Привет и от мен! Имам и да се хваля и да се оплаквам. Много ме беше страх от упойката и операцията, а е било напразно. Всичко мина добре, даже отлично. Най се изненадах от липсата на болка, бях се приготвила за яко стискане на зъби. Дори отказах на сестрата инжекцията аналгин, която ми беше приготвила няколко часа след секциото. В болницата се радвах на спокойствие и добри грижи. Бебка засука "на сухо" първите дни, но вече имам кърма. Не повръща, не плаче (освен ако не е много гладна, а аз се мотая). Като я къпя и преобличам си кротува. Вече втора нощ спи от 11 до 6 сутринта за моя най-голяма радост. Изглежда влизаме в режим. Сега чакам коликите и тръпна. А как ни изписаха ако знаете! Вдигнаха грозен скандал, защото не знаех къде са номерцата от ръцете ни. Детската лекарка беше студена и делова, пришпори ме да подписвам разни документи, връчи ми рецепта само за спирта за пъпчето без никакви обяснения. А ми бяха казали, че при изписването ще ми се обясни за глюкозата, пъпчето, за млякото, с което е хранено бебето досега... Аз вече си ревях, когато взеха нервно да бъркат на бебка в ръкава и гушката да търсят шнурчета и лепенки с номер. Някой се смили и каза "дайте да не разваляме празника на жената". Вече и двете ревящи ни изкараха на парадните стълби и тъй като не видях таткото, нито друг роднина, акушерката "тържествено" връчи бебка на мен. Щатния фотограф се обърка и пропусна да запечата тоз велик момент. А през това време посрещачите ми, успели най-после да паркират, бързаха с букетите през двора на болницата. Като ги видях ревнах още по-силно, после се смяхме, черпихме, фотографирахме и тъй нататък.
