Гане не знам как си издържала толкова време, аз едвам издържах две седмици. Пробвай да смениш шишето, биберона, млякото. Ние така се преборихме.  и дано всичко мине по-бързо.

Джамка, всичко дето ми роди мозъка съм го пробвала. Слагам го в леглото, чакам да се укроти, па сложа залъгалката, като го видя, че я цоца и хоп - сменя я с шишето. Е не, ще кажеш радар има тва дете. И съм го приспивала на ръце, чакам го да се унесе здраво, да дам шишето, пак не става. В момента, в който усети че не е бибата и писва. Всяка вечер има оляни чаршафи, намазани нощници. Вече тениски не ми останаха дето да не са с петна.
Стефи, не се чувствам ама никак герой. Винаги съм си мислела че съм силен човек и такива неща не могат да ме прекършат. И че мога с всичко да се преборя стига да искам. Е, имало и неща дето не са в моя власт. И моя снощи така рева, пищя, като го сложихме на килима в хола и се хили щастлив и доволен, все едно никога не се е случвало да реве. То са песни, то са самолети, то са играчки, на маймуни се обърнахме.
И аз искам второ, щото уж по-лесно се гледат и никога не съм се отказвала от идеята, но нощем вече кошмари сънувам. Вярно, че никога не може човек да се почувства готов за тези неща, ама знам ли...
Майка ми няма как да дойде сега. Планираме пътуване април месец, да дойде за 10 дена тук. Работата, а и директорката й са такива, че не и позволяват да дойде, за мое огромно съжаление. Просто чакам с нетърпение да дойде вече. Колкото до това да взема някой да ми помага - не виждам такива варианти. Чакам с нетърпение да стане малко по-голям, че да го пратя на ясла. При мъжа ми има ясла за служителите им и се надявам там малко да се оправят нещата. Поне за половин ден, да мога и аз да заприличам на човек.
Ей го на днес за обяд си изяде цялото пюре от италиански манджи, заедно с едно кисело мляко, заспа без проблеми ... Е не може ли да е все така?
Лали, оставям го, ама ми писна да ставам по амнайсе пъти на нощ да се дохранваме. И аз съм човек и имам нужда да поспя

Гане, всички явно изперкваме на моменти. И цаката му наистина е да се отдалечиш за 1-2 дни, пък ако не може - и 2 часа помагат. В твоя случай конкретно за вечерното ядене си мисля, че трябва да приемете, че ще има нощно ставане известно време и това си е, явно вече не ние дърпаме конците Децата много добре усещат колко си напрегнат и ти го връщат тъпкано, така че ако таткото е по-споко, остави ги сами за една вечер, а ти спи в другата стая. Детето ще оцелее, не бой се Ние често правим така през седмицата и се редуваме - така поне едната нощ спиш спокойно (без най-първата с тати, когато слухтиш и ставаш на всяко примрънкване). Нашият тати има супер отговорна работа и е много зает през деня, но въпреки това държи да ме отменя нощем често, така че всеки друг тати може, стига да иска.

Ако имаш възможност да си наемеш жена за 2-3 часа от време на време, това е манна небесна. Аз налични баби тук нямам, но ще тръгвам на работа на 1 март и жената, която ще гледа Дани, сега идва по 3 часа, за да се опознаят и да съм я обучила добре - прекрасно е. Аз ползвам 30 мин от това време за себе си - писане тук и хапване, останалото чистя, готвя, пазарувам, стягам ново жилище и т.н., ама то и къщната работа е разтоварване от емоционалното напрежение, че трябва да си на постоянно разположение на детето си. И така останалото време си е само за игра с него, не притичваш постоянно да простреш прането или да измиеш чиниите.

И въпреки това понякога полудявам и тогава тати насила ми записва час при фризьор или ми урежда среща с приятелка и после пак си нов човек. Горещо препоръчвам да опиташ да спиш една вечер в другата стая!

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Ха-ха-ха, ти си мислиш така, защото си го докарала до петнайсетина години.
Край няма.

Цитат на: Мели в Януари 16, 2007, 12:46:53 pm

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Ха-ха-ха, ти си мислиш така, защото си го докарала до петнайсетина години.
Край няма.

Знам, бре, ама сега к`во да плашим Гането, тя да оцелее до пубертета, пък тогава, живи и здрави, пак ще помагаме. 

