Здравейте момичета! От скоро започнах да чета този форум и реших, че можете да ми помогнете със съвет и малко подкрепа.
От Септември 2005 със съпругът ми започнахме да правим опити за бебче. В продължение на 6 месеца - нищо. Вече започвах да си мисля, че имам някакъв проблем със забременяването и бях готова да потърся лекарска помощ, когато през Март 2006 най-неочаквано забременях. Бяхме много щастливи и не подозирахме, че проблемите едва сега започват.
В средата на 7 г.с. получих кървене, обадих се на лекарят ми, след ултра звук той установи, че има бебе, което е на 6 седмици със слаб сърдечен ритъм от 120 удара в минута. Каза, да не се притеснявам, че всичко изглежда наред, предписа ми почивка и много течности, увери ме, че след като вече има сърдечен ритъм опасността от спонтанен аборт драстично намалява. Уви, кървенето се увеличи и само ден по-късно изгубих моето бебче. Не искам да си спомням за този момент, беше най-травмиращият в живота ми дотук.
Слава Богу тялото ми се изчисти от самосебе си и не се наложи кюретаж. Лекарите препоръчаха да изчакаме 2-3 цикъла и през месец Юли забременях отново. Този път от раз! В 5-тата г.с. се появи зацапващо течение, бавно прерастна в кървене и няколко дни по-късно всичко приключи. Най-ужасното е, че вече не ме болеше...сякаш бях претръпнала... толкова много плаках първият път, че вече нямах сълзи, нямах и чувства, само една празнина и някакво странно спокойствие, че поне този път всичко е приключило по-рано от предишния. И този път не се наложи да правя кюретаж, но за сметка на това започнахме с изследванията.
Тайно се надявах нещо да не е наред, за да може да се предприеме някакво лечение в бъдеще или най-малкото да имам някакви отговори на хилядите ми въпроси... Откриха ми antithrombin deficiency (AT3 deficiency) или накратко: кръвта ми е гъста и се съсирва повече и по-бързо от нормалното. Лекарят смята, че това пречи на храната и на кислорода да достигнат до бебето, то изостава в развитието си и умира. За следващата бременост ми предписаха инжекции (Lovenox 40 mg/веднъж дневно).
През Септември развих остра гъбична инфекция и започнах активно лечение с Клотримазол и какво ли още не... поради тази причина с мъжът ми избягвахме всякакви интимности, а и все пак исках да се възстановя напълно от преживяното и физически и психически. В краят на Септември цикълът ми взе, че закъсня, направих си тест и той излезе положителен... мигах на парцали и не вярвах на очите си!!! Беше станало от нищото!!! А и определено исках да изчакам... Разбира се няма никакво обяснение за това как така първият път опитвахме активно цели 6 месеца без резултат, а сега от единият-единствен път взе, че стана!
Обадих се на лекарката ми, направихме кръвен тест, след два дни още един - нивата на ЧХГ изглеждаха обещаващи и започнахме с инжекциите. На 6 октомври бях точно 5 седмици и 1 ден, когато направихме първият ултра звук и всичко изглеждаше добре - даже размерите отговаряха на 5 седмици и 6 дни, с цели 5 дни по-напред отколкото очаквах, определиха ми и термин - 02.06.07г. Дотук добре. Едва дочаках вторият ултра звук, който беше на 25 октомври... та ако на 6 октомври размерът на бебето е отговарял на 5 седмици и 6 дни, на 25ти октомври е трябвало да бъде 8 седмици и 4 дни... лекарката обаче каза, че отговаря на 7 седмици и 6 дни... (което обаче пък е точно спрямо първият ден от последният ми цикъл). И все пак... След всичко, което съм преживяла, се страхувам да не би бебето ми вече да изостава в развитието си... моля ви кажете ми дали имам място за притеснение или не? Нормално ли е при ранните прегледи да има разминаване от 5 дни? И случвало ли ви се е? Какъв е бил крайният резултат? Сега терминът ми е на 07.06.07г. да чукна на дърво нямам оплаквания, ама знае ли човек...?
Другото важно е, че имаше сърдечен ритъм от 182 удара в минута, което ми се струва твърдеее силно или греша? Навсякъде чета, че нормалните граници са между 120 и 160 удара в минута... Наистина не бях чувала за толкова висок сърдечен ритъм досега, а не спирам да се ровя в интернет за информация по въпроса... та общо взето и това ме тревожи. Щастлива съм, че успях много добре да видя и различа главата и тялото на бебчето, сърчицето, което подскачаше бясно... на снимките, които ми дадоха пише, че размерът му е точно 1,15 см.
Ще е цяло чудо, ако бременността ми продължи до юни, но ще е още по-голямо чудо, ако запазя разсъдъка си до тогава! Съжелявам, че стана толкова дълго, но ми се искаше да обясня всичко, а и след като споделих ми олекна!!! Имам няколко въпроса и ще ви бъда много благодарна ако ми отговорите: Някой имал ли е такава диагноза (AT3 deficiency) и има ли щастлив изход? Предписван ли ви е Lovenox? Трябва ли да се тревожа за 5-те дни разлика в растежа на бебчето и мислите ли, че сърдечният ритъм от 182 удара в минута за края на 7-ма седмица, а и по принцип по което и да е време на бременността е нормален?
Благодаря сърдечно на всички, които отделиха от времето си, за да прочетат моят дълъг, дълъг пост! С нетърпение очаквам вашите мнения и съвети!!! Поздрави!
