0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    naiema

  • ****
  • 998
  • Да бъдем силни и последователни в борбата!
моя емоционален проблем
« -: Февруари 03, 2007, 17:23:56 pm »
Аз съм дете на млади родители,което е допринесло за комфорта ми в детството.А моя съпруг има доста възрастни родители.Майка му е имала проблеми с износването,и  преди да роди сестра му е имала 6 аборта.Сега те са вече големи.Сестрата е на 41 години и няма семейство.Мъжа ми е на 38 и  ние нямаме деца.Неговите родители не ни упрекват,напротив опитват се всячески да ни помагат.Но страшно ги мъчи мисълта,че може и да не доживеят да видят внуци.Майка му ми е казвала,че когато умре иска да оставим очите и отворени , защото не е успяла да види внуци през живота си.Това нанесе много дълбока травма в мен.Всеки ден се моля да ги дарим с внуче преживе.Мисля си,че така както и тръгнало и ние няма да доживеем да видим внуци.Знам,че за там ред няма,но все пак :( :( :(

Извинявайте ако съм ви дотегнала.Просто исках да споделя
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #1 -: Февруари 03, 2007, 18:00:48 pm »
      Миличка naiema  :sunshine:!
Живота ни е даден да го живеем с всичките трудности
с които той самия ни сблъсква всеки ден!
Мисля че,трябва да говориш с близките ти.....да им обясниш!
Да им кажеш,че така не бива да те натъжават!
Това ти пречи...ако е казано,ако е съдба ще видят внуците си!

Ще ти разкажа нещо лично!

Моето тате почина на 50,преди близо 5 години,
една година след като ние се оженихме!
Ние и тогава пробвахме за бебе от близо две години!
И вече предполагах че няма да стане лесно!
Той си отиваше и аз знаех,че никога няма
ме види бременна..да види децата ми!
А толкова искаше,казваше че ще ме носи на ръце!

Пиша ти това,не за да те натъжавам!
Той и сега е с мен винаги в сърцето ми
и нощем,когато си говорим на сън!

Кажи на близките ти,че с думи като тези
не ти помагат,а те карат да изпитваш вина!
Товарят мислите ти!Терзаят те!
Подлагат на изпитание емоциите ти!
От мен късмет и сила!
      :heartbeat:Мария!


 
« Последна редакция: Февруари 04, 2007, 07:42:51 am от mishanta »
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #2 -: Февруари 03, 2007, 18:18:28 pm »
Миличка, моите родители също са били млади, когато са ни родили!
Родителите на съпруга ми - също. Нещо повече дядо му, който почина тази година на 38 години е имал внуци. .... Но уви!... Днес се навършват 7 години от смъртта на баща ми! Той, милият не видя внуци! Малко преди да почине, сестра ми му каза, че е бременна и му показа снимка от видеозона. Сега племенникът ми е на 6 години. Вече си мисля, че не само майка ми няма да види внуци от мен, но и ние няма да живеем толкова, че да имаме деца! Животът е прекалено кратък и минава покрай нас и май ние го изтървахме! Дано вие не сте!!!

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #3 -: Февруари 03, 2007, 22:04:04 pm »
Миленка, днес няколко пъти сядам да ти напиша нещо и няколко пъти се отказвам.
Стана ми мъчно от това, което сте написали момичета, тъжно ми е, не за друго, а защото никой не заслужава толкова трънлив път.
Аз станах майка на 32. Моят баща беше много болен, когато бях ученичка. И аз като Мишето ще разкажа нещо страшно лично и болезнено за мен. Откриха му рак. Баща ми е онколог по професия. Всеки едни лекар знае за какво става дума и какви са прогнозите. Тогава бях на 18 години и не съм и мислила да имам деца или да се женя, рано ми беше. Тогава моя татко плачеше и казваше - иска ми се само да ви видя завършили, моя брат беше още ученик. За по-далеч планове не сме правили. Подложи се на операция, следи се непрекъснато, но се бори за здравето си. Когато се оженихме си мислех, че ще е почти веднага това с бебето. Уви, оказа се, че пътя ми ще е трънлив. Моят баща никога не ми каза, че няма да види внуци, винаги ме подкрепяше и се бореше с мен. Неговата сила в борбата, даде и моята сила да продължа напред.
Не се натъжавай! Не мисли за това! Всеки има ред за там. Просто бъди себе си и мисли преди всичко за себе си.
Майка ми често ми казва сега, когато вече имам моето злато - важни са децата ти, важно е семейството, което вече имаш, защото твоя нов живот е с твоето момче. Да се обичате и подкрепяте в трудни моменти.
Аз знам, че ти ще имаш твоето чудо, както и Мишана, както и Душка. Както и всяко едно момиче от тук. Просто на нас ни е писано да вървим по трънливия път, не по лекия. Но пък наградата, която ни чака накрая е толкова сладка!
Прегръщам ви и ви желая повече вяра!
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #4 -: Февруари 03, 2007, 22:19:32 pm »

