Angy_baby, под твоя разказ мога да сложа спокойно и моето име.Толкова си приличат историите ни. Обаче не си мисли, че не се гордеят с теб! Напротив! Те просто явно са свикнали ти да си успешна в професионален план и го приемат за нормално, а и най-вероятно не разбират много-много от нещата, с които се занимаваш. Съгласна съм с всички момичета - толкова изстрадана мъдрост има в думите на Ganka, jam, Marie и всички други. Моят баща почина преди 12 години и той със сигурност няма да види внуци! Знаете ли само какви мисли са ми минавали през главата?! Толкова много се надявах, че чрез моето бебе той ще се прероди отново!? Даже сънувах след абразиото колко е сърдит и тъжен и се чувствах виновна, че не съм му помогнала да се върне на земята чрез моето бебе. Явно психиката ми не е съвсем наред вече след всички одисеи. Майка ми е казвала понякога как само тя няма внуци и как и брат и, и сестра и си ги имат вече техните. На което и отговарям, че трябва да е доволна,че поне деца има - аз и това си нямам. Нормално е да тъжат за това, но е и доста егоистично. На всеки му се иска да изживее всички отредени човешки радости! Но ако не ни се случи, трябва да сме доволни и на това, което ни е дадено!
naiema, мисли за себе си и за радостите, които ще срещнеш по твоя път. Твоите родители и родителите на мъжа ти са си получили техните радости вече! Не се чувствай виновна за това, което те нямат!