Здравейте, дами!
Аз съм нова тук и може би повтарям тема, но имам отчаяна нужда да споделя с някого това което ме травожи и мисля, че вие можете да ми отговоритена въпроса:"Аз ли нещо не съм добре?"
Малко предистория пробваме да си направим бебе от 3години. От началото на миналата ходя на лекар. Установихме, че не овулирам, пий кслостил, пак не стана. Следващия път правихме инджекции, уж има овулация, а не става.Минах и през сника, тръбите са проходими.Правих делатация за разширяване на тръбата към матката - пак нищо. Опитвам се да не превръщам желанието си за дете в идея фикс, но виезнаете, че не е лесно. Дотук нищо с което да ви изненадам, нали? Напоследък обаче се улавям да си мисля "добре де ами ако стане и после какво?" Изобщо понякога имам чувството, че само го искам това бебче, за да съм и аз като другите, а няма да знам какво да го правя. Изпитвам истински ужас преди всеки цикъл "ами ако ми дойде?" и " ами ако не ми дойде?". Знам, че страшно много искам бебче, но се страхувам, че няма да мога да се дправя с него. Аз съм на 34 мисля си, че няма да мога да се нагодя към тази толкова голяма промяна в живота ми. Достатъчно съм умна за да знам каква отговорност е едно дете и се плаша, че няма да се справя.
Кажете ми само аз ли изпитвам такива страхове? Нормално ли е?



Уф, това излезе много дълго, но първите дни от цикъл съм много напрегната и изобщо....

Дано не ви занимавам с глупости.

Pesheck, :balk_122:не са глупости ,миличка!
Това е част от пътя!Труден и много каменист!
Забелязах,че при повечето момичета(в това число и аз)третата година
 е времето на "въпросите",на тихо виещата болка и идеята фикс!
При мен този период беше от третата до шестата година!
Това състояние на тиха лудост ме държа до тази пролет!
И........ нещо се счупи в мен!Има и причина разбира се!
Тази борба отне част от най-хубавите ни години!
Не ме разбирай погрешно!Не съм се отказала от това да имам дете!
Напротив искам го,повече от всичко на света!Но се отказах......
Отказах се от любовта по-план!Искам да спася моята любов....
Моето ЧУДО ще има нужда родители,които се обичат!
Защото някъде там м/у плана и секса за бебе,ЛЮБОВТТА е в опастност!
Толкова е жалко и страшно,толкова е болезнено!
И буцата в гърлото става постоянна!И БОЛИИИИИИ!
Не се страхувай,ще се справиш с всичко което ти предстои,
защото си силна жена!И ще бъдеш прекрасна МАЙКА!
Радвайте се на това,че сте заедно,че се будите един до друг!
Толкова е кратко всичко,а БЕБО,той е в твоето,в моето сърце!
В сърцата на всички чакащи МАМИНКИ!!!!КЪСМЕТ и ЧУДО!!!!!!
                       

Въпросът- Ами ако стане..какво ще правя? ме плаши също толкова, колкото и - Ами ако не стане??
Изправени сме пред много въпросителни... на някои от тях ще откриваме отговорите други ще бъдат забулени в мистерия. Истината е, че когато Стане бебето ще спрем да си задаваме така познатите до болка въпроси ..... и ще започнем да си задаваме нови.

Здравей,
за съжаление самите ние понякога сме си най-големите "пречки". Спокойно, тук всички сме се чувствали така - ти не си единствена и не полудяваш  . Просто когато най-естественото нещо на този свят не ни се случва, нормално е да изпитваме огромна болка.
Защо не виждам да сте правили спермограма? Или просто си пропуснала да напишеш.....

Пропуснала съм да пиша за спермограмата: "отлична" според моя лекар. Всъщност това беше първото което направихме. И понеже аз първа повдигнах въпроса за дете, пък то какво стана, та не стига другото, но се чувствам виновна.

 :hug2:Не се тормози с такива мисли!Няма значение,кой е повдигнал въпроса първи за дете,важното е че двамата го искате!Хормонални изследвания правила ли си?

Здравей и от мен,Pesheck!И аз като теб съм нова във форума,почти сме набори и скоро ще броя и години откакто правим бебока! :oops:Но пък тези мисли хич не са ми чужди.И мога само да кажа: :balk_48:горе главата!!!!Ще се справим,скоро повярвай!!!!!!!!!!!

[Хормонални изследвания правила ли си?

Не не съм,т.е. лекарят ми не го е препоръчал. А трябва ли?
Благодаря за подкрепата
П.С. Живея в Пловдив и ходя при Матеев в "Бора" - някакви мнения?!? Предварително благодаря!!!

От 3 години опитвате, от една година ходиш на лекар, той те тъпче с клостил (хормонален препарат!), а не ти в направил проверка на хормоните???  Мисля, че трябва да си потърсиш друг лекар.