Кураж,вяра и много-любов,милички!Много ме натъжи тази тема...Наистина животът си лети...Някой ден ще стане!Чудото ще ни споходи! :grouphug2:
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #5 -: Февруари 03, 2007, 22:26:42 pm »
Ganka, Baracuda, Мishanta, Naiema!
 :bighug: :kiss:
:grouphug2:

*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #6 -: Февруари 03, 2007, 23:27:36 pm »
naiema, на мен са ми минавали същите мисли.
майка и татко си отидоха, недочакали внуци от загубената си дъщеря, която се сетих на 37 години, че вече й е време за деца. а знаеха, че само в мен им е надеждата за внуци - сестра ми най-вероятно никога няма да има деца, милата.
сега разбирам от други хора - техни приятели - колко са страдали, че нямам деца.
а колко щяха да обичат детето ми, само като си помисля и се разплаквам.
аз родих на 39. като си знам късмета, напълно е възможно да не дочакам внуци също.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #7 -: Февруари 03, 2007, 23:37:08 pm »
Мили момичета,

и мен темата много ме натъжи!Баба ми казваше,че не иска да умре преди да види мен с бебе и братовчедка ми със съпруг.Баба умря,аз се разведох,ожених се пак и още нямам деца.А братовчедка ми се ожени и е бременна за първи път на 39 години!Е,само аз останах.

Майка ми,която безкрайно ме обича и тя ме разстрои много.Ходили на Атанасовден в някакав ресторант,видяли наши близки и те били с дъщъря си и зета и двете им деца,а нашите се почуствали ужасно,защото "дъщеря им все е в чужбина по празниците и прави кариера,а не е с тях,и с мъжа си , а деца няма,за да ги остави да й ги гледат".Сякаш аз искам да нямам деца!И какво да направя-ако и кариерата си оставя,няма да остане нищо на което да се радвам!

Почуствах се толкова виновна и нещастна!Каквото и да направя не е достатъчно!

Свекървата-и тя!Как веднъж не каза, че цени успехите ми!Работя в чужбина,успешна съм,първата българка съм която е взета на работа в тази международна иституциия и те трябва да се гордеят с мен и успехите ми,но не!На мъжа ми сестрата е без работа от 7 години,но роди 2 деца едно след друго без проблем и сега само слушам,че това е" най важното"и тя е " най-успяла"!Като ,че ли аз не знам кое е важно?!Е как веднъж не казаха че се гордеят с мен!Ако го беше постигнала тяхната дъщера щеще да се говори само това!И сина им-мъкна го на гърба си откакто сме се оженили-все той е най-умния!А той не може да постижне нищо без помощта ми?!Обичам го много,но това е реалността!

Съжалявам,че ви занимавм с терзанията си,но ми е толкова мъчно!
Обичам ви и ви прегръщам!
Добре че ви има,защото иначе вече щях да съм полудяла!Анджи
  
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #8 -: Февруари 04, 2007, 08:32:33 am »
:bighug:Момичета,благодаря ви!

Не бива да бъдем тъжни,надежда има и тя е тук на това място!
Чувства като нашите са толкова нормални и съкровенни!
И са породени от естественните човешки страхове.....
Ще се справим ли,ще издържим ли,ще останем ли сами...

