Здравей, Ирис!
Казвам се Милена и от 2 седмици следя темата "в очакване на +++резултат". Нека ти разкажа малко за себе си, за да се опитам да ти вдъхна малко надежда.
От 1998 година се опитвам да забременея, тогава бях на 22 години и реших, че след като завърших висшето си образование, е дошло времето да стана майка. Само, че нещата не винаги се получават както ги планираме. Няколко години минаха в безуспешни опити, докато най-накрая през 2003 година се стигна до ин витро и по-точно разновидността му - икси. С такава надежда очаквах един щастлив край на всичките години ходене по мъките, но...резултатът беше отрицателен. Самоизмъчвах се, че явно не съм достатъчно добра, за да бъда майка и още куп неща. Известно време даже изобщо не исках да чувам за това как трябва да пробваме пак, но женското, майчинското в мен беше живо и при всяко наближаване на мензиса, аз таях една скрита надежда, че чудото може и да се е случило. Вече почти бях изгубила надежда, че ще стане по естествен път и мислех тази есен да тръгнем пак по доктори.
Само че...чудото явно се случи. Трябваше да ми дойде на 18-ти август. Закъсня ми, но аз едва на 10-тия ден след закъснението се осмелих да си направя тест. Гледах го и не можех да повярвам на очите си. За пръв път виждах 2 чертички - огнено червени - на мой тест, не на някоя приятелка, а на моя. Винаги съм си мислела, че ако ги видя - ще полудея от щастие, а сега ги гледах и не смеех даже да се усмихна. Страхувах се, че сънувам. Три дни след това отидох на лекар и той потвърди бременност. Сега, все още не мога да повярвам, че чудото се е случило и през ума ми минават страшни мисли, които даже не искам да споделям. Моля се на Господ всеки ден да запази живота в мен, да ми даде щастието да даря живот на едно малко човече. Надявам се всичко да е наред, но все още си ме е страх. Дали защото след толкова надежди сега не мога да повярвам, че най-накрая чудото се случи, незнам, просто дори ме е страх, че ако кажа на всички, че съм бременна, ще се случи нещо лошо.
Извинявай, че съм толкова многословна. Просто твоята история ме трогна и исках да ти разкажа как надежда винаги има, как може наистина щастието да кацне някой ден на рамото ти, когато най-малко си го очаквала.
Надявам се и се моля при теб всичко да мине добре и да забременееш, знам каква болка изпитваш от липсата на малкото човече в обятията ти. Желая ти от все сърце да го имаш. Не губи надежда.
Ако имаш желание, можеш да ми пишеш, много ще се радвам!
Целувам те: Милена