Ами и аз да си кажа. Преди биохимичния скрининг, трябва УЗИ. Да ама моята си лекарка беше отпуска и я замести една нейна колежка. Та каза ми девойката, че имам локсация(извинявам се ако не съм запомнила добре, ако беше свързано със стерилитета щях да го знам
) на пъпната връв , която вървяла накрая и това било много опасно, трябвало да се следи и т.н. Естествено аз нищо не разбрах, какво и има на пъпната връв, а тя не пожела да ми обясни с коментара: Ние си знаем и те следим, това ти стига.
След 2 седмици тревоги , днес моята си докторка ме гледа и подобаващо се посмя на снимките от УЗИ. Виждам казва, какво е гледала, но това което е гледала дори не е пъпната връв
. А оназ девойка млада вкара и мъжа ми да и слуша глупостите. Е тя се посмя, но ние с мъжа ми никак не се смяхме. След 3 години стерилитет, куп болезнени изследвания и бебе заченато от инсеминация, с която оцелих 6 от тотото, на мен тези 2-3 седмици изобщо не ми беше смешно. Корема ми се стягаше от притеснение и изпих сумати хапове, а за мъжа да не говорим, само той си знае.
Та питам аз , кой ги взима на работа такива, и как може да не си сигурен какво виждаш, но да си ръсиш простотията с такова самочувствие и финес.
Ей това ще ме вбесява още 2 седмици. Отгоре на всичко сега на 24 трябва да пусна тест за антитела. Оказа се че съм А1(-). Тя каза напиши и за 24 август да ги направи. Онази написала 24.09
Сега трябва пак 3 часа да обяснявам, какво защо и как. И за пореден път си мисля, ако не гледам и правя това което пише, до къде ще я докарам. Наревах ви се , ама много ми дойде вече. То жега жега, ама ...
Благодаря за хубавите теми за кърменето.
Ще си го копирам , страшно много ще ми помогне.