Здравейте и от мен. От три месеца изчетох всичко в нета за миомните възли и чак сега се решавам да се регистрирам, за да споделя моята история. През 2003 при профилактичен преглед /без оплаквания/ ми откриха възел 5,6 см, но рядко срещан, и след разни опити се оказа, че се налага бърза коремна операция. Прави я д-р Бързашки в болницата в Плевен. Мина добре, с престой 5 дни, но по-бавно възстановяване. Около 10 см белег имаше ниско долу, който по- късно избледня и почти не се вижда. Тогава ми беше рано за деца и почивах един месец активно, след което всичко беше песен. След 2 години забременях и износих първото си детенце без проблем нормално. Бързашки е страшен професионалист и мой доктор безусловно. Две години по- късно се появи ново възелче, но тъй като беше малко само го наблюдавахме. Бях притеснена за втора бременност, тъй като искам да имам две дечица, и за моя радост забременях много бързо и изкарах чудесна бременност за втори път, без никакви оплаквания. Но възелът нарастна до 7-8 см и след раждането се посви до 3 см, но малко по малко от интрамурален се превърна в субмукозен /расте от стената на матката към кухината й/. При поредния преглед през 09.2014 се оказа, че е 4,5 см и вече има две ехонегативни дегенерации в сърцевината /започва да некротизира/ и моят лекар каза, че няма време за чакане, а трябва да се маха. Неговият вариант е втора коремна операция, и евентуално премахване на матката, за да не прави други проблеми занапред, но смятам че съм млада за такава интервенция, а и с две деца, едното все още малко, му казах че ще помислим със съпруга ми и пак ще говорим. Нямам вариант да отсъствам от вкъщи толкова дни, а и от работа, и започна едно четене на всякакви информации. Попаднах за пръв път на инфо за Хайфу центъра в Плевен, и почти се бях навила, въпреки високата цена, но като отидох да си взема резултата от цитонамазката при Бързашки и го попитах за мнение, той каза че било безмислена машина за пари, без ефект /имал вече такива пациентки и не са доволни от резултатите/. Направо ме разби- как да лежа в болницата 5-6 дни и после и вкъщи- няма кой да ми гледа децата и да ми свърши обичайните задължения. Тогава той ми предложи да отида при Проф. Томов в „Света Марина“- той можел да махне миомата с лапароскопия, нещо което явно в „Авис Медика“ не може да стане. През 10.2014 отидох на преглед и професорът потвърди, че възелът некротизира и се налага бърза операция. Казах му, че искам да е възможно най- лека с бързо възстановяване, защото имам две дечица и те дори не предполагат какво се случва. Вариантът беше хистерорезекция с 1-2 дни престой и седмица вкъщи. Веднага се навих. Определихме час за ноември и на 13.11. отидох за изследвания на кръв и урина и преглед при асистента му- д-р Радински, който като видя на ехографа какъв е случая се изказа, че се налага коремна операция, хистероскопията нямало да стане. Сто пъти му казах, че проф. Томов ми е обещал без разрез, само ако се налижи лапароскопско асистиране с две дупчици на корема, но докторът си държеше на думите. Пита ме нямам ли сериозни оплаквания, като силни болки /задължителни при този вариант/, но освен силно течение при цикъл друго нямах, и естествено хемоглобин 100 /при изследването/. Трябваше да реша давам ли съгласие за коремна операция, каквато ще се наложи, или да се отказвам и да си тръгвам с миомата, след хистерото. Естествено че исках да се отърва и щом съм тръгнала към операция е важно да отстранят каквото има. Подписах документите и си тръгнах. На 14.11 ме приеха в 10 часа, минах на ЕКГ, вътрешен лекар, и зачаках да дойде професора към 14-15 часа. Сутринта бях закусила и след 9,00 никакви течности. Към 14,00 проф. Томов дойде за последно да обсъдим и аз панирана му казах, че има лоши прогнози за коремна операция, а той усмихнат ме успокои, че най-много две дупчици ще направи, да съм спокойна, с думите „Знам, знам децата“. Страхотен лекар и човек. Погледах си телевизия и към 16,00 ме извикаха за операцията- без лак, без грим и обградена от поне 20 души в операционната. Техниката е на страшно ниво и докато се усетя ме приспаха. Събудих се към 19 в реанимация- акушерката беше неотлъчно до мен, биха ми болкоуспокояващо общо 2 пъти, за разреждане на кръвта 5 дни по 1 инжекция и се чувствах отлично. Професорът дойде да ми обясни какво е направил- малък разрез 3 см на мястото на предишния/не се вижда вече почти/, защото се е оказало, че този вариант възел не трябва да се реже на части и да се изсмуква, а трябва както е капсулован да се махне, иначе има риск. Бях щастлива, че сме се разделили с възела, а матката ми си е на мястото, и прекарах нощта почти само в сън. Рано ни събудиха с другата жена за инжекция и да ставаме да се раздвижаме. Болеше малко, но почти нищо в сравнение с операцията преди 11 години. Аз съм корава и не се давам на болката. На визитация дойде проф. Томов с асистента д-р Радински и ме попита спомням ли си какво ми е казал миналата вечер. Отново ме успокои, че всичко е наред, и вече да ставаме на всеки 30 минути и да ходим. Щяха да ме изпишат на следващата сутрин- т.е. 2 дни престой, но помолих ако може вечерта да си тръгна, защото искам да съм си при децата, които знаеха, че ще работя, и се чудили как така няма да спя цяла нощ. Той ми обеща да ме пуснат привечер и така си тръгнах още същия ден /липсвах от вкъщи само в петък вечерта/. Децата ме чуха по телефона и ми казаха, че много им липсвам и малкото е плакало за мен и не е искало да заспи, защото никога не сме се делили. Пак ще кажа- проф. Томов е страхотен специалист- горещо го препоръчвам на всеки, който има възможност, за да се чувства обгрижен от целия персонал в отличните условия на „Света Марина“. Платих 1680 лв за лапаротомия, постоянно имаше човек до мен, след операцията ми наблюдаваха показателите на монитор, автоматичен апарат ми мереше кръвното на всеки час, и всичко блестеше от чистота. Когато се качих в стаята след реанимация отидох да се изкъпя. В банята имаше всичко необходимо. Донесоха ми сухар и чай за захранване преди обяд, а на обяд топла супа и сухари, и преди да си тръгна пак супа и сухари да не тръгвам гладна. Страхотна грижа и висок професионализъм има в тази клиника. След месец отидох на контролен преглед и вече екранът на ехографа беше празен- нямаше го възелът с петната в него, всичко беше заздравяло, цикълът мина с кървене наполовина в сравнение с преди, чак ми е чудно как може толкова малко да тече. Нямах болки след операцията, освен в лопатките и раменете, но това е от интубирането и газът, който се вкарва при хистероскопията. Почивах седмица вкъщи, като след третия ден бях като пушка. Гледах да не вдигам тежести, но дори и малкото си детенце по навик вдигах 1-2 пъти дневно, а тъй като никой не знаеше, освен аз и съпругът ми , никой и не разбра. Отстрани не личеше- изправена походка и постоянно търчане из кухнята /при предишната операция ходих приведена около седмица, защото доста болеше/. Девет дни след операцията тръгнах на работа и тичам по стълбите като луда- всеки път се чувствам щастлива, че именно така се стекоха обстоятелствата и всичко е зад гърба ми. Мили момичета, ако имате притеснения, проф. Томов е подходящият лекар за всяка нуждаеща се жена. Парите не са най- важното нещо!