Здравейте на всички, които ще се заинтересуват от темата.
Аз съм вече 4 ден след трансфер и не мога да се оттърся от мисълта - дали се имплантирало милото, дали има живот в мен или напротив нищо не е станало ... и т.н.  Тази мисъл ме преследва денонощно.  Знам, че това се счита за стрес и може би сама съм си навредила вече, но с каквото и да се захвана като работа, просто нищо не може да ми отвлече вниманието за дълго. Четох, че до 3-4 ден след трансфера каквото ще става, ще става. На третият ми ден се обадиха от работа и много се ядосах. Наложих си да съм спокойна, но .....
Как успявате да се справите вие с този проблем? И кое ли събитие може да счита за такъв стрес, че да навреди на имплантирането.

имам зад гърба си 3 трансфера,чакането ми беше най-трудната част.много се притеснявах,направо бях кълбо от нерви.и именно поради тази причина си мисля ,че всичките ми опити бяха неуспешни.опитвах,да си наложа да бъда спокойна,но не стана.

сега като си помисля за следващо икси,и като знам какво трябва да преживея след трансфера,направо откачам.
мисля да потърся помощ от психолог,а само как се присмивах в началото като разглеждах сайта на клиниката,и четях cv-то на психоложката с която работят.ужас!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
но всичко се връща,уви.
на теб ти пожелавам късмет,и мисля че е по-добре в такъв момент да си на работа.аз пробвах и да съм на работа и в къщи,по-добре е на работа.но все пак много зависи каква ти е работата!
успех!

В интерес на истината, още в деня на трансфера, както бях на легло, така и лаптопа беше до мен, и вече се занимавах със служебните си задължения... Това тотално ме отвлече от мислите на тема "станало или не"... в един момент се усетих, че искам да ми свърши болничния, за да мога да се върна на работа, в къщи просто откачах... въпрос на нагласа ....

Дивел, стискам палци да е станало и да бъдеш мама!
Аз лично също много се терзаех след трансфера. Предимно ровех в интернет, така и открих за себе си форум Зачатие. Някъде прочетох, че е важно очите ти да виждат красиви неща, а ушите ти да чуват само хубава музика и в останалото време това и правех - гледах красиви филми и картини и слушах любимата си музика! Трябва да си спокойна! Прави това, което те успокоява по принцип! Успех!

стресът от работата няма да навреди на имплантацията, това са измислени притеснения.
по-скоро стресът да не се стресираш може да ти навреди, образно казано.
живей си обичайния живот и се пази от вируси, това е най-добрата рецепта. ако стане - ще се радваш повече, ако не стане - няма да падаш от толкова високо.

Опитай се да си ангажираш вниманието с нещо интересно и поглъщащо изцяло времето и вниманието, а в същото време ненатоварващо. Както са ти казали момичетата пази се от вируси.
И последно - не мисли за теста, колкото и да е трудно и знам, че почти невъзможно да се изключи тази мисъл напълно.
Пожелавам ти успех !!!

Здравейте на всички.
Убедих се,че това е общ проблем и не съм само аз "откачилата". Значи повечето от вас започват работа и може би това е най-добре. Аз, като за първи път реших, че ми трябва почивка и си взех 2 седмици отпуск,... а то какво излезе. Сега най- ме успокоява четенето на целия сайт, чета и препрочитам, тук, таме се включвам.
Ядох и ананси ( това е по друга тема във форума).

Дивел, да си кажа честно - и аз ядох ананаси, и като казах на Док той доста се развесели....  но както той самия каза - важното е да се чувстваш добре, и всяко нещо, което ти помага в това отношение е от полза 

Здравейте, момичета!
Мила Дивел, не си само ти която спохождат тези мисли-станало ли е, не е ли? Абсолютно съм съгласна, че е хубаво да си отвличаме вниманието с работа(аз съм 6ти ден след ЕТ), но при мен това е трудничко тъй като аз неработя. Опитвам се да чета книги, повече тв, любимите ми канали-national geografic, discovery. А, относно ананаса-бях твърдо решена да пробвам, но нещо не ми хареса и го оставих.
Но, времето ще покаже! Дай Боже скоро всички да се похвалим с така желаните 2 чертички!!!

