, колко да хукна с големия корем и се сещаш в главата ми какво става. Но, въпреки че е малка/ниска на 2г. и 3м. беше, явно човека я е видял или лудия бизон който търчи, идея няма, но спря и тя се заби в калника на колата. Ей такъв шамар й отвъртях, че главата й се усука три пъти. След това месеци разказваше как мама и ударила един шамар и главата й се врътнала Та, от тогава и с безброй обяснения естествено, ходеше като робот хваната за дръжката на количката и без команда пусни, даже и в парка не се пускаше
Та, не съм превърженик на боя, но понякога един шамар ама на време има по-голям ефект от 100 пъти повтаряне на едно и също нещо.

Маги, не знам колко голям ви е апартамента. Ние като деца живеехме в стая, хол и кухня и родители ми спяха в хола на диван, а ние в спалнята.
Иначе някои познати си направиха кухните на малки спални за децата, а кухнята я изнесоха в хола, който стана всекидневна с бокс.

Дани зимата заспиваше много лесно към 20.30-21.00 ч и ми беше супер с този режим.
Лятото обаче и той заспива непрекъснато след 22 часа и нищо не успявам да свърша така. Сутрин вместо да спи до по-късно пак става рано. Чак наскоро се случи да спи до към 8 без 15. Иначе редовно става между 6 и 7.
Тази сутрин от страх да не тръгна на работа се премести на спалнята и легна върху мен към 5.30. Аз го изчаках да заспи и го преместих и тъкмо щях да ставам и се повтори същото. И накрая просто станах с него. Редовно спи по по-малко от 8 часа на вечер. Добре, че през деня спи по два часа, понякога дори и по три.

С право ти настръхва косата с това дърпане на улицата. Дани това ми го спестява. Доста е страхлив и колите, които се движат го плашат. Пресича улицата като му кажа, че сега няма коли и той направо изтичва от другата страна от страх да не дойде кола. Даже като чуе кола и сам се спира, дори тя да не минава точно там, където сме ние. Като беше по-малък искаше все да си кара колата на кръстовището, но изведнъж стана предпазлив.

Дани за пръв път го понашамарих това лято, защото настъпваше и риташе котетата на майка ми. Обясненията изобщо не помогнаха. Хванал едно малко коте за опашката и го върти във въздуха и го хвърля. Направо бясна бях. Със сигурност не е виждал това от никъде. Така ли.. Ритне ли коте и аз го ритам. Поразрева се разбира се, защото аз го ритам така че да го заболи.

На мен проблемът ми е да го прибера вкъщи. Понякога се налага поради различни причини след ясла да трябва да отидем направо у нас. Ужас е. Не иска да се прибира докато не минем през тролея, през площадката и Т.н. Само в най-големите жеги се навиваше, защото и на него му беше топло. Една приятелка ми вика: ама ти защо му даваш да избира, направо го хващай и го води у вас. Аз й обяснявам, че това физически не може да се случи. Той се извива на дъга, започва да рита, да блъска. Дори и 5 крачки не мога да направя, носейки го.
Затова казвам, че ми е по-трудно да го накарам да направи нещо, което не иска, отколкото да му забраня да направи нещо, което иска.
Имаме някакъв прогрес, но си трябва време и търпение и ако имам бърза работа, край, отиде си. 

Маги, дърпането на ръка БАШ когато пресичаме го имаше и при нас, побеснявах е много меко казано. Защо побеснявах - разбираш добре мисля. Моника сега е във възрастта на "себеутвърждаването" и дълбоко си вярва, че когато си й обяснила нещо веднъж (как се пресича улица например) - тя го владее този джедайски номер съвършено и някак е обидно да не й позволяваш да го прилага сама . Предполагам когато пресичате - обясняваш за оглеждането, светофара и пр., тя те разбира и има увереност, че наистина знае как - съответно - реакцията й е срещу "проявеното от теб недоверие към нея". Лошата новина - изтърпяваш и стискаш. При Дани мина накъм 4, с непедагогичните обяснения, че карат много идиоти и той знае правилата, ама те не ги знаят и затова пресичането - за ръка, по тротоарите - ходи свободно (аз съм от външната страна де).

