вече е ясно, че на мен Коледа не ми се полага.
вече дори не мога да стискам зъби, няма какво да очаквам с надежда като финал на една много измъчена година.
сестра ми се опитва от 4 дни да се прибере за празниците у дома. първо отмениха полета й през Рим във вторник. трябваше вчера да лети. отишла на летището в Тулуза, там казали на 300 души, че полетите за Рим пак се отменят и това е положението, билети няма.
тя обърнала Европа по телефона, накрая й уредили за днес полет Тулуза-Амстердам-Прага-София - почти 18 часа път.
тръгнала сутринта. пристига в Амстердам, но се оказва, че няма място за нея в самолета за Прага. в последния момент я прехвърлили на полет за Берлин, та оттам за София.
последно я чух преди 2 часа от Берлин, изнемощяла и отчаяна. багажът й, пълен с неща за Марти - дрешки, играчки, храни - които е събирала грижливо 3 месеца, го няма. кой знае за къде пътува. едва ли ще се намери, още повече пък сега по празниците.
сега седя и плача. мъжът ми отиде на летището да чака, но не знам дали е успяла да се качи на самолета за София.
тя е трансплантирана, с подтиснат имунитет и трябва да се пази от зарази, а цял ден е обикаляла по летищата на Европа. каза ми - догодина, ако съм жива - на Коледа си лягам, завивам се през глава и просто изчезвам...
а някой там горе е определил, че една малка, невинна душица няма да има подаръци за Коледа. айде, за нас, възрастните, постоянното наказание с нещо сме го заслужили, ами то какво е сгрешило.
извинявайте, че ви занимавам с това. срината съм напълно.