ако стане - ще се радваш повече, ако не стане - няма да падаш от толкова високо.

Подкрепям!!!! Аз бях болнични цял месец, и за какво.... 
     Сега вече си знам     Вкъщи най-много 7 дни, после на работа, колкото и да е напрегната. Ако е писано ще стане, ако не, както казва Джам, ще падна от по-ниско. Но пак ще се изправя!

Цитат на: jam в Януари 25, 2007, 23:51:51 pm

ако стане - ще се радваш повече, ако не стане - няма да падаш от толкова високо.

Подкрепям!!!! Аз бях болнични цял месец, и за какво.... 
     Сега вече си знам     Вкъщи най-много 7 дни, после на работа, колкото и да е напрегната. Ако е писано ще стане, ако не, както казва Джам, ще падна от по-ниско. Но пак ще се изправя!

Яяя, Каси дошла на моя акъл ... Бравоооо 

И аз съм на това мнение, стоенето в къщи неизбежно води до такива мисли  На мен дори ми бяха казали да лежа, направо полудявах, не бях казала на никого за инвитрото и си изкуквах сама Взех да пиша дневник, за да могат поне "тъмните" мисли да излязат от мен! Помогна!
Все пак, най-добре е да се върнеш на работа, НО без да се ядосваш. По-лошо е ако си подута (аз бях така), защото всички те гледат подозрително, ама сега поне е зима и все можеш да прикриеш коремчето!

Здравей , divel !
На така зададеният от теб въпрос , ти отговарям - аз не успях.
Само в деня на трансфера НЕ бях на работа, през другото време си работих.  По -късно лежах на легло заради настъпили усложнения. И в единия и в другия случай , не спирах да си задавам този въпрос.
Най-много се тормозех вечер преди да заспя, или през ноща когато се събудя.
 Няма да ти давам съвети какво да правиш.
 Просто знай, че това е нормално .
 Достатъчно е да успяваш да контролираш безпокойството, защото то така или иначе е съпътстващо в тези дни.

И накрая просто ще ти пожелая, положителен резултат!
Това всъщност е важното.

Divel, не мисля, че седенето вкъщи след ЕТ помага. За мен това направо си е психически тормоз. Ако можеш да продължиш нормалния си ритъм на живот (ако работата ти го позволява), това е най-добрият вариант. След 1-ия опит седях 7 дни - бях направо на ръба на тишината... Следях всеки симптом, а дали е било симптом - май най ми е било самовнушение. А все съм искала да си остана малко вкъщи, да се понаспя, да си чета книжки. Никакво удоволствие от такива занимания - само стрес. След 2-ия път - на следващия ден тръгнах на работа. И бях мнооого по-добре. Единственият проблем при мен е, че много зле ми понася Утрогестана.

А това с ананасите, кой ли пък не ги е ял?  

Малко off ама какви са тия ананаси?

Малко off ама какви са тия ананаси?

Яденето на ананс 3 - 4 дни след ембриотрансфер помагало за имплантацията.  Имаше го някъде из форума, но не мога да се сетя точно къде. при всички положения обаче е вкусно. 

За ананасите и аз не се сещам, ама някой го беше чел по руските форуми.... 

Мерси за инфото, а дали помага за имплантирането, когато е без АРТ?

Трансферът ми беше в събота, а в понеделник вече бях на работа  . Въпреки това, както е отбелязала Ефирче, безпокойството си го има, то те съпътства през цялото време, и въпросите, и страховете, и надеждите. Не можеш да избягаш от това. Просто го приемаш и толкова. Важен е резултата и все пак някак да успееш да се настроиш и за двата възможни изхода.