Дойде време и за моята тъжна и безпътна тема.
2006 година ми донесе много сълзи, надежди, пак сълзи и пак надежди...
Коледа ми донесе втори отрицателен тест след едно на пръв поглед прекрасно ИКСИ.
Първия път еуфорично и с главата напред се втурнах към бебето. Нямаше как да не стана. Не и при мен.
Плаках само един ден.
Причини ясни. Следващия път ще стане, няма начин.
Втория път бях много по-наясно с нещата. Имах купища изследвания и назначени терапии. Правих вливания, слагах Фраксипарин, вярвах.
Плаках само няколко часа. Даже и имплантация не е имало.
Причини - съвсем неясни. Следващ път незнам кога ще има.
Не знам, какво още да изследвам, къде да отида, в какво да повярвам.
Искам с всяка своя клетка да стана майка, но ... уви. За сега не ми е писано.
Приемам всякакви съвети и мнения. Готова съм да отида на края на света, за да сбъдна мечтата си. Но не знам пътя.
В началото проблемът изглеждаше мъжки, а сега се оказва, че аз не мога да задържа нито един ембрион.
Накъде?

Миличка, White, много съжалявам за това, което става в главицата ти. Обезверяването е много страшно.  Не знам какво да ти кажа, за да ти стане по-добре.
Разбирам какво чувстваш, защото и аз се чувствам по подобен начин. При нас няма открит съществен проблем, и  точно това ме плаши.
Като чета постинга ти, сякаш това са мои мисли и чувства. Аз не съм правила ИКСИ, но уж ни е добър мъжкия фактор.
И аз не знам Пътя.
И вече не знам как и къде да го търся.
Много бих искала да ти кажа- направи тези изследвания, провери онези ... не мога... но не си сама в търсенето на Пътя...

 Не знам какъв съвет да ти дам...но те прегръщам  ...иска ми се да ти кажа нещо оптимистично,ама пусто и аз съм в един тунел,дето не му се вижда края.Пожелавам ти да не губиш надежда и вяра

White,  , за съжаление за много от нас все още медицината няма ясни отговори. И аз си мислех, само тубарен проблем...ще станат нещата, но май не е толкова лесно. И съвсем не са ясни нещата.

Знам, не казах нищо успокоително. Май не са ми останали успокоителни думи. Вярвам само, че има път. Дори и трудно да се налучква, дори да мине време, докато го нацелим, дори да падаме, ще ставаме и ще продължим. Ще вървим заедно и съм убедена, че ще стигнем до целта. Заслужава си.

White,
за съжаление понякога никой не може да ни каже кой е верният път.
Според мен важното е да не се предаваме и да продължаваме напред.
Поплачи си, изживей мъката, за да можеш да я преодолееш и да се изправиш, по-силна от всякога.
Аз вярвам, че ти ще успееш и ще бъдеш майка. Повярвай и ти.
 

white,

това, че 2 ИКСИ-та не са били успешни, изобщо не означава, че ти не можеш да задържиш ембриона! макар при АРТ да се поставя оплоден ембрион направо в матката, това не гарантира 100% успеваемост на единичната процедура, ти това го знаеш. и при напълно здрава от всякъде двойка, ако им направят две ИКСИ-та, няма гаранция, че ще се хване...
жалкото е само, че процедурите са дълги, тежки и скъпи, затова надеждите, които им възлагаме, са толкова много и разочарованието толкова болезнено.
но в никакъв случай не си мисли такива работи, че не можеш да задържаш!

White, не знам какво да ти кажа. Най-много ме е страх от това, през което минаваш  Не знам дали ще имам сили 
Защо не напишеш повече инфо, какво си правила, как се развиха нещата? Предполагам, че ще е болезнено за тебе, но пък може някой да даде градивно предложение.
Силно те прегръщам и се надявам заедно да успееме 

След като направих де що имаше изследвания, ми остана само едно нещо - да опитвам пак и пак. Ще стане white, ще видиш, че ще стане. При мен се получи от петия път, но дълго се лутах по различни доктори. Стегни се, излез от черната дупка, почни да правиш планове за следващия опит и ще успееш.

White, съжалявам. 
Ти имаш ли спонтанна овулация? Ако - да, защо не опиташ на естествен цикъл?

Съжалявам за неуспешния опит! Прегръщам те! Моля те, повярвай, че чудото ще се случи и на теб! Всички трябва да успеем рано или късно. Как? Незнам, но трябва...Целувам те!

Уайти, ще видиш че Господ брои сълзите ти!
Макар и да не вярваш в това сега, ще дойде друго време. Най-хубавото!!!


Прегръщам те! 

white, разбирам как се чувстваш! Направила си всичко, което зависи от теб. Ти си силна и скоро успееш!

whiteмиличка,съжелявам .
Моя съвет е да не се предаваш и да продължаваш да се бориш!!!
Това че 2 пъти не е станало,неозначава че 3 път няма да стане!
white, лично аз вярвам че ти ще успееш!!!И ще станеш една прекрасна мама!!

