Да, прави сте. Но може би аз съм разглезена, защото имам пълната подкрепа от страна на майка си, на баща си, на брат си. Приятелите, с които контактувам не ме гледат като прокажена, а ми помагат. И никога не съм се срамувала да кажа - Да, аз имам проблем, но ще намеря решението. Освен това най-близките ми приятелки минаха по почти същия път като мен, така че знаят какво означава да се бориш за детето си.
Ако чакаме манталитета на хората в България да се промени - няма да стане и след 100 години. Ние трябва да се борим. Аз съм се борила за всяко едно нещо в живота си. И когато мъжа ми каза на свекърва ми, че имаме проблем и тя ревна, направи цирк, въпреки, че имаме осиновено дете в семейството /брат му е минал по този път/ - аз и казах, че никой не е умрял и ще се борим. Няма нужда да се оревава, а да се помогне. Верно, помощ не видях - освен телефони на баячки и врачки, но поне не пречи.
Трябва да се говори, да се помага, не можеш да чакаш да се промени някой, ако не му покажеш пътя. Аз поне така мисля. И не се срамувам от това, че съм имала проблем!