Добре дошла Джули! Бърза и безпроблемна процедура и още по-бърза среща с малкото човече!
Ние посещавахме курса (март 2012)на Центъра за обществена подкрепа. Доволна съм, информацията ми беше полезна, а социалните работници, които ни обучаваха бяха отзивчиви и компетентни. Единствения проблем лично за мен беше, че заниманията се провеждаха в работни дни - по 2 дни в 2 последователни седмици. Доколкото разбрах те не предлагат обучения в почивните дни.
http://www.sapibg.org/index.php
Благодаря. Всъщност човечето го чакам от 20 години, така че ще я почакам още колкото е нужно, стига да дойде.
Цяла седмица Ви чета и рева. Не ме притесняват документите - не са толкова много, а и 10 дена са достатъчни да се съберат, особено, когато не завися от шеф.
Плаши ме този курс - днес, поне доколкото разбрах от социалната, ако не го минем нямаме никакъв шанс. Притесни ме и това, че курсовете не били постоянни, а когато ги насрочат. И че докато не ги минем няма и доклад да се направи. Идват и празници....А самия курс бил 4 пъти по отделно и 4 пъти заедно с половинката и през седмицата - значи поне месец. На всичкото отгоре мъжа ми е адвокат - не е на работно време, а не може да отиде на курс, ако има заседание - няма как да излезе от работа. И ако един път не се яви на курса, то това може го изтълкуват зле и да ни затвори вратата за кандидатстване. Иначе нямам нищо против курса - дори смятам, че ще ми е доста полезен.
Социалната работничка страшно ми хареса - усмихната, мила, отзивчива и ни предразположи от раз. Дано и на курса да са такива, а и да влизат в положението на хората, защото иначе не ми се мисли как ще го изкараме.
А мъжа ми, дето мислех, че не е много ентусиазиран, цяла вечер ме агитира да кандидатстваме и за близнаци, та и смени възрастта - мислехме да е над годинка, сега реши от 0 до 2 годинки. С моя късмет накрая ще се окажем с две бебета на по 5-6 месеца и от сега изпадам в паника. Даже си представих картинката как любимия се прибира от работа и ни заварва и трите да ревем и да се сополивим насред хола - аз в стрес и паника, децата в ужас.
Цяла вечер умуваме върху декларацията - да, признавам си, че ще впиша че не искам циганче. Не мога да насилвам себе си, а и няма да е честно спрямо детето. Но сме раздвоени при отговора за дете, преживяло насилие. Не зная какви деца точно включват в тази графа. Обясниха, че можем да уточним без сексуално насилие или без физическо насилие.....Но мислим да отговорим с Да. Не зная дали някой се е сблъсквал с такива деца и дали е осиновил дете, преживяло някакво насилие, но ще потърся информация.
cofee lungo - Благодаря и на Вас.