За спането сами и неприспиването (като добре препатила). Стъпка едно: утвърждаване на териториалното чувство и прилежащите му бонуси. Забраних в хола един куп неща, ама в детската - може всичко едва ли не, тя си е твоя, както желаеш там - така. Първо изнесе трайно там през деня, като "усети на хляба мекото" - хареса му и сам пожела да спи там. Вие сте против и не го препоръчвам, но споделям все пак как при нас стана номера - в детската си има ТВ, таблет, нет. Казах ОК, когато искаш - тогава заспивай, аз си лягам сега и чао. Обаче в 10 ли е заспал в 3 ли...вдигам за градина в 7. За 5 дни на тоя режим, с телевизор, или без - откъртваше към 22 ч., минавам, гася всичко и толкова. Няма безкрайни батерийки все пак Ден няма да легне навреме, два няма да легне, на третия - заспива прав, де ще иде. Втори дубъл беше на скоро с къщата на село. Тук е свикнал да спи в нечие легло, в същата стая, ако и от 2 години в града да си спи отделно. Майка ми го поощрява за тия неща, после тегля аз нали... Миналата седмица - непоносими жеги, две спални свободни с легла 180х200 - аз ще ходя с лилаво под очите, че цяла нощ не мигвам от въртене пухтене и мятане отгоре ми? Казах, че той ще спи на едната спалня, аз на другата, горещо ми е, не мога да спя иначе....подложи джуката веднага и пробва с цирка. "Ауууу аз как ще спя сам, ауууу ти не ме обичаш...". Натирих го да ляга, става два пъти, овиках го качествено, легна и спа. И това беше всичко. Сега си ходи да ляга сам, та даже си затваря вратата И седмица няма от първия опит, просто не се разкиснах на цирка, видя, че няма да мине и не се и пробва пак.

П.П. Приказки чета и разказвам, но не и преди лягане. Като ще се ляга - ляга се. Цунка, завиване, лека нощ и се спи. Няма час прелюдии по темата у нас поне.

хахахах Стеф и аз не съм привърженик на боя, но си признавам не за един, а за 3 вече такива шамара, отвъртяни по подобни поводи (рискова, ама рискова ситуация) и не, не се е повтаряла въпросната никога. Та моите уважения към "либералното възпитание", но макар и рядко един шамар НА МЯСТО - върши чудеса и цял живот се помни що си го изял. Мен само баща ми, само веднъж ми е удрял шамар (преди 30 години) и сега помня с пряката реч защо го изядох и да ти кажа...един ми е бил малко за тази ми проява

Лелеее,света сте изписали днес  прочетох ви най-накрая офф,всичко разбират маймуните и много добре знаят къде,кога и при кого ще им мине номера аз за сега май няма от какво да се оплаквам пу-пу ама от два дни ми прави впечатление,че го викам да ляга примерно или да се къпе и ми казва "няма"  от сега още лелеее,да не ви обяснявам на 13 г. какво е тръгвам да го вдигам и ми се отпуска и гъне като червей в ръцете и тогаз баща му го скастря и до там трябва да мисля и аз за стая вече...до скоро не се замислях,че той се будеше по 3-4 пъти нощем ама сега спи,при сестра му не ми се вижда удачно то там има друго легло ама аз и на легло не съм го пробвала да спи...на Вера като и махнах решетката на кошарата колкото него беше и цяла нощ пада от леглото,та си и я върнах ще го мислим тепърва спалнята ли ще му освободя или в кабинета ще ходи той...
Утре най-накрая ще си отидем при майка ми и баща ми в Кърджали, те правиха ремонт та за това чак сега...и мисля да го заведа в Гърция на плаж, да не съм чак толкоз "зла" и той море да види

Алекс, аз Дани ще го пробвам директно на голямото легло. Кумовете ни дадоха една прегледа, която се поставя да не пада, уж. Не знам дали ще действа. Тепърва предстои да разберем.

