Мини, много съжалявам 

Мини, съжалявам , каквото и да кажа е безмислено, освен горе главата и ще стане пак бебето. При мен първо беше зацапване, а след няколко часа вече шуртеше кръв и едва стигнах до гинекологията за кюртажа.Също беше придружено с адки болки в кръстта и контракции.След като се събудих, нямаше и помен от кошмарните болки.... Не падай духом, събирай сили и напред   

Мини, съжалявам мила 

Момичета, ако не сте вие.. няма да изляза от дупката...Стара отворена консерва нали знаете какво е?-Аз.
Не ми става по-добре като чета , че всяка трета жена прави спонтанен, но пък вие ми давате куража да съкратя автоомразния си период и да гледам напред.
Днес се разрових.Пазех си всичките тестове за бременност,които правих-събрах и изхвърлих.Няма как.
Чудех се дали наистина усещаме нормална или не е бременността ни, водейки се от показателите на тялото си?От самото начало страхът ми беше особен-задушаващ,плашещ, търсех и не намирах `бременната` симптоматика.Цапането беше почти 2 седмици, с край -усилване и минаване в кафяво-черно течение.Спря за 4 дни и настъпи кръвоизлива.

Днес се разрових.Пазех си всичките тестове за бременност,които правих-събрах и изхвърлих.Няма как.

Точно това е трябвало да направиш! 
Желая ти бързо да преодолееш този период и много скоро да започнеш нов, десетки пъти по-щастлив!

Маузи, прегръщам те!!! Пожелавам ти цялото щастие на света!!!

МиниМауз4е мила, гледай само напред - това ще ти помогне да се вдигнеш. 
Там някъде напред, ще видиш пак 

Страшно съжалявам за това, което преживяваш!
 Прегръщам те!

Знам,че е ужасно.При мен 1ния път беше в 14та седмица,преживях всичките му там контракции цяла нощ и аз имах кръвоизлив и едвам оживях/и изобщо не преувеличавам/,само ме е яд на лекарите,които не видяха,че тогава бебето не се е развивало,а то се вижда!!!
Сега,обаче съм спокойна.Пожелавам ти да се успокоиш,почини си,колкото мислиш,че е необходимо,не се обвинявай,ти нямаш вина за случилото се.
Изследвай щитовидна жлеза,генетични и имунологични.
И знай,че пак ще забременееш,айде горе главата,на мен ми отне 6 години всичко това.

О, убедена съм, че хич не преувеличаваш.На мене ми беше слабо още по пътя,  бях посиняла, все едно кръвта ми беше изпита.Нямах сили да се съблека, лекарката ме е събличала.
ще чакам резултатите от хистологията и после ще питам какво точно от имунологията и другите изследвания трабва да се прави, защото изобщо не съм наясно.

Скъпа мини ,много съжалявам за това което ти се е случило,знам как се чувстваш повярвай ми!Трябва да си силна и да вървиш напред!

Муси, миличка, страшно много съжалявам за това, което ти се е случило. Знаеш, че имаш моралната подкрепа от мен, както предполагам от всички момичета от форума и чата. Прегръщам те силно и ти пожелавам в най-скоро време една здрава бременност.
Относно усещанията и аз си мисля, ча може би се усещат тези неща, но това няма значение в момента. Знай, че ти не си виновна за нищо, просто процентът е доста голям на загубите в начална бременност. Просто вярвай, че ще успееш да гушнеш твоето малко човече. Сега ти пожелавам много сили да успееш да преодолееш този тежък момент.

Мини много съжалявам. Знам как боли .....

Знам че за теб сега са много важни резултатите от хистологията, но не разчитай много на тях...... В моите пишеш, че съм била бременна......

Сега ще се чувстваш виновна, после следва страха от последваща бременност, но надявам се всичко това да оотмине и то скоро ...

Важно е след един цикъл да идеш на преглед! Ако сега кървенето продължи повече от 10 дни се консултирай с лекар. Могат да се появят гъбички вследствие на антибиотика (ако си пила де).  С две думи, сега пак предстоят все гадости Поне при мен беше така.

Силно те прегръщам!
Излизай бързо от дупката ...

Миличка, толкова много съжалявам, че е трябвало да преживееш тази гадост! Желая ти бързо възстановяване и най-голямото щастие на света!

Маусче, сега видях темата и още не мога да се осъзная. Просто сълзите ми се леят и нямам думи да те подкрепя.
Прегръщам те.

Умишлено съм написала в заглавието `кръвоизлив`, защото четох, четох, никъде не видя да пише ,че миссед-а се предхожда от него.Нормално ли е  да се получи така-кръв да шурти без спиране.Аз веднага отидох на лекар и бях подгизнала докато стигнахме..Нали всяко състояние има типични белези-момичетата, с които говорих споделиха за кървене -леко и кратко.Защо така при мен....