Ани, какво да ти каzвам да се успокояваШ, че Ще ти мине, като и ти сама си го zнаеШ  . Истината е, че имаме нужда да споделим, че понякога така желаните бебета толкова ни преуморяват психически и фиzически, че едва иzдържаме. Спасението е, да се опитаШ да не се ядосваШ като си каzаШ, че е временно и просто да го приемеШ.
То много ти се събра на тебе оЩе от преди Коледата, после полета до БГ, а там и свекито... Виж купи си успокоителен чай и дано помогне. Ако не, добави неЩо по-силно към чая  . Наzдраве и горе главата!
Най-важното е Алекс да е жив и zдрав  !

След петнайсетина години започваш да си прекарваш нощите на балкона и до телефона.

Гане, я ми конспектирай проблема си, че нещо не ми е ясен.
Значи първо имаш дете - ти по-добре от мен знаеш колко е прекрасно това и как дори само този факт трябва да те кара сутрин да се събуждаш с усмивка.
Второ, детето здраво ли ти е - здраво е. Наддава ли - да. Как му е психическото развитие - нормално за възрастта.
Еми тогава що бе, джанъм, се мъчиш да го прехранваш!
Ей сега ще ти го напиша с големи червени букви - НЯМА ДА КАРАШ НАСИЛА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ.
По отношение на съня - адаптирай се към неговия режим. Щом детето заспи, полягаш и ти. Като ще будува нощем, и ти така.
Обривчето ще се излекува само, голяма работа.
Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Мели, ще се запробвам да се конспектирам Ей, това ме разсмя - благодаря ти от сърце! Не съм го правила от студентските си години
Та значи - всеки божи ден, в който се събудя и му видя грейналото лице зад решетките на леглото, си казвам, че съм най-щастливата жена на света, защото имам такова чудесно дете. Детето ми се скъса да боледува за последния месец и половина и явно това ми дойде в повече, от колкото мога да понеса. Това в капак с проблемите в БГ, някак си допълнително натовари обстановката. За наддаването - не зная, защото чакам господа немците да решат, че ни е време за стандартния преглед и нямам никаква идея колко килограма сме. А тук такова чудо като детска везна не си намерих Според лекарите се развива нормално за възрастта си. По въпроса за храната - той изобщо не я иска вечер, а след има няма 3-4 часа почва да си я търси, изяжда половината и след още 2 часа почваме на нова сметка хранене. За съня ми е много трудно да се адаптирам към неговия. Просто не мога лягайки да заспя. За разлика от мъжа ми, който има този чудесен божи дар. Аз се въртя, броя и т.н., за да заспя, затова и не се опитвам да спя. Докарвам си само главоболие от тези опити.
По въпроса за трудното - сигурно като умра някой ден - тогава ще е минало

Цитат на: Lali в Януари 16, 2007, 13:09:59 pm

Цитат на: Мели в Януари 16, 2007, 12:46:53 pm

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Ха-ха-ха, ти си мислиш така, защото си го докарала до петнайсетина години.
Край няма.

Знам, бре, ама сега к`во да плашим Гането, тя да оцелее до пубертета, пък тогава, живи и здрави, пак ще помагаме. 

Надявам се да го докарам до там
Благодаря ви, Лали и Мели

Танче, ако разчитам на тва по-силното от билки, ще свърша в клиника за алкохолици

Гане, споко душата .... То е ясно, че оттърване от грижи няма... Ако трябва да цитирам маман...:
- когато беше малка ми се репчеше, ама нали малка, вкарвах те в пътя
- когато стана пубер - половината ми коса побеля от твойте купони и закъснения
- еййй тамън стана мома за женене - ти пък йок, няма, ама пък искам принца на бял кон
- айде сега те харизах, и пак ... "мамоооо помощ..."

С две думи - да сте живи и здрави мамчета, пък другото - то си е нормално 

Рали 

Всяка майка се зарича да не се ядосва на детето си,но се обзалагам,че нито една не успява съвсем.И аз често пъти съм излизала извън нерви,но като се сетя за една фраза на д-р Спок,няма как да не се трогна и омилостивя.Ще ви я цитирам:
 "Радвайте се на вашето бебе!Радвайте му се,защото вашето бебе неусетно ще порастне и ще напусне дома ви и тогава ще съжалявате,че не сте му се радвали достатъчно!!!.....

В този смисъл се сещам за нещо, което много помага - "Дръжте детето си за ръка, защото много скоро ще спре да ви позволява това".

 Розичке...... 

Искам и аз "Лунен пейзаж" 

Гане, я ми конспектирай проблема си, че нещо не ми е ясен.

