Аз съм дете на млади родители,което е допринесло за комфорта ми в детството.А моя съпруг има доста възрастни родители.Майка му е имала проблеми с износването,и  преди да роди сестра му е имала 6 аборта.Сега те са вече големи.Сестрата е на 41 години и няма семейство.Мъжа ми е на 38 и  ние нямаме деца.Неговите родители не ни упрекват,напротив опитват се всячески да ни помагат.Но страшно ги мъчи мисълта,че може и да не доживеят да видят внуци.Майка му ми е казвала,че когато умре иска да оставим очите и отворени , защото не е успяла да види внуци през живота си.Това нанесе много дълбока травма в мен.Всеки ден се моля да ги дарим с внуче преживе.Мисля си,че така както и тръгнало и ние няма да доживеем да видим внуци.Знам,че за там ред няма,но все пак

Извинявайте ако съм ви дотегнала.Просто исках да споделя

      Миличка naiema  !
Живота ни е даден да го живеем с всичките трудности
с които той самия ни сблъсква всеки ден!
Мисля че,трябва да говориш с близките ти.....да им обясниш!
Да им кажеш,че така не бива да те натъжават!
Това ти пречи...ако е казано,ако е съдба ще видят внуците си!

Ще ти разкажа нещо лично!

Моето тате почина на 50,преди близо 5 години,
една година след като ние се оженихме!
Ние и тогава пробвахме за бебе от близо две години!
И вече предполагах че няма да стане лесно!
Той си отиваше и аз знаех,че никога няма
ме види бременна..да види децата ми!
А толкова искаше,казваше че ще ме носи на ръце!

Пиша ти това,не за да те натъжавам!
Той и сега е с мен винаги в сърцето ми
и нощем,когато си говорим на сън!

Кажи на близките ти,че с думи като тези
не ти помагат,а те карат да изпитваш вина!
Товарят мислите ти!Терзаят те!
Подлагат на изпитание емоциите ти!
От мен късмет и сила!
      :heartbeat:Мария!

 

Миличка, моите родители също са били млади, когато са ни родили!
Родителите на съпруга ми - също. Нещо повече дядо му, който почина тази година на 38 години е имал внуци. .... Но уви!... Днес се навършват 7 години от смъртта на баща ми! Той, милият не видя внуци! Малко преди да почине, сестра ми му каза, че е бременна и му показа снимка от видеозона. Сега племенникът ми е на 6 години. Вече си мисля, че не само майка ми няма да види внуци от мен, но и ние няма да живеем толкова, че да имаме деца! Животът е прекалено кратък и минава покрай нас и май ние го изтървахме! Дано вие не сте!!!

Миленка, днес няколко пъти сядам да ти напиша нещо и няколко пъти се отказвам.
Стана ми мъчно от това, което сте написали момичета, тъжно ми е, не за друго, а защото никой не заслужава толкова трънлив път.
Аз станах майка на 32. Моят баща беше много болен, когато бях ученичка. И аз като Мишето ще разкажа нещо страшно лично и болезнено за мен. Откриха му рак. Баща ми е онколог по професия. Всеки едни лекар знае за какво става дума и какви са прогнозите. Тогава бях на 18 години и не съм и мислила да имам деца или да се женя, рано ми беше. Тогава моя татко плачеше и казваше - иска ми се само да ви видя завършили, моя брат беше още ученик. За по-далеч планове не сме правили. Подложи се на операция, следи се непрекъснато, но се бори за здравето си. Когато се оженихме си мислех, че ще е почти веднага това с бебето. Уви, оказа се, че пътя ми ще е трънлив. Моят баща никога не ми каза, че няма да види внуци, винаги ме подкрепяше и се бореше с мен. Неговата сила в борбата, даде и моята сила да продължа напред.
Не се натъжавай! Не мисли за това! Всеки има ред за там. Просто бъди себе си и мисли преди всичко за себе си.
Майка ми често ми казва сега, когато вече имам моето злато - важни са децата ти, важно е семейството, което вече имаш, защото твоя нов живот е с твоето момче. Да се обичате и подкрепяте в трудни моменти.
Аз знам, че ти ще имаш твоето чудо, както и Мишана, както и Душка. Както и всяко едно момиче от тук. Просто на нас ни е писано да вървим по трънливия път, не по лекия. Но пък наградата, която ни чака накрая е толкова сладка!
Прегръщам ви и ви желая повече вяра!

