Скъпа, Уайт.
Подкрепям мненията на всички момичета, особено на Сигнус и Джам. Много крайно разсъждаваш, явно наистина ти е тежко и си отчаяна. Не губи вяра, ей! Какво значи, че ти не можеш да задържаш, Джам, ти е обяснила добре нещата.
Знаеш ли, все си мисля да си пусна една такава тема и да си говорим за тези неща по - глобално и по - философски. Очевидно има защо да става така с нас.
При другите хора пък други неща стават по-бавно и по-трудно. Може би ние имаме това, което нямат другите, но просто не го виждаме, защото сме впрегнали всичките си сили в борбата да станем родители. Дори мисля си, някои хора преживяват и по-фатални неща.
Пред мен сега изплуват доста по-ужасни съдби от нашите, повярвай ми и много ме боли, много, защото са на близки хора. Вярно е, че липсата на дете в едно семейство е доста подтискащо, но ние трябва да вярваме, че нещата ще се променят в положителна насока.
Закъде сме без вяра, без надежда, без любов, без душевен мир, без приятели. И аз имам едно неуспешно ИКСИ, инсетата вече не ги броя. Но няма да се дам на мъката!
Ох, май се поувлякох, но ми се иска да прочета нещо много позитивно от теб, опитай се да позабравиш затова нещо, насочи усилията си в други неща, по-забавни и по-малко стресиращи.
Желая ти от сърце да станеш майка и аз знам, че ще станеш! Просто повярвай в мечтите си!
твоя: Касси