Джамка, всичко дето ми роди мозъка съм го пробвала. Слагам го в леглото, чакам да се укроти, па сложа залъгалката, като го видя, че я цоца и хоп - сменя я с шишето. Е не, ще кажеш радар има тва дете. И съм го приспивала на ръце, чакам го да се унесе здраво, да дам шишето, пак не става. В момента, в който усети че не е бибата и писва. Всяка вечер има оляни чаршафи, намазани нощници. Вече тениски не ми останаха дето да не са с петна.
Стефи, не се чувствам ама никак герой. Винаги съм си мислела че съм силен човек и такива неща не могат да ме прекършат. И че мога с всичко да се преборя стига да искам. Е, имало и неща дето не са в моя власт.
И моя снощи така рева, пищя, като го сложихме на килима в хола и се хили щастлив и доволен, все едно никога не се е случвало да реве. То са песни, то са самолети, то са играчки, на маймуни се обърнахме.
И аз искам второ, щото уж по-лесно се гледат и никога не съм се отказвала от идеята, но нощем вече кошмари сънувам. Вярно, че никога не може човек да се почувства готов за тези неща, ама знам ли...
Майка ми няма как да дойде сега. Планираме пътуване април месец, да дойде за 10 дена тук. Работата, а и директорката й са такива, че не и позволяват да дойде, за мое огромно съжаление. Просто чакам с нетърпение да дойде вече. Колкото до това да взема някой да ми помага - не виждам такива варианти. Чакам с нетърпение да стане малко по-голям, че да го пратя на ясла. При мъжа ми има ясла за служителите им и се надявам там малко да се оправят нещата. Поне за половин ден, да мога и аз да заприличам на човек.
Ей го на днес за обяд си изяде цялото пюре от италиански манджи, заедно с едно кисело мляко, заспа без проблеми ... Е не може ли да е все така?
Лали, оставям го, ама ми писна да ставам по амнайсе пъти на нощ да се дохранваме. И аз съм човек и имам нужда да поспя