Jbrul, ние имахме подобен план за преместването на Дани, но изпуснахме момента.
Махнахме излишните мебели от стаята (едно бюро най-вече), за да има повече място за игра. Взехме детски килим. Сложихме стикери с превозни средства на стените. Нямаше обаче как да преместим всички играчки. Една част си останаха в хола.
Той беше много впечатлен, особено от стикерите.
Обаче се изреди една серия от гости и все отлагах, отлагах, че те спяха в тази стая, и накрая той загуби интерес. А дори и стикерите изпопадаха. Явно на стена с релефни тапети не искат да стоят. Търсих разни лепила, за да ги залепя хубаво, но нищо подходящо не намерих. Някой ако има опит със стикери да сподели 

Сега са в "неговата" стая с баща му. Очаквам повикване в най-скоро време 

Смайли, с габърчета се закрепят най-добре такива неща на подобна повърхност. За "момента" - не знам дали сте го изпуснали, у нас беше доста по-късен въпросния. Леглото на Дани  е спалня - 160х200, копие на моята с друг десен. Едно, че на такава беше свикнал да спи, второ че тогава вече ми беше ясно, че няма за кога да творя "пиратска детска стая" за луди пари (както мислех на старта). Ще обзавеждам за 1-и клас вече. Но..не е водещо какво има в стаята, водещо е да са различни "правилата" в тази стая. Поне у нас - това беше врътката. Огледай стаята, прецени какво е безопасно да разрешиш от всичко, което иначе си забранила, прежали разхвърлено и мръсно за старта (после и това се оправя, споко). Измисли зарибявка, която я има САМО в тази стая. Успех

Аз изобщо не по темата, но вече няколко пъти съм на косъм да си изгубя снимките, а и не само тях. Та ползвате ли външен хард? Дали 1ТБ ще ми е достатъчен?
Смайл, това с Дани би било проблем с нови членове на семейството най-вече. Не си дават завладените територии  Винаги можеш да го излъжеш с нови стикери, ако не ти се свиди тавана и със светещи звезди, нови чаршафи. За тапета пистолет с топъл силикон, двойнозалепяща лента.

М-и, не  никак малко  1 ТБ. Ползваме такива, ама и на дискове свалям аз, по години. Тома неверни,  той и външния хард живот има. Качвам, чистя и най- добрите на дискове, копия и за бабите да си вадят каквото искат на хартиен носител.
По темата  - офф.

За дискове-най-вероятно нямам записвачка на лаптопа, не се сещам и никога не ми е трябвала де, а основно него ползвам. Веднъж ми сменяха харда, та ми е ясно, че и те умират. Освен да вмеза с флашки и мемори карти да се подсигурявам аз.

И ние мислим за външен диск, а аз периодично вадя на хартия.За спомен, правя албуми, раздавам на бабите.

Стефи, веднъж и забих шамар на задника по гореописания начин, точно заради тичане на улица с коли, а аз след нея крещя като идиот и я гоня.Сърцето ми спря, всичко в мен умря.Тя рева по пътя до в къщи, обяснявахме си защо и какво и след два дни пак я гоних по улицата.

Усмивки, върху такива тапети почти нищо не хваща.Или топъл силикон или габърчета-топлийки.Ние имаме такива в хола, всичко залепено пада, през известен период, аз упорито наново ги залепвам и така на няколко седмици.

Стефи, веднъж и забих шамар на задника по гореописания начин, точно заради тичане на улица с коли, а аз след нея крещя като идиот и я гоня.Сърцето ми спря, всичко в мен умря.Тя рева по пътя до в къщи, обяснявахме си защо и какво и след два дни пак я гоних по улицата.