След като писах снощи си мислих за тънката граница на добронамереността!
И дали осъзнаваме,кога нараняваме!
И дали хората около нас,били те и с добри мисли,
усещат какво всъщност ние тайм и преживяваме!
И стигнах до извода че ни подкрепят тези,
които търпеливо ни изслушват!Без да намесват другите
или себе си,в нашите и без друго измъчени мисли!

                        :grouphug:Ще успеем!
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    z22

  • *
  • 3293
  • мама на слънцa
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #9 -: Февруари 04, 2007, 12:36:34 pm »
миличка,много добре те разбирам.Иаз се моля моите родители да успеят да се порадват на внуци.Майка ми ме е чакала 3 години и знае болката да искаш бебе,а да не можеш.От сестра ми внуци няма да има-при раждането и удрят главичката и е със забавено развитие и куп други неща.
  Толкова подкрепа ми даде милата ми тя,когато загубих близнаците,дано някога усети радостта да има внуче. :(
<br />
*

    aii

  • ***
  • 386
  • На мама чудото :)
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #10 -: Февруари 04, 2007, 13:25:46 pm »
Мили момичета, много добре ви разбирам. И моите родители си отидоха от тоя свят без да видят внуци. И сега, когато чакам моето съкровище си мисля,че баща ми щеше да е много горд с мен. :( Но аз съм сигурна,че ме гледат от високо и се радват за мен. А вие момичета, не се отчайвайте - чудото ще стане. Щом при мен стана, значи го има. Прегръщам ви силно!!!
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #11 -: Февруари 04, 2007, 15:24:48 pm »
И аз ви разбирам. Моите родители също са много възрастни. Баща ми е на 81, а майка ми на 63. Създали са ни с брат ми много късно поради проблемите на майка ми със задържането на бебетата. Баща ми също като на Гането е с онкологично заболяване, но в момента успява да го поддържа в ремисия. Надявам се скоро аз или брат ми да успеем да ги зарадваме с внучета. Свекърва ми почина преди 12 год., много млада, поне имах възможност да се запозная с нея, но и тя не успя да се порадва на внуче. Много тъжна тема :(. Дано всички в скоро време да можем да гушнем нашите бебенца!
И аз ви прегръщам!  :love:
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #12 -: Февруари 04, 2007, 15:45:57 pm »
Моите родители слава Богу са живи, но баба ми, на която съм кръстена и която ме е отгледала е вече на 89 години. На последният ми рожден ден ми пожела да имам бебе и каза, че иска поне веднъж да го види  :( Толкова плаках после. Толкова я обичам, а не мога да направя нищо, колкото и да искам. Вечер често си мисля, че ще дойде ден, в който ще съм сама, без дете, без близък човек и ужасно ме е страх....

=http://www.[urlmamaibebe.com][/url]
*

    naiema

  • ****
  • 998
  • Да бъдем силни и последователни в борбата!
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #13 -: Февруари 05, 2007, 08:45:28 am »
Момичета,вие сте истински съкровища.Извинявам се на всички,които натъжих.Но просто имах нужда да споделя.Тези думи на свекървата ми тая дълбоко в сърцето си и те не ми дават мира.Четейки всичко написано от вас виждам как всяко момиче тук е изживяло някаква драма.И въпреки всичко усещам надеждата в думите ви.Прегръщам ви много силно всичките.Благодаря ви за всичко споделено от вас. :bighug: :bighug: :bighug:
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #14 -: Февруари 05, 2007, 11:06:09 am »
Найема, мила! Писах много, изтрих го. Какво да те натоварвам с много писаници.

С две думи: възстрастните хора по правило са много склонни да драматизират по един ужасен начин нещата, да използват едни много тежки думи, които се помнят дълго и много болят! Затова ние сме млади, а те-възрастни! Започнем ли да ги слушаме и да им вярваме, значи и ние сме остарели!

Затова горе главата! И си мисли за младежки неща-за любов, за нова прическа, за Свети Валентин, за бебенца, за първи училищен ден и т.н.!

Пак стана дълго.

Поздрави!
Alexandra
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #15 -: Февруари 05, 2007, 17:05:32 pm »
Споделям напълно мнението на Мари и евала на майката на Ганка!

