Пу, заплювам си на трансфер с теб

Дано ,Тери се свърши тая твоя борба !
Значи ,Маги сега в тоя цикъл почваш противозачатъчните,март както го беше планувала трансфер.
Apbt88,не е чак толкова тегаво,за мен най-неприятното беше че не бях пила кафе,а съм просто пристрастена.Успех!

Здравейте от мен ! Аз изпадам в някаква депресия май 😔 цикъла ми закъснява и ми обърква плановете за биопсията,като ми дойде трябва да презаписвам час. В петък мисля да отида до Майчин дом да пусна генетичните изследвания. Докато се пазихме толкова по добре се чувствах,сега когато наближава да продължим опитите и изпадам в някаква дупка,не искам пак неуспех,започвам със страховете от извънматочна,спонтанен аборт,мисед и тн. Намрънках се,но имам нужда да говоря моите приятелки нищо не разбират от трудно забременяване и няма с кого да споделя как се чувствам. ММ колкото и да ме подкрепя,когато стане въпрос за някое ново изследване и ми казва че пак се вманиачавам. Съжалявам за дългия пост.

Милиарда🤗,знаеш че тук ще те разбере всеки.А вие в тоя цикъл пазихте ли се?Аз също се страхувам от извънматочна,и то всеки месец от юни насам.Просто знам,че или опитвам докато стане по някой начин,или спирам защото ме е страх.Мои 2 приятелки,много близки сме,също опитват без успех,наясно са с нещата,дават сумати пари за парцали ,но нямат за изследвания,и все ми викат-защо са ви тия инсеминации,една торба пари хвърлихте?Ами трябват ми ,очевадно е!
Аз не споделям с хора,които не са наясно,те само ще ми кажат "спокойнооо,ще стане".Страха е нормален,просто трябва вярата в добрия край да е по-голяма.

Спасихме се този месец,чакаме да мине биопсията. Аз искам да говоря,обичам да говоря,моя близка приятелка знае през какво минаваме,но тя е забременяла от първия опит,преди това е имала 1 извънматочна и един аборт,но не се е борила да има дете. Изслушва ме,но до там. Вие всички тук сте прекрасни и знам че вие най добре ще ме разберете. ❤❤❤

Милиарда, за мен ти си много силно момиче.  Преживя много и все пак намираш сили да си щастлива със съпруга ти. Страхът е нещо нормално. Сърцето се страхува да мечтае. Като че ли, когато си "почиваме" от правенето опитите времето лети по-бързо, няма какво да губим и не се страхуваме. Но губим неусетно времето.
Аз станах 28, а започнахме опити на 26. Преминахме много интервенции и все пак все едно вчера се разстроих, че не е станало от първия път. Преди година чух за първи път "трябва инвитро", колко плаках. А тогава мислих, че от инвитро е 100% шанс за забременяване. Страх ме е да си помисля какво ще е след още една година, но се моля да е различна за всички нас.
Трябва да вярваме. Защото нали знаете кога свещта свети най-силно: когато е най-тъмно.
Христинка успя, Вистал успя, Павла успя. Те и трите имаха много силни причини да се страхуват, но свещта свети тогава най-силно.

Заговорихме за закъснение на цикъл и разваляне на планове. Сетих се за една бабина рецепта, която ползвах като тийнейджър. Няма да я напиша, за да не реши някоя, четяща да я пробва. Но е с листа на лук. Зачудих се какво има в тях, на правила съм така, че цикъла ми да подраняваше с 1 седмица. Интересно ми е на някой хормон ли влияят листата, така и не открих обяснение

Тери ако можех да харесам това което си написала щях да го харесам 100 пъти. По принцип се смятам за доста силна личност, винаги намирам сили в мен да продължа напред с усмивка,но и аз имам моите моменти на слабост (които страшно мразя),предполагам че след 1-2 ще съм по добре като ми дойде цикъла Хаха. Когато моята док ми каза че можем да пробваме с инсеминация,чувствах го като присъда,след прегледа отидох на работа не спрях да рева,и си тръгнах от работа. Чудя се защо,защо на мен,защо все на хубави хора,защо ние сме "избраните" да стане по трудния начин. По някой път когато се къпя се хващам за корема и се чудя кога ще се хвана и ще усетя ритниче???

Милиарда, аз съм нова тук, с 2-3 опита сме, и имам една биохимична бременност. Макар и на 36, вярвах, че ще стане бързо и лесно и това, което последва ме съсипа. Съответно, задълбах в какви ли не теми и страховете станаха още по-големи. Изпитах и гняв, разочарование. Питах се защо се случи. Така че напълно разбирам чуденките ти, защото и аз минах през там, както може би всички от темата. И понякога ми става неудобно да мрънкам, защото ние опитваме от много скоро, а други са подложени на това много по-дълго време. Минали са през тежки процедури, прегледи, изследвания... Но все пак е тежко като знаеш, че има десетки причини, които да попречат на щастливия край.