White, и аз имах 2 неуспешни ИКСИ-та. Точно както си го описала, първото - супер надежди и се строполясваш от високо, второто с умерен оптимизъм, малко по-философски, а на третото отидох просто по навик, защото това е начина да стане при нас и трябва. Как всички реагираме по един и същ начин на едни и същи емоции... Искам да ти каже, че разбирам как се чувстваш и да ти пожелая третия опит да бъде успешен и за предните 2! Няма да се отчайваш! Прегръщам те и искам да повярваш в успеха!

1. Изключила ли си имунологичен проблем? ТАТ, МАТ, антифосфолипидни, НК клетки, генетични
2. Изключила ли си хидросалпингс?
3. Каква и колко мм е лигавицата в деня на трансфера?
4. На кой ден беше трансфера?

Това, което направих след 2-то неуспешно бяха пълни имунологични и генетични изследвания, смятах да направя и цветна снимка за да се види дали нямам хидросалпингс, но ми поставиха диферелина и я пропуснах.
И още нещо - два неуспешни опита не са причина за отчаяние, успеваемостта е не повече от тази при естествените опити за забременяване, но както писаха момичетата, инвестициите - и финансови и емоционални са много големи.
Ще видиш, че ще успееш!!!

                                Скъпа, Уайт.
         Подкрепям мненията на всички момичета, особено на Сигнус и Джам. Много крайно разсъждаваш, явно наистина ти е тежко и си отчаяна. Не губи вяра, ей! Какво значи, че ти не можеш да задържаш, Джам, ти е обяснила добре нещата.
         Знаеш ли, все си мисля да си пусна една такава тема и да си говорим за тези неща по - глобално и по - философски. Очевидно има защо да става така с нас.
         При другите хора пък други неща стават по-бавно и по-трудно. Може би ние имаме това, което нямат другите, но просто не го виждаме, защото сме впрегнали всичките си сили в борбата да станем родители. Дори мисля си, някои хора преживяват и по-фатални неща.         
        Пред мен сега изплуват доста по-ужасни съдби от нашите, повярвай ми и много ме боли, много, защото са на близки хора. Вярно е, че липсата на дете в едно семейство е доста подтискащо, но ние трябва да вярваме, че нещата ще се променят в положителна насока.   
        Закъде сме без вяра, без надежда, без любов, без душевен мир, без приятели. И аз имам едно неуспешно ИКСИ, инсетата вече не ги броя. Но няма да се дам на мъката!
      Ох, май се поувлякох, но ми се иска да прочета нещо много позитивно от теб, опитай се да позабравиш затова нещо, насочи усилията си в други неща, по-забавни и по-малко стресиращи.
Желая ти от сърце да станеш майка и аз знам, че ще станеш! Просто повярвай в мечтите си!                 
                                                  твоя: Касси

Не знам какво точно да ти кажа за да те успокоя, след като аз самата съм в почти същата ситуация. След проведения курс с фраксипарин, имуновенин и още 6-7 вида хапчета и след увереността на всички лекари, че този път вече ще стане, аз бях 100% сигурна, че това е края на агонията. Но шамара от съдбата е толкова силен, че доста време ми трябваше да се опомня. И аз като теб, седя и се чудя, дали въобще ще мога да износя здраво бебе. Вече 6-7 месеца нищо не правя, даже и овуто пропускам. Мисля си, а ако стане кво, процедурата ми е ясна.
Май вместо да те  успокоявам, аз те натоварвам. Успех.

White, не се предавай! Вярвам, че ще дойде времето, когато ти ще станеш майка! Аз също не плаках ... може би две-три сълзи, когато излязох от кабинета ... повече мъжки и смели усмивки раздавах. Но истината е че когато се вкопчим в желанието да осъществим нещо, каквото и да е то, обикновено то не се сбъдва.
Направи нещо, което да те вкара в баланс - само ти знаеш какво може да е то и след това започни да планираш следващия опит. И наистина - ако споделиш повече подробности в този форум, наистина е възможно да получиш градивно мнение от много момичета!

Това, което ще ти дам като съвет е ОПИТАЙ ПАК!
Не се отказвай!

Мило , бяло , момиче!
Казват ,че успеха стои на крачка от най-голямато препятствие...
Казват, че изпитанията са за силните.....
Казват.....

Но когато си уморен от препятствия , когато не искаш повече да бъдеш силен , когато не намираш утеха никъде , тогава идва ред на сълзите , приятелите и онези близки и сродни души, които знаят какво  е да загубиш поредната битка.
 Това ,което знам е , че има време за всичко , за страха , за надеждата , за разочарованието , за мъката , за новата надежда и новата битка.

Май не успях да ти дам, нищо конкретно като съвет,но и аз ти казвам -не си сама!
Прегръщам те!