Мила, много съжалявам за това, което си преживяла.При първия ми мисед бях по същия начин като теб-зацапване 2 седмици, после спря за малко и..... реки от кръв и съсиреци, но с тази разлика, че аз вече бях в болницата от седмица и там ми се случи това.Имах чувството,че кръвта ми изтича всичката, с много болезнени контракции и много големи съсиреци.Бях в истерия от мъка и болка,а акушерката знаеш ли какво ми каза:" Ами така, сега като си вечеряла ще се наложи да те чистят без упойка...." Вдигнах цялата патология на крак и като извикаха доктор, прегледа ме на магарето, биха ми някакви инжекции и ми забрани да ставам до следващата сутрин от леглото до кюретажа.Поне той излезе човек и ми каза: "Абе как ще те чистим така, ние да не сме зверове".....
     Бъди силна!

 

Знам че за теб сега са много важни резултатите от хистологията, но не разчитай много на тях...... В моите пишеш, че съм била бременна......

Само това ли пише?Мислех, че ще пише дали плодът има генетични увреждания...

Важно е след един цикъл да идеш на преглед! Ако сега кървенето продължи повече от 10 дни се консултирай с лекар. Могат да се появят гъбички вследствие на антибиотика (ако си пила де).  С две думи, сега пак предстоят все гадости Поне при мен беше така.

Лекарката ми каза седмица след кюретажа да ходя на преглед.Като разбера, че хистологията е вече готова -ще ходя.
Пия Дурацеф-5 дни и Калцио фосфо С.каза, че няма да предписва нищо за стягане на матката, за да не се задържа кръв.Пети ден ми е днес, има кървене, но не е обилно.
Усещахте ли слаби индикации на болка в яйчниците?

За хистологията - помня дословно какво пишеш „Гравидна децидуа. Хориални въси”. При някои момичета хистологиите са по подробни, но моята не беше, за това ти казвам много да не разчиташ, защото и аз като теб разчитах, а то .....

За стягане на матката и на мен нищо не ми предписаха. Но като продължи повече от 10 дена кървенето ми изписаха Матергин (за контрхиране на матката). Антибиотика който аз пих беше Роцефин и след това се сдобих с гъби. Лекувах ги с Полижинакс.
Не знам тези лекарства които пиеш за какво са. Дано се включи някой който знае.

Първите дни след абразиото бях в болница, постоянно лежах и въпреки всичко усещах лекички болки в яйчниците. След като се прибрах отшумяха (става въпрос за 5-6 дена след аборта). Кървенето, докато лежах в болницата беше много слабо (отдавам го на непрекъснатото лежане), но у дома се засили доста.

На мен д-рката която ми направи абразиото каза да се пазим 4 месеца. Д-ра от местната поликлиника, каза 6. А на контролния преглед д-р Даскалов каза да действаме вече Аборта ми беше на 20.08.

Дано при теб, няма вече проблеми и прегледа при д-ра да ви даде зелена светлина

Таня, доколкото помня/защото в деня на кюретажа  не бях на себе си/ антибиотика е  превенция срещу инфекции, а калцио Фосфо С са си витамини...
Значи болките в яйчниците са  нормални май в нашите случаи..
Знам за Метаргина, чула съм, че е за стягане на матката, но е логично тя да не задържа кръв,нали?
Забелязах нещо-при кафявото цапане, продължило 2 седмици имаше специфична миризма/изобщо не става дума за личната хигиена тук /...Сега кръвта сякаш е `чиста`.На какво ли се дължи тази разлика?
Лекарката  ми каза, че 6 месеца е периода  на пазене.Страх лозе пази, не бих рискувала..Още повече,че усещам как следващият път, когато опитваме за бебе страхът ще е нарастнал двойно.

Ясно - ити си пила антибиотик ... Дано ти се разминат гъбичките.
А Матергина е за свиване и отпускане на матката, имено с цел да не задържа кръв. Но не се самолекувай, ако ти го предпише лекар - тогава ...

Това за зацапването и миризмата, не съм го забелязала при мен. Имах цапане около 3-4 дена, но без миризма (ама не съм сигурна, че и тогава бях в смотаната болница и всичко ми беше с главата надолу)

Иначе за страха, то е ясно - няма а минем без него ..... Аз дори преди време бях пуснала тема с въпроса кога момичетата преживели аборт са готови да подновят опитите си. Защото при мен страха, дотолкова ме обвзе, че не исках да забременявам ....... (това непосредтвено след аборта). В края на октомври бях на контролен преглед, и след като разговарях с лекаря се поуспокоих доста .....

Всичко си иска време миличка. Нищо не става с магическа пръчица. Сега те боли и сигурно още дълго ще те боли, но явно и това е трябвало да преживеем ....

Горе главата и гледай напред. Остави всичко останло зад гърба си. Мисли по-малко. (все съвети които се опитвам да изпълнявам )