Аз се обзаведох с Ешерихия коли. За щастие антибиограмата излезе доста бързо и вече имам изписан антибиотик и даже го почнах.

Момичета, кистите пречка ли са започване на инвитро процедура? Имам приятелка, която беше на Дуфастон и се очакваше кистата да се спука. Но на прегледа миналата седмица се е установило, че освен, че не се е спукала, има нови 2 или 3. И не могат да минат към процедурата

Милиарда, всички преминаваме през това и те разбираме, както никой друг! Продължавай да бъдеш силна, момиче! През годините съм се сривала и то неведнъж, но напоследък се надъхвам, като си казвам, нашето дете заслужава щастлива и вдъхновена мама, бореща се за него, обичаща го още преди да се е появило, радваща се на живота, а не тъжна и безсилна, и .... сякаш тези думи ми дават крила да продължа с пълни сили напред. Знам, че чудото ще ни се случи, просто ще е по-трудния начин, за да оценим всяка частица от него пълноценно!
Днес ми правиха рентгенова снимка на белия дроб, понеже имам бодежи в лявата гърда. Според вас това пречи ли за инвитрото другия месец, трябва ли да се изчака известно време?

Кукапетел, не е проблем!

За емоциите, вчера с най-добрата ми приятелка си говорихме.С нея ще се засечем по време на ин витро процедурата на 100%. Говорих и как ме е страх, тя сподели същото!Когато правих първото ин витро бях щастлива, надъхана, нямах търпение да стартираме и накрая да съм бременна.После всичко взе да се обръща в страх и параноя.Нямате си на идея колко съм притеснена преди пункция.Все едно ще ми режат главата!Емоционално се сривам всеки път когато отида на преглед по време на стимулацията, ужаса е пълен за мен вече.Всички познати, които нямат проблеми ми казват "Айде сега имаш едно дете", да така е, наистина осъзнавам каква късметлийка съм и си давам сметката, че ако продължават така нещата ще се откажа в един момент.Просто психически няма да издържа.

А хората, които не са правили никога опити няма как да те разберат, колкото и добронамерени да са.

Милиарда, тромбофилия и кариотип при теб и него.Аз това пуснах!

Dark, кистите мнооого пречат на инвитро. По време на инвитро минаваш стимулация, от стимулацията кистите порастват и може да стане сериозна беля. Затова на 2ри ден от цикъл преди инсеминация или инвитро се ход да се провери няма ли задържани фоликули/кисти. На мен ми изписват противозачатъчни при задържани фоликули. Имах 4 на брой поради моя грешка в пиенето на Естрофема. За един месец ги изчистих, но това как ще реагира организма е строго индивидуално.

Магиии    Преди време ми беше казвала, че второ дете се иска колкото се иска първо. И няма да го забравя това. Но все си мислих, че някаква утеха ти дава това, че имаш Моника преди сериозните интервенции. Може би отдавна е трябвало да се пуснат генетични, кариотип и ИР при вас. Може би там ще се окаже проблема. Дали не са били те проблема преди години. Все пак си започнала първите процедури на 30 години, което е доста млада за АРТ.  За мен Моника е дете чудо. След толкова загуби да я имате по естествен път. Ти пусна ли си ИР или още се моташ?
Kukapetal, ти ще минаваш ли на противозачатъчни или дирекно стимулация?

Да, кистите пречат, предписват се противозачатъчни, за да са чисти яйчниците.

Тери, може би ужаса от всичко е точно защото имам Моника.Ако я нямах нямаше така да го мисля, толкова обстоятелствено, щях да се хврълям в боя и каквото сабя покажа.Но сега го мислиш.Това си е отсъствие от в къщи, ти си нестабилен психически и не пълноценен родител, ей такива неща ти минават през главата, остав целия ужас от самата процедура, поредна!За мен това ще си е трето нормално ин витро, не броя двете на ЕЦ преди Моника с тях стават повече 

В момента съм на прага да си сменя местоработата(значи като тръгна да правя опити и все някакви катаклизми ми се случват!) и не мога да изляза в работно време да си пусна натоварването и хормоните на щитовидната.Обмислям в четвъртък да си пусна ден и да ходя да ги правя.

