Я да си постна и аз словоизлиянията в новата тема!
Гледам, че някои хора са се опитвали да ме настигат по дължина на постинг... И реших да увелича размера и аз – та нали това ми е запазената марка.
Започвам с извиненията и благодарностите!
Първо извинението – писах предишния си постинг пак в 2 часа през нощта и споменах поименно дечицата, на които бяха сложени ваксини „Пентаксим” и малко се е получило все едно само на тези дечица желая безпроблемно ваксиниране. Пожелавам на всички бебоци и майките им изобщо да не разберат, че децата им биват ваксинирани!
jam, marmotche, Ganka, tanja, Cvetelina и всички други, стискали силно палци за нашата ваксинация – много благодаря! Извинявайте, че ще ангажирам и без това много заетите ви ръце, но ще ми е нужно още малко стискане, тъй като при тази ваксина вероятността за странични реакции е в рамките на месец. Дано само, както се казва, не дърпам дявола за опашката, защото засега всичко е наред.
Jam, venus_melena, marmotche, Ganka, благодаря и за това, че ме успокоихте относно прохождането. Аз се бях притеснила заради добронамерена роднина, дългогодишен педиатър, която беше видяла Стефко (сниман с камера) как лази и специално се беше обадила да разпитва дали бил се изправял, дали му били гледани ставите и разни такива. И на мен хем ми беше обидно – все едно съм го оставила детето на самотек и сме някъде в джунглата, дето нито педиатри, нито ортопеди са го гледали, хем, нали знаете, малко ни трябва, за да си измислим поводи за притеснения.... Почти се бях засилила към София, да търся светила в ортопедията.... Та, мъжът ми, разказвайки за гореспоменатата добронамереност, помоли д-р Вълчева (педиатърката в „Торакс”, която е дългогодишен завеждащ на неонатологията във ВМИ – Пловдив) при прегледа да „види Стефко – как стои, как ходи”... Жената внесе окончателен щрих в моето успокоение, казвайки „Изобщо не искам да го гледам – ще си проходи детето, когато реши. Ти знаеш, че той Стефко си е такъв – по-бавен, по-спокоен. Моят син проходи на година и пет месеца, щото беше много страхлив."
А пък точно един ден след прегледа Стефко като тръгна след една мома – направи толкова крачки, колкото никога преди това. Ей, от сега ли ще им е толкова слаб ангелът?!
Накрая само да уточня, че не съм давала на Стефко абсолютно никакъв зор нито за сядането, нито за прохождането – не е подпиран с възглавници и не е слаган изобщо в проходилка.
И един въпрос – какво знаете вие и какво е мнението на вашите педиатри, ортопеди и кинезитерапевти за това, дали детето трябва да прохожда босо?
За изследването на артибутчето – аз отдавна бях чела някъде този съвет за даването на играчка, чист памперс или друга занимавка в ръцете на бебчо, докато мама сменя памперс. И още от самото начало имам този навик – тръгна ли да сменям памп, винаги предвиждам няколко играчки наоколо. Този навик ми е полезен особено сега, когато по никакъв друг начин не мога да задържа Стефко легнал по гръб, докато приключа с тази процедура.
За наддаването в първите месеци – присъединявам се към jam, внимавайте с килограмите заради рахита! Стефко се роди 2,830 и 48 см, изписаха го 2,570. През първия месец беше наддал 1,200 кг, през втория – 1,100 кг и педиатрите казваха, че е доста, но той беше само на кърма (и аз съм от гордите крави) и не са ме съветвали да го оставям на диета. Обаче, с това бързо наддаване си докарахме доза от по 5 капки Вигантол за един определен период. Въпреки че бебо беше всеки ден на разходка и даже му оставях личицето (обилно намазано с крем) да го пече слънце, докато спи. В следващите месеци качвахме по-малко и на годинка бяхме 8,850 кг. Така че, сме в категорията на френските мадами Мелани и Деси, ама май по височина ни бият.
Зъбите – да ви успокоя и ние сме на тази тема – от повече от месец насам сме на периоди на мрънкане и на успокоение – мъчат се кътниците, ама още няма нищо наяве. Пожелавам на всички ви възможно най-гладко зъбоникнене!
Свекървите – аз съм от отбора на Еми и Таня. Моята е много добра и разбрана жена. Дава съвети, но не настоява и не се сърди, че не се съобразявам с тях.
Това не значи, че не ми е прикипявало през първите два месеца след раждането, когато беше вкъщи да ми помага за домакинството. Имах и аз поражения, подобни на тези при jam – на момента се ядосвах, но после ги отминавах с лека ръка. Доста често използвам стратегията на Marie – коментирам и обсъждам с мъжа ми и изисквам той да разговаря с нея и да й обяснява каквото е нужно. Но съм й взела страха – това го знаех и преди, но го разбрах със сигурност един ден, когато аз бях навън по работа и тя беше държала детето гладно, докато се върна – от страх да не сбърка нещо и да даде храна, която не може. Аз бях дала инструкции преди да изляза, ама тя къде е слушала, е отделен въпрос...