Колкото и много да се обичаме с родителите и близките си роднини, те са си живели техен живот, а този си е наш. Не е редно да ни товарят допълнително с тежки мисли и да ни вменяват, макар и деликатно, вина, че още не сме ги дарили с наследници. Мисля си, Найема, че това особено важи за твоето свеки, защото тя е минала по този трънлив пит, би трябвало да знае какво е. Това, че нас ни спохождат подобни мрачни мисли, си е друга работа, но те по-лесно се преодоляват, ако не ги е изрекъл някой близък човек на глас.

От нас обаче зависи дали да даваме ухо на такива думи и колко да се терзаем. Моята майка е прекрасна грижовна жена, но цял живот се съобразява с мнението на целия свят. Може би затова аз имам малко крайна позиция по този въпрос и на никого не позволявам да ми се бърка, макар да го прави мило и с обич.
Даниел 07.06.06  Димана 05.10.07
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #16 -: Февруари 06, 2007, 21:41:32 pm »
Толкова ми е позната това чувство, но при мен по-скоро мъката ми е заради това, че съдбата наказва майка ми с бездетие за втори път през живота й. Това ми тежи най-много. Чакала е осем години, след което са ме осиновили, ние чакаме вече осма година и  к`во, старата песен на нов глас. Кажете това справедливо ли е? Защо живота е толкова гаден и суров? А времето си минава, ценни мигове си отлитат безвъзвратно, а можеше всичко да бъде толкова лесно..........
Извинявай, мила не мисля, че те успокоих с нещо, но за момента ми олекна малко.
*

    Жена

Re: моя емоционален проблем
« Отговор #17 -: Февруари 07, 2007, 15:06:26 pm »
Момичета, не съдете строго родителите си, те ви обичат.Те не казват това за да ви наранят , а само споделят мечтите си. Успех ви желая в осъществяването на вашите и техните мечти.
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #18 -: Февруари 07, 2007, 16:29:28 pm »
Твоят проблем започва с неяснто ,НО дълбоко чуство за вина което те е обсебило.

Ти не си виновна че свекърва ти е имала 6 аборта,тежка бременост и т.н.
Те не си виновна за глада и мизерията по света.
Ако ти имаш желание да имаш дете и мъжът ти също,разговаряйте и вземете решение кой път за сдобиване с дете ще следвате..в това начинание сте двама постоянно му го напомняй,,ако той иска дете наистина да се вземе в ръце и да си направи спермограма,и разните кръвни тестове...напомняй му че ти си тая която ще носи бебето 9 месеца,не той,и че лекият дискомфорт който той ще има през няколкото минути ще се рекомпенсира стократно от умилението и любовта на родителите му....

На свекър си и свекърва си кажи да дадат съвет на сина си  да потърси възможна най барзо помощ.....
И ти също,тоест да имате дете как и по какъв начин.
Науката е много напреднала,дете може да се осинови.........

само за сведение има един лекар от Женева,който е вамерил "лепилото" за имплантацията и оцеляването на ембриона в матката,изследванията са от 2000 година,предстои му защита на изследването и ....комерсиализиране

Поздрави от мен и хич не се депресирай от думите на свекър и свекърва.....тях може и Алцхаймер вече да ги гони.....
*
Re: моя емоционален проблем
« Отговор #19 -: Февруари 08, 2007, 12:06:57 pm »
Найема, мила! Писах много, изтрих го.

И аз така...вече два дни :lol:

И аз мисля, че възрастните хора, понякога излишно драматизират...
Не си го слагай толкова на сърце, сигурна съм че те е наранило, още повече ако са свястни и мили хора, защото те едва ли искат вие да си имате дете, повече от теб.

Убедена съм, че вашето желание и вашата болка са сто пъти по-силни от колкото техните, така че, хайде малко по-ведро а?
 А и бъди сигурна, че в момента, в който го е казала е съжалила, особено ако е интелигентна жена.

Горе главата - ще бъдеш майка - винаги съм казвала, че тази битка е обречена да бъде спечелена  :lol:
В очакване ....