А това с ананасите, кой ли пък не ги е ял?  

Аз не съм.  и не вярвам, че това ще помогне за закрепването.

Здравей, Дивел!!! Това с напрежението след трансфера няма как да се преодолее. Аз също съм 4-ти ден след ЕТ и започвам да се панирам вече, макар че е рано още. Добре, че в понеделник тръгвам на работа, взех си само три дни болнични. Стискам ти силно палци и на всички други момичета и дано някак си по-бързо минат тия дни и резултатът да бъде положителен!!!

Дано, Киара! Желая ти щастие и скоро да се похвалиш с бебче!

Тъй като незнам дали да го пусна това въпросче като отделна тема, се извинявам на модераторите!
Някой може ли да ми каже, температура 37,1;37,2, такава е от 4дни я меря, дали е някакъв добър признак? А иначе днес ми е 8ден след тр-р.
Благодаря ви предварително!!!

Забравих да спомена, че я меря с обикновен живачен термометър под мишката.

Добър признак е Мече! Пожелавам ти да се е хванало бебочето! Обаче недей да прекаляваш с меренето колкото по не мислиш затова толкова по-добре. Незнам как се прави това, но знам, че така трябва!   На мен новата ми мания е, да търся знаци около себе си и знаеш ли какво специфилиума (саксийно цвете) ми е бременен  един вид ще цъфти, а той рядко го прави! И съм решила, че това е добър знак! Въпреки, че цъфтя и на другите 2 процедури, но не стана...подведе ме гадта...ама де да знам харесва ми да търся знаците, карат ме да се усмихвам, а това определено е добре!

Браво,Фейт! Така те искам! Позитивно настроена!
Ще стане, ще видиш!!!

Момичета, не търсете симптомите, напълно излишно е. Ако е станало, е станало. Недейте, защото после е много кофти, ако нещата не са станали. Аз имах всички симптоми, не мога да ви опиша, но ... 
Дано да имате късмет, и симптомите ви да са достоверни. Имайте предвид, че от хормоните симптомите се засилват. Бъдете търпеливи и успееех.

Как ли? Аз лично не успявах, а пък и не се напрягах да се отърся от тая мисъл - даже мисля, че е близко до невъзможното... Разбира се, че всички съвети за разсейването с други дейности, положителни мисли и настроения, четене на приятни книжки и гледането на филмчета с лека тематика, са полезни и е супер, ако човек може да ги изпълни.
Но, аз не мога! Според мен важното е, да не се отчайвате от това, че непрекъснато мислите само за това дали е станало, дали всичко е наред и дали правите всичко, както трябва. Всички тези реакции и мисли са нормални и не трябва да се чувстваме виновни, че ги имаме! То, ние не разполагаме с лукса да си чакаме спокойно, че даже и по невнимание да забравим кога точно трябваше да ни дойде гадната менструация! Ние знаем всичко, или поне се опитваме да прочетем всичко, написано за тайните на Зачатието. Е, това върви с екстри от този род - като мислите от този род - "Дали е станало" - са напълно нормални и специфични за нашта специална порода...
Аз и при двата ми опита имах еднакви симптоми и еднаква лудост ме обземаше през дните на чакане...Повече от ясно е, че не това има значение за резултатите след това!
Да не ви казвам, че след положителния тест, притесненията хич не свършват - напротив, влиза се просто в друг кръг  Но цената си струва, ей! Нали не забравяме!
Пожелавам ви това да е вашият път, вашият сполучлив опит!

Да, Bora абсолютно си права, че е почити невъзможно да се отърсим от тази мисъл. Все пак може би наистина има такива момичета(но аз лично малко се съмнявам). Та нали това го искаме с цялото си същество, как е възможно да не мислиш дали е станало или не??? Опитвам и с книжки, опитвам и с филми, ама нестава-в акълът ми е само това, а пък ако е писано да стане ще стане, ако не-следващият път!

Здравейте бъдещи мамчета   
Искам да споделя и моето преживяване. След ЕТ бях на легло до деня на теста. Беше много трудно, но през цялото време се бях настройла че е станало    . Имах /както казвате и вие/ всички симптоми за бременност. И един ден /точно по средата на периода от ЕТ до теста/ така ме заболя корема и кръста, все едно ми идва. Плаках през целия ден, не преставах  . Вечерта се сетих да се обадя на една приятелка която също беше на ЕТ малко преди мен и тя ме успокой. Найстина не си спомням какво ми е говорила, но тогава взех решение че каквото е станало е станало  , от мен се очакваше да лежа и да се пазя и аз го правех. Повече от това нищо не можех да направя. Сега съм бременна в 3 месец
С този пост искам да ви кажа че каквото е решил господ, това ще стане. Мислете позитивно  . Ако не дай си боже не стане сега, мислете си за поговорката "всяко зло, за добро" 
Пожелавам ви успех и само хубави мисли. Целувам ви всички и стискам палци 

 На мен ми беше най-трудният период.Веднага след трансфера започнах да плача и бях сигурна че няма да стане нищо.Аз не съм от София а по време на процедурата бях там на квартира сама,мъжът ми остана 3 дни и се прибра в СтЗ.Колко сълзи изплаках само аз си знам,на 7 ден след трансфера всички симптоми изчезнаха като дим.Плаках и като видях положителният тест абе до преди да усетя движенията на бебето не вяртах че е истина.Сега вече се усмихвам по често.
Кураж момичета правете каквото трябва а да става каквото ще.Кто ви се плаче си поплачета като ви се смее се посмейте. 