Маги, аз точно поради подобни причини все още не се разделям с количката. Понякога е като укротяване на опърничавата. Не мога си причинявам на всяко излизане тези нерви. То не прихваща бе, говоря,  говоря и бой няма да помогне, като гледам  ината.  Повтарям си "период, период..."  Не знам в същност как още успявам да се въздържа със шамарите, ама съм й обещала като порасне голям бой да яде    Направо така да им завиждам като видя майки с дечица миено кротко да си вървят в парка един до друг или хванати за ръка .... Няма, няма и няма мойто не върви, то бяга  - винаги и навсякъде и майка му отзад се ветрее.

Момичета , малки са ви децата , за да очаквате да вървят с вас за ръчичка . Казвам го от опит, разбира се .Аз също като вас съм си мислела ,че никога няма да го постигна с Ния ,но отдавна вече е факт . Аз като "лоша "майка доста шамари съм раздавала по този повод , но файда така и нямаше .Много обичаше да ми се затръшка точно по средата на улицата и колите да ни чакат да пресечем . Извива се като дъга и не мога даже и да я нося.В количка отказваше да я возя от как стана на година и половина и всяко излизане беше кошмар.Последният ми спомен бе като хукна с тротинетката по улицата ,беше доста задобряла вече и с бясна скорост кара .Ние с баща й бягаме и крещим да спре , а тя ... без да ни чува . От кръстовището излезе кола и добре ,че караше бавно та човека спря. Вярвайте ми щях да умра тогава . То не е за разказване чак . От тогава тротинетка не бях изкарала на вън ,но когато самата тя стана на три години и половина нещата коренно се промениха .Даже сега , когато вървим по улицата , самата тя ми казва да се качим на тротоара и ,че на улицата не се върви .
Та споко , всичко с времето си . Още и още понякога не иска да я държа за ръка като си вървим , но наближим ли улица да пресичаме сама ми търси ръката и я хваща.

Авалон, точно същата картинка е и при нас.Има дни когато ходи до мен, мирна и добра, но в последно време, не мога до магазина да отида с нея а е на 50м.Тича, не ходи, а аз крещя като идиот.Шамара беше съвсем първосигнален, от уплаха.Толкова се изплаших, че разбрах какво съм направила след после.

Дидомира, викаш има надежда.А дано!

Маги, нямаме такива дни. Отказала съм се за сега и чакам .... хахах, скралните 3 години. Както Дидомира казва, явно са ни малки децата. Говоря, уж обяснявам, ама по нищо не мога да разбера, разбрала ли е нещо, какво е разбрала, въобще чува ли ме не знам. Обаче като побеснея всичко разбира, но само за има няма 5 мин, после идва, побутва и ме пита "are you okay".

Хаха, Avallon, are you OK? 

Относно стикерите за стена - с кабърчета няма да е подходящо, защото са (бяха) на нивото на леглото и той ще вземе да ги чопли с пръст и да падне някой и да се набоцка.
Със силикон може би е по-подходящо, но ще е голяма играчка, че те са доста елементи.

С преместването в неговата стая засега нямаме успех 

Аз да ви кажа съм си вкъщи, че в сряда следобяда Дани започна да повръща и ни се обадиха да го вземем. Някакъв летен вирус е пипнал от градината. Повръщането го овладяхме бързо. Още същата вечер. Сега обаче има лека Т, която е доста странна - качва се и пада за кратко време.
Дано да отмине, че имаме планувано пътуване уикенда. Сега заспа без Т момчето (след като снощи заспа чак в 12 и сутринта стана в 6.... 

Ох, стоя и си мисля за играчките.
Не веднъж тук прочетох мнения, че играчки се купували само за РД и Коледа. Че не е ли съвсем малко това? Може би се отнася за по-големи деца вече....
Все едно Дани като е имал само две Коледи и два РД досега да има само 4 играчки (две от които ще са бебешки) + тези, подарени му от други.