Слънчицето благодаря, мила. Кафето си е драмата,аз съм с ниско кръвно и без кафе едвам джиткам. Но ще го избутаме. magi_st и аз сменям работата и точно на с местенето ми съвпадат часовете в Надежда.... изобщо грррррр!!!  Иначе, момичета аз слушам това от някоко дни https://www.youtube.com/watch?v=UTmbz-fP5bs , важно било да се слуша на слушалки.  Гледам, има коментари (които, дори и платени) ми вдъхват някаква надежда... Вече имам чувството че и аз влизам в дупка. Четох и успешните истории в бг мама и рев, рев ...ей така от щастие, че все на някой се е получило.. Снощи бях написла ферман, защото поста на Тери много ме разчувства "Защото нали знаете кога свещта свети най-силно: когато е най-тъмно" ... и си мислех другото, че под лампата е най-тъмно... та са надявам, съвсем скоро да се види решението на проблемите ни и да гушкаме бебенца. Много се радвам, че се престраших да пиша,защото ама никой не ме разбира.. Мъжът ми мрази лекари, изследвания и не желае да дискутира проблема, и ... абе знаете какво е. Гушкам ви всички!

Милиарда, страха малко или много ще го има винаги,но нетрябва да му се поддаваш. Трудно е но се старай да мислиш положително. Вярвам,че всичко рано или късно се нарежда, при някои става по-лесно при други по-трудно. Има моменти в които човек се срива,но точно тогава трябва да си повтаряш че твоето бебче е там някъде и те чака и да продължаваш да се бориш.Живота може да те препъва сто пъти,но най-важното е да не сприраш да вярваш и да се бориш. Момичета от вчера започнах Дуфастона,колко време след спирането му горе-долу да очаквам цикъл

Страхотна е групичката, толкова подкрепа има в нея!
Благодаря ви!!! 
Тери, утре взимам заповедта и отивам в Щерев да питам как ще действаме. Какво налага при някои жени противозачатъчни, а при други директно стимулация?

Зависи как ти изглеждат яйчниците и дали правиш кисти.А и докторите предпочитат да дадат "почивка" на яйчниците за един месец.

При мен се наложи противозачатъчни, защото на 2-ри ден от МЦ имах вече доминантен фоликул.Което означаваше, че ще тръгна да расте преди другите и ще прецака опита.Така се получи в Надежда, например и от 5 фоликула изкараха една зряла и една незряла яйцеклетка, а 1 фоликул го лутенизираха.При опита ми с противозачатъчни на преден цикъл, изкарахме 4 яйцеклетки 3 се оплодиха, имам 2 биохимични.
Пак в Надежда на моята приятелка и правиха ин витро с киста.Да, тя имаше киста на единия яйчник, не и я изчистиха и и направиха ин витро.Резултата е една яйцеклетка, един ембрион, няма бременност.Тя сега в друга клиника различна от Надежда и тази в която съм аз стартира ин витро с противозачатъчни на преден цикъл.

Маги, прекрасно ми го обясни, много благодаря! 

Джули, загуби се. Надявам се да си добре. Цикъла средно идва след 3-4-5 дена от последния Дуфастон. При някои хора малко повече дни отнема.
apbt, на мен успешните истории в Зачатие са ми помагали в много ситуации. Да видиш, че някой не се е предал и е успял.
На мен ми изписват противозачатъчни уж, за да се синхронизирали нещо яйчниците и после и двата да реагирали на стимулацията еднакво. Така ми обясниха, колко истина има, не знам,
Аз даже не си помислям да сменям работата. Даже заради мен държат клиентите от Белгия. Защото съм си изградила име вече и това ми позволява да си излизам, когато си поискам. Мисля, че с други клиенти/шефове не бих могла да си го позволя.
Маги, наистина звучиш сякаш си в някаква дупка. А трябваше почивката по друг начин да ти повлияе. Много те прегръщам. Ти си от сърцето "Зачатие", значи ще успееш!!!
Момичета, аз се чувствам като нов човек. Имам чувството, че с тези хормони всеки месец ме бяха съсипали психически. С мъжът ми не правихме секс, защото все беше забранен, аз бях 24/7 нещастна. Ако ме беше оставил, даже нямаше да се чудя защо. Но той някак устоя. Спрях хормоните от 1 месец и отново станах нормален човек. В понеделник ще правя пак микробиология. Каквото покаже, такова. Взимам си раницата, самолетните билети и другата седмица заминаваме за Прага, Братислава и Виена.

Tери, не съм писала защото няма нищо ново при мен...иначе ви чета постоянно

Тери, завиждам ти да знаеш.Аз имам огромна нужда от разходка и се надявам по трети март да се измъкнем от този смотан град.Дори за един ден да отидем някъде, пак си прочиствам главата!