Значи първо имаш дете - ти по-добре от мен знаеш колко е прекрасно това и как дори само този факт трябва да те кара сутрин да се събуждаш с усмивка.
Второ, детето здраво ли ти е - здраво е. Наддава ли - да. Как му е психическото развитие - нормално за възрастта.

Еми тогава що бе, джанъм, се мъчиш да го прехранваш!

Ей сега ще ти го напиша с големи червени букви - НЯМА ДА КАРАШ НАСИЛА ДЕТЕТО ДА ЯДЕ.
Един мой преподавател казваше - няма дете, умряло от глад при наличието на храна. Щом не иска, значи не е гладно и точка. Ти ако не си гладна, можеш ли насила да изядеш 2 пържоли с гарнитура? И детето така - като не иска, няма да яде.

По отношение на съня - адаптирай се към неговия режим. Щом детето заспи, полягаш и ти. Като ще будува нощем, и ти така.

Обривчето ще се излекува само, голяма работа.

Спокойно, трудното ще мине има-няма след петнайстина години. 

Напално подкрепям Мели,казала го е много то4но и ясно ,Гане пожелавам ти скоро да се адаптира6 кам неговият режим и пове4е разходки и игри4ки с бебока (то е ясно 4е на 4ужд граб 100 тояги са малко)след като о6те не сам го изпитала,нямам право да ти давам акал ,опитаи се да се успокои6 и следваи сажета на  Мели.Успех

Ох Гане, като ти прочетох темата все едно аз съм я писала. Ревах още щом се прибрахме от Торакс. Още в клиниката малкия плачеше непрекъснато, тогава си мислех че е рано за колики и явно детето трудно се адаптира от новата му среда. Първата вечер малкия плака 3 часа до изнемогване и аз с него. Реших че е родилната депресия, добре де но вече Тони е на 2 месеца и половина а аз съм изтощена и депресирана толкова колкото пишеш ти.
Ние сме вечно на ръце  вкъщи, мъчат го къде колики къде кой знае какво друго. Всички ми казват недей ща го научиш така и после ще ти е още по трудно, добре но на мен сърце не ми дава да го гледам как сърцераздерателно се къса да реве че чак и въздух неможе да си поеме. Смених млякото донякъде имаше ефект, пробвах всички видове капки, чайчета, масажчета по коремчето и нищо нямаше ефект а това вечно плачене и мрънкане ме пъбарква.
В началото си хапваще доста добре а сега вече и това не иска да парви с охота. Давам на поискване колкото иска, наддаваме добре на всичкия този плач и неспане, напарво се чуда как става този номер. Естествено той като неспи няма и аз как да спя, обаче вече взех да полудявам. Затова реших да правя дълги разходки че поне там мога да го друса количката на воля ида се унася за малко. Спането е здраве и растеж, а ние почти не спим и тази фраза “спи като бебе” е напълно непозната за нас. Неиздържам на това натоварване и на моменти се чувствам като лоша майка, неспособна да се опарви с едно дете, а винаги съм мислила че съм оправна. Секса е мираж от забременяването ми, липсва ми но няма как да стане. Пробвали сме но малкия веднага извисява такава гърляга все едно ревнува. Незнам дали има такива бебета като нашето, но ние спим след ядене максимум 1 час и после се започва реване мрънкане реване. Та така оплаках се и аз не ми олекна но се надявам да се справя. 

Ох!  Да се смееш ли, да плачеш ли!

ГанЮшо, ще се оправите, сигурна съм. Ти си силна и го обичаш! От това повече-здраве!

Момичета представям си колко ви е трудно, едно бебе да мрънка хленчи и реве постоянно. аз такива проблеми съм нямала до сега - Ели още като се върнахме като я слагах да спи вечерта и се събуждаше направо сутринта с нас. е имало е малки изключения но не повече от половин до един час. никога не е яла през ноща, рязко е пиела вода и е спала непробудно.Сега на 2 г съвсем не се събужда.Перденце наистина не е хубаво на ръце, по нататък как ще я караш.Ели е проявявала понякога капризи,но не съм я вземала.Винаги я оставах сама в кошарата, и заспиваше задължително сама.И сега като и дойде времето си взема възглавницата и отива и си ляга.Моето бебе е било кротко,може би и затова успях много рано още в 5 месец да се върна на работа и го пое майка ми.Ами  после като започне ходенето и тичането,падане -ставане,опити да се храни само, по няколко чифта дрехи мръсни от храните,цялата къща разхвърлена за част от секундата,бъркане в контакти, изнасяне на съдържимото от кухненски шкафове.......айде да не изброявам повече. Пазете си нервите,тепърва ще трябват