Кураж,вяра и много-любов,милички!Много ме натъжи тази тема...Наистина животът си лети...Някой ден ще стане!Чудото ще ни споходи!

Ganka, Baracuda, Мishanta, Naiema!
 

naiema, на мен са ми минавали същите мисли.
майка и татко си отидоха, недочакали внуци от загубената си дъщеря, която се сетих на 37 години, че вече й е време за деца. а знаеха, че само в мен им е надеждата за внуци - сестра ми най-вероятно никога няма да има деца, милата.
сега разбирам от други хора - техни приятели - колко са страдали, че нямам деца.
а колко щяха да обичат детето ми, само като си помисля и се разплаквам.
аз родих на 39. като си знам късмета, напълно е възможно да не дочакам внуци също.

Мили момичета,

и мен темата много ме натъжи!Баба ми казваше,че не иска да умре преди да види мен с бебе и братовчедка ми със съпруг.Баба умря,аз се разведох,ожених се пак и още нямам деца.А братовчедка ми се ожени и е бременна за първи път на 39 години!Е,само аз останах.

Майка ми,която безкрайно ме обича и тя ме разстрои много.Ходили на Атанасовден в някакав ресторант,видяли наши близки и те били с дъщъря си и зета и двете им деца,а нашите се почуствали ужасно,защото "дъщеря им все е в чужбина по празниците и прави кариера,а не е с тях,и с мъжа си , а деца няма,за да ги остави да й ги гледат".Сякаш аз искам да нямам деца!И какво да направя-ако и кариерата си оставя,няма да остане нищо на което да се радвам!

Почуствах се толкова виновна и нещастна!Каквото и да направя не е достатъчно!

Свекървата-и тя!Как веднъж не каза, че цени успехите ми!Работя в чужбина,успешна съм,първата българка съм която е взета на работа в тази международна иституциия и те трябва да се гордеят с мен и успехите ми,но не!На мъжа ми сестрата е без работа от 7 години,но роди 2 деца едно след друго без проблем и сега само слушам,че това е" най важното"и тя е " най-успяла"!Като ,че ли аз не знам кое е важно?!Е как веднъж не казаха че се гордеят с мен!Ако го беше постигнала тяхната дъщера щеще да се говори само това!И сина им-мъкна го на гърба си откакто сме се оженили-все той е най-умния!А той не може да постижне нищо без помощта ми?!Обичам го много,но това е реалността!

Съжалявам,че ви занимавм с терзанията си,но ми е толкова мъчно!
Обичам ви и ви прегръщам!
Добре че ви има,защото иначе вече щях да съм полудяла!Анджи
  

Мили момичета, много добре ви разбирам. И моите родители си отидоха от тоя свят без да видят внуци. И сега, когато чакам моето съкровище си мисля,че баща ми щеше да е много горд с мен. Но аз съм сигурна,че ме гледат от високо и се радват за мен. А вие момичета, не се отчайвайте - чудото ще стане. Щом при мен стана, значи го има. Прегръщам ви силно!!!

И аз ви разбирам. Моите родители също са много възрастни. Баща ми е на 81, а майка ми на 63. Създали са ни с брат ми много късно поради проблемите на майка ми със задържането на бебетата. Баща ми също като на Гането е с онкологично заболяване, но в момента успява да го поддържа в ремисия. Надявам се скоро аз или брат ми да успеем да ги зарадваме с внучета. Свекърва ми почина преди 12 год., много млада, поне имах възможност да се запозная с нея, но и тя не успя да се порадва на внуче. Много тъжна тема . Дано всички в скоро време да можем да гушнем нашите бебенца!
И аз ви прегръщам! 

Моите родители слава Богу са живи, но баба ми, на която съм кръстена и която ме е отгледала е вече на 89 години. На последният ми рожден ден ми пожела да имам бебе и каза, че иска поне веднъж да го види  Толкова плаках после. Толкова я обичам, а не мога да направя нищо, колкото и да искам. Вечер често си мисля, че ще дойде ден, в който ще съм сама, без дете, без близък човек и ужасно ме е страх....

Момичета,вие сте истински съкровища.Извинявам се на всички,които натъжих.Но просто имах нужда да споделя.Тези думи на свекървата ми тая дълбоко в сърцето си и те не ми дават мира.Четейки всичко написано от вас виждам как всяко момиче тук е изживяло някаква драма.И въпреки всичко усещам надеждата в думите ви.Прегръщам ви много силно всичките.Благодаря ви за всичко споделено от вас.