Аз бая купувам. В магазини не ми прави сцени, защото не го водя. Пазарувам в 95% он-лайн. Като ходим в МОЛ-а само се возим на асансьора и ескалаторите и ядем по нещо. Лошото е, че сега вече знае, че там има и пързалки 

След РД (който беше април и тогава всички подаръци от името на всички роднини бяха внимателно подбрани и закупени от мен предварително) съм му купила... ехе колко неща още - тротинетката, Лего Дупло 2 броя (че имаше много добро намаление в Комсед), пързалка за двора, люлка, топка, един нов дървен автобус с цифри, едно дето прави сапунени балони и др. сигурно има.
Та си мисля, че щом става въпрос за играчки, свързани с физическата активност (понеже на него не му е силно място) бих купувала по всяко време, само и само да има стимул да тича, да кара, да рита и т.н.
За другите играчки, ако са такива, свързани с моториката, пак бих купувала като че ли.
Бих ограничавала само любимите му транспортни средства, писти, паркинги и гаражи, първо защото наистина има достатъчно и второ, защото ползата от тях не знам дали я има.
Макар че пак се изкушавам да поръчвам  , особено като видя изгодна оферта и нещо, което знам, че ще му достави голяма радост.

Хубавото е и, че раздавам и изхвърлям, та вкъщи играчките съвсем не заемат много място. По бебешките играчки, които бяха здрави, ги раздадох на приятели. А тези, които бяха счупени ги оставих в две торби до контейнера и някой ги взе почти веднага. Запазила съм само дървените, че те са наистина много хубави и трайни.

ПП. Прикачвам снимка с въпросните стикери и най-популярния детски килим в страната (видяла съм го на поне 10 места, хаха, от Икеа е). На другата стена бяха релси с влак.

Усмивки, за играчките аз се замислих и наистина не купувам на Моника често играчки.Винаги е по повод и за празник.Тези който аз взимам имат някаква насоченост, тези от бабите често са някакви дето си играе 5 мин с тях и после ги забрави.

За Нова година и за рождения и ден бях казала какво искам и тя го получи.От тогава има балансиращо колело и тротинетка, 2 Лего дупло, като едното е с 80 части - основни.Получи разни пъзели за нейната възраст и бебе от майка ми.От тогава за първи юни и взех един пъзел пак, а свеки и майка не помня какво и взеха.И това са играчките.Веднъж се наложи да купим само лопатки и кофичка за пясък.В същото време има подарени от кумовете ни пластелин и фабрика за сладкиши, с който много играе.Аз още за първия и РД и бях взела бои за тяло-безвредни и още имаме от тях и рисува.Има ножичка с която реже и ми набара лепилото и лепи.На вън е с баланса, много си го харесва и много кара.Но е много на етапи и за това не прекалявам с играчките, а и забелязвам, че тя предпочита да си измисля вече нещо или да кълца с ножицата или да ми набара обувките и да се разхожда с тях в къщи.Бебето не е интересно с куклите не играе.Най-любимо и беше да ги подрежда да спят, но и това отмина.Сега си играе с палатката която е взета за миналия и РД.Въобще гледам да не прекалявам.

Маги, искрено се радвам, че си кара колелото Мони. Дано и Дани се престраши скоро.

И аз точно това Лего взех с 80-те части + дъската, на която да ги реди. Даже тази сутрин пак правихме тунели от конструктора, за да си кара буса и влака под тях.

Фулмастери, пастели, скицници, пластелин, дъска за рисуване и ние имаме купени още от преди. Не му задържат много вниманието - за по 10-15 мин макс.
С ножичка не съм го пробвала. Трябва да му дам и аз да реже и лепи 

Нещото, което най му задържа вниманието са автобусите, трамваите и влаковете. Но има изтънчен вкус към тях. Такива от Джъмбо, от евтина пластмаса не ги оценява  Трябва поне вратите им да се отварят Придружават го навсякъде - в банята, като заспива, на градина...

Иначе ние имаме и разни прибрани играчки, които ги вадя за по няколко дни и пак ги прибирам - точно такава къщичка-палатка, надуваем влак (който пълним с топки да се търкаля в тях и който е всъщност на племенника, но ни го дадоха вече на нас), Икейският влак с релсите (мноого хубава играчка), 2 писти за каране на колички.