Днес ми е 9 ден след трансфера и започнах деня си със сълзи в очите. Тъкмо някак бях започнала да се успокоявам и да си казвам, че вече му се вижда края. И аз като другите, все следя за признаци и се бях вкопчила като за сламка, но те един по един отпадат.Коремът ми беше подут до 2-рия ден, но гърдите продължаваха да ме болят .... до тази сутрин. Е, поплаках си малко, а после включих компютъра и влязох във форума. Който е измислил този сайт, Бог да го благослови. Прочетох мнението на DESI2 и се усмихнах. Тя ми вдъхна надежда. А тези симптоми - наистина явно всичко си е индивидуално и зависи от организма ти. Колко малко му трябва на човек, за да се усмихне! Настроенията ми се менят на всеки час. В последните девет дни рева на всички филми, които гледам и мъжът ми се шегува с мен, че за другите признаци за бременност не е наясно, но за този със сигурност се държа като бременна. Дано да е прав, макар че се съмнявам.
Успех на всички ви.
 

Здравейте,момичета!Според мен съвети от рода на  да не мислиш за това ,да се абстрахираш от всичко и да си отвличаш вниманието с нещо друго може да изрече само човек,който е встрани от процедурата и не му се е налагало да я преживее.Малко или много всяка от нас е чувствителна и според мен е нормално в такъв момент съзнанието ти да е заето единствено с това.Аз макар да съм още далеч от същинската стимулация,пункцията и трансфера/в момента съм на Декапептил/,не спирам да мисля за това,което ми предстои и да се вълнувам.За мен е нормално да има такова вълнение и никак не мога да разбера хората около мен,които ми казват,че изглеждам напрегната и трябва да спра да мисля за това.А за какво да мисля?Напълно естествено е за мен мозъкът ми да е зает с това,да търся отговори на въпросите си,за да съм наясно с всичко,което ми предстои.Това е моята процедура и искам да си я преживея по мой си начин-ще си мисля само за това,ще се боря и ще се моля.А дали финала ще е успешен,там вече можем само да гадаем и да се надяваме.

Здравейте!
Аз съм на 7-ия ден от трансфера и бях решила да не идвам във форума, за да не се задълбавам, но и аз като вас не преставам да се чудя станало ли е, не е ли, какви са точно симптомите и т.н. Затова не издържах и започнах да се ровя, за да видя мнения на сестри по съдба.
Аз съм с микрополикистозни яйчници, съответно доста по-големи от нормалните. И като ме стимулираха по къс протокол, накрая така се издух, че имах чувството че ще се пръсна. Слава Богу поне фоликули имаше. После пък дойде време за пункцията. Не съм очаквала, че толкова ще боли след нея. Бях с пълна упойка и като дойдох на себе си усещах яйчниците си като две болезнени гюлета. Много ме боля поне 3 часа след това. После поутихна, но продължих да сувствам кофти до онзи ден. Т.е. 12 дни си ме боляха, едва ходех. А от лежането и утрогестана пък имам чувството, че всичко останало ме болеше. На 2-рия ден си въобразих, че имам нещо като контракции. Сякаш мускулите на корема ми се свиваха  някак от само себе си. Обадих се на док. и той ми каза, че не е това и да си почивам. А от вчера се чувствам доста по-добре - т.е. не ме болят яйчниците. И сега само търся някакви симптоми, изследвам се, чудя се... Докато ми беше зле, си мислех, че може би е станало нещото. А сега, като ми просветна, все повече си мисля, че нищо не е станало. Направо не издържам и сега си ноаумих да зи взема тест за бременност Шуър чек и утре сутринта да видя какво показва. Какво мислите - дали не може да се види и по-рано от 2-те седмици...
Сори за дългото писание 

дори не си го и помисляй, уринарен тест по-рано от закъснението не си прави - може да се окаже фалшво положителен или фалшиво отрицателен, а сега точно от това нямаш нужда - а именно напрежението. Ако питаш мен на 10-11 ден след трансфера може да си пуснеш кръвен.
Успех и многооо спокойствие!

Съгласна съм с Evro, недей да си причиняваш това. Трябва да имаш търпение, аз ако съм на теб ще послушам док и ще си изчакам кръвния тест. Много е рано за каквито и да е симптоми. Ангажирай се с нещо, което ще ти отклони мислите!
Стискам ти палци за положителен тест, а за сега за спокойствие!

В някои щатски арт клиники правят първи кръвен тест на 8-ми ден от трансфер, ако няма прегнил след трансфера, разбира се! Някъде правят на 10-ти ден.
Не се притеснявай излишно и изчакай още няколко дни - ако не сте слагали прегнил след трансфера си направи кръвен тест - уринарните не са за препоръчване толкова рано!
Успех и чакаме резултати 

Ралала, стискам палци 
Къде направи ин витрото?

Много благодаря на всички за подкрепата!!!
Така и не си взех шуър чек, а сега е 12-и ден. Снощи леко прокървих. Даже не точно. Имаше 1 капка бледорозова течност. Ама много бледо. Днес са 2-3 капки и направо се чудя какво става. Обадих се на док., но си бил забравил тел. и чак след 2 часа ще го чуя. Съвсем се обърках - някои прокървяват, други - не. Някои имат температура, аз нямам... абе въобще... изнервящо си е чакането. И явно всичко е строго индивидуално. Гледам да не се пренавивам, за да не се сдухам после ужасно.
Направих ин-витрото в Св. Лазар по стечение на обстоятелствата. Ако има нещо - питайте и успех на всички