Найема, мила! Писах много, изтрих го. Какво да те натоварвам с много писаници.

С две думи: възстрастните хора по правило са много склонни да драматизират по един ужасен начин нещата, да използват едни много тежки думи, които се помнят дълго и много болят! Затова ние сме млади, а те-възрастни! Започнем ли да ги слушаме и да им вярваме, значи и ние сме остарели!

Затова горе главата! И си мисли за младежки неща-за любов, за нова прическа, за Свети Валентин, за бебенца, за първи училищен ден и т.н.!

Пак стана дълго.

Поздрави!

Споделям напълно мнението на Мари и евала на майката на Ганка!

Колкото и много да се обичаме с родителите и близките си роднини, те са си живели техен живот, а този си е наш. Не е редно да ни товарят допълнително с тежки мисли и да ни вменяват, макар и деликатно, вина, че още не сме ги дарили с наследници. Мисля си, Найема, че това особено важи за твоето свеки, защото тя е минала по този трънлив пит, би трябвало да знае какво е. Това, че нас ни спохождат подобни мрачни мисли, си е друга работа, но те по-лесно се преодоляват, ако не ги е изрекъл някой близък човек на глас.

От нас обаче зависи дали да даваме ухо на такива думи и колко да се терзаем. Моята майка е прекрасна грижовна жена, но цял живот се съобразява с мнението на целия свят. Може би затова аз имам малко крайна позиция по този въпрос и на никого не позволявам да ми се бърка, макар да го прави мило и с обич.

Толкова ми е позната това чувство, но при мен по-скоро мъката ми е заради това, че съдбата наказва майка ми с бездетие за втори път през живота й. Това ми тежи най-много. Чакала е осем години, след което са ме осиновили, ние чакаме вече осма година и  к`во, старата песен на нов глас. Кажете това справедливо ли е? Защо живота е толкова гаден и суров? А времето си минава, ценни мигове си отлитат безвъзвратно, а можеше всичко да бъде толкова лесно..........
Извинявай, мила не мисля, че те успокоих с нещо, но за момента ми олекна малко.

Момичета, не съдете строго родителите си, те ви обичат.Те не казват това за да ви наранят , а само споделят мечтите си. Успех ви желая в осъществяването на вашите и техните мечти.

Твоят проблем започва с неяснто ,НО дълбоко чуство за вина което те е обсебило.

Ти не си виновна че свекърва ти е имала 6 аборта,тежка бременост и т.н.
Те не си виновна за глада и мизерията по света.
Ако ти имаш желание да имаш дете и мъжът ти също,разговаряйте и вземете решение кой път за сдобиване с дете ще следвате..в това начинание сте двама постоянно му го напомняй,,ако той иска дете наистина да се вземе в ръце и да си направи спермограма,и разните кръвни тестове...напомняй му че ти си тая която ще носи бебето 9 месеца,не той,и че лекият дискомфорт който той ще има през няколкото минути ще се рекомпенсира стократно от умилението и любовта на родителите му....

На свекър си и свекърва си кажи да дадат съвет на сина си  да потърси възможна най барзо помощ.....
И ти също,тоест да имате дете как и по какъв начин.
Науката е много напреднала,дете може да се осинови.........

само за сведение има един лекар от Женева,който е вамерил "лепилото" за имплантацията и оцеляването на ембриона в матката,изследванията са от 2000 година,предстои му защита на изследването и ....комерсиализиране

Поздрави от мен и хич не се депресирай от думите на свекър и свекърва.....тях може и Алцхаймер вече да ги гони.....

Найема, мила! Писах много, изтрих го.

И аз така...вече два дни

И аз мисля, че възрастните хора, понякога излишно драматизират...
Не си го слагай толкова на сърце, сигурна съм че те е наранило, още повече ако са свястни и мили хора, защото те едва ли искат вие да си имате дете, повече от теб.

Убедена съм, че вашето желание и вашата болка са сто пъти по-силни от колкото техните, така че, хайде малко по-ведро а?
 А и бъди сигурна, че в момента, в който го е казала е съжалила, особено ако е интелигентна жена.

Горе главата - ще бъдеш майка - винаги съм казвала, че тази битка е обречена да бъде спечелена