И в реда на мисли на Мари, защо не отидеш при д-р Даскалов, клиника Торакс?

Мила, темата ти почти повтаря тази на pampa, можеш да прочетеш мненията на момичетата и там.

Момичета, аз също се замислям за смяна на док., но ме е страх, че трябва да започна всичко отначало. Но ще потърся и второ мнение. По принцип съм свикнала да се доверявам на мед. работниците, но нямам много време да се размотавам.
Лан аз съм абсолютен новак тук. Как да потърся темата на  рамра? Извини ме че питам глупости и благодаря

Ето ти темата на Pampa,макар че е е с кофти финал.http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=6107.0

barakuda,благодаря.
Аз не че се съмнявам искам или не искам дете и сама да си въобразявам проблеми - ами как да ви кажа може би бях в( тук намерех много точно определение) черна дупка. Поредният неуспех, първи ден от цикъла и... - абе знаете как е. А иначе проблем си имам не овулирам без клостил по време на цикъла и прегнил( мисля че така беше) на 14-16ден. След стимулации и фоликулометрия правих и две инсеминации ама не та не.
Както и да е ще работим по въпроса.
Благодаря за вниманието, нали знаете понякога факта че някой те слуша е достатъчен да си възвърнеш равновесието.
Още веднъж благодаря и успех ва всички момичета

 :heartbeat:Абе,ти ще станеш страхотна майка,да знаеш!То,хубавите работи стават бавно ,така че търпение!И да се допиташ непременно до друг Док! :balk_50:Успех!

Според мен жената е съ3дадена да съ3дава и отглежда живот (И НЕ САМО ТОВА), и това и и състояние е съвсем нормално. А3 се страхувам повечеот невъ3можността да бъда майка , отколкото от "ама дали да стана майка , какво ме очаква, дали Ще съм добра"...
те3и тревоги според мен са бе3основателни. Бъдете силни момичета. Всички майки са добри майки. 3аЩото са наШите майки. Не се страхувайте от Щастието.
Е, ако се слу4ат проблеми с бременността, и това е нормално, и с това
Ще се справим. Всички са се справяли до сега, Ще се справим и ние.

Сигурна съм, че всяка от нас ще бъде добра майка. А и как иначе - толкова чакани и желани са нашите бебчета Не се страхувам дали ще се справя с бременността и с бебето, когато се появи. Със съпруга ми ще му дадем толкова любов и грижи - още докато го нося в себе си, че се тревожа единствено да не го разглезим
Само да дойде по-скоро!

Благодаря ви момичета! Сигурно го казвам за незнам кой път, но наистина много ми помогнахте - да запазя равновесие и да събера сили да продължавам напред.
Реших да последвам съвета на Мари и да потърся друг док  за да направим изследванията за които всички вие знаете, че трябва да се направят, а само аз неориентираната не. И смятам както ме посъветва Рали да отида в  Торакс.
 И в момента в който го реших ми стана едно спокойно и сигурно - сигурно че бебчето е само въпрос на време. Което убеждение дължа само и единствено на вас! 
Казах ли благодаря? 
Нищо още веднъж!
 :thankyousign:И пожелавам на всички много, много бебета, че този ЕС дето ще ни приемат има нужда от умни, красиви, талантливи и обичани деца - от нашите

Pesheck,
Нашето бебе го правим от ~10 години, но до преди година и аз се питах дали го искам достатъчно силно или го искам просто защото не става, дали ще се справя или дали ще бъда добра майка. Но дойде момента в който, осъзнах че съм готова и искам дете, не защото така трябва, а защото цялото ми същество го желае. И вместо да се измъчваш с тези мисли, си събирай енергията и я насочвай към бебеправенето. Кураж!!!
Ще бъдем страхотни майки, да знаеш ... Това ни е природата...

А колкото до Матеев - аз не съм доволна от него.

И аз съм си задавала тези въпроси и още го правя, хем прехвърлих 30-те. Появата на нов човек води до нови отговорности и е съвсем нормално да ни е страх, че няма да можем да се справим с тях и ще се провалим. Винаги са ме очудвали жени, които казват:"Какво толкова, едно дете всякак можеш да отгледаш." Не може всякак. Има си определен минимум ако искаш детето ти да стане Човек. Аз не искам да имам дете защото така трябва или зашото общественото мнение го изисква. Искам то да е щастливо. Сега ще кажете, че щом искам значи и така ще стане. Да, ама като ме е страх от провал?Разумът ми казва, че може и да не се справя, но има нещо в нас, някаква искра, която ни подтиква към майчинството и към желанието да гушкаме малките същества с цялата обич, на която сме способни. Затова, освен, че ме е страх имам и надеждата, че сме се родили с таланта да обичаме децата си, да се грижим всеотдайно за тях и да бъдем добри родители.