а, и още да добавя нещо, за условията. Понеже и двете ми операции бяха в Майчин дом, 9ти етаж, първия път бях неориентирана и си се настаних в стаята, която ми казаха. Понеже наистина е много мизерно, изобщо не исках да спя там. Пуснаха ме след всички необходими тестове. операцията ми трябваше да е от 10 и 30 - аз се явих сутринта преди това, прочистена, наспана и стиснала зъби.- Всичко мина много добре, прекарах нощта в реанимацията и аз съм си виновна, че не исках да ми слагат допълнително обезболяващо - на мъж ли се правих, на що ли... Хората си питаха. Сестрите бяха много мили, проверяваха ме през 2-3 часа. На сутринта направо си паднах по анастезиолога - Явашев. И следобеда ме пуснаха да си ходя, нищо, че беше събота - Румен димитров дойде, за да ме изпише.
По-интересното е, че на следващата година, сиреч тази, сестрата, която се грижеше за мен, ме разпозна. Даже се сети за какво съм лежала. Тази година, обаче, се бях изхитрила и си взех ВИП стая - не, че е нещо, но поне си сам и имаш телевизор и хладилник. Пак ставаше дума за лежане една нощ, но поне можех да си чета, да си гледам телевизия и т.н.
А за какво ще правиш лапаро?