Идеята за среща на зачатийчетата е супер! Бебоците ще са голяма атракция с шапки и тениски с надпис "Бебе на Зачатие"! Само ако може да е в почивен ден, моля.
jam, Чудя се как не са наградили снимката на Марти в конкурса на Хип. Явно нещо не им е читава работата – как така няма да публикуват снимките на победителите?!?!?!
За списание „Мама” мога да гарантирам, че всичко е честно. Педиатърката на Стефко ме навиваше да изпратя негови снимки и аз накрая реших да го направя. Изпратих снимките с чувството, че е безсмислено и такива конкурси са нагласени. Но огромни бяха учудването и радосjта ни, когато в следващия брой видяхме снимката на Стефко на цяла страница – като „Сладур на месеца”. Един ден по-късно в колет пристигна и наградата – триколка мини „Чиполино”.
Мой познат ми го каза това за „болните амбиции”, но аз не мисля, че има нещо лошо в това да пращаш снимки. За всяка майка нейното „гардже” си е най-хубаво, обаче наистина зачатийчетата са много красиви деца!
Иначе аз направих и това с вестниците, за което беше писала Мари. Купихме няколко всекидневника в деня на раждането на Стефко и сме ги сложили в кутията с подобни споменчета.
ema2, Добре заварила!
Мотивацията е да запазиш за спомен списанието и един ден да им го показваш на Тони и Боби. Или пък да се хвалиш на роднини и познати. В моя случай имаше и допълнителна – едната баба на Стефко живее в чужбина от години и никога не го е виждала на живо. И беше голяма гордост за нея да се хвали на всеки колко е прекрасно внучето й, показвайки го в списанието.
И аз си къпя Стефко, когато е болен (като изключим случаите, когато му е било много лошо). Той много обича банята и когато всичко му е криво по време на болест, това е един от малкото начини да му доставя радост.
Ganka,Нали знаеш, че е липсата на апетит е нормална по време на болест. На теб винаги ли ти се яде, когато си болна? Щом и докторът е казал, че нещата са наред при Алекс, не се притеснявай. За да яде повече, можеш да му предлагаш само храни, които са му любими.
Ще съм ти благодарна, ако другата седмица разкажеш подробно за „училището за виждане”. Интересно ми е, понеже и ние имаме подобен проблем – и аз, и таткото сме с очила.
nia72,Дано се оправи Ели и не се наложи да правите изследвания след 2 месеца!
Silwi25,Когато Стефко кашляше с такава мокра кашлица, освен сиропите за кашлица („Вентолин”-ът ни беше сироп) и инхалации с лайка, му правех и малко по-различни инхалации. Имаме малка баня и пусках да тече гореща вода за известно време, така че всичко да стане само в пара – влизах с детето, за да диша топлия и влажен въздух. Иначе кашлицата продължи около две седмици, доколкото си спомням.
tanja,Съгласна съм с момичетата, че твоето педи май не е много „в час” със захранването, щом ти е дала такива наставления. Но ти имаш къде да четеш и кого да питаш. Насреща сме за всички въпроси, които имаш.
И най-вече - „питаш” Мелани!
Таня,Да ти е жива и здрава племенничката!
Мели, С тези твойте вчерашни становища, ще взема напролет да скокна до София да организирам една среща на Стефко с доктор Оги. Просто профилактично. Какво ще кажеш по въпроса?
jam,Разкажи, моля те, за прегледа на Марти при доц. Бранков.
За сядането, лазенето и прохожданетоПредлагам ви да прочетете няколко материала:
1. От сайта на д-р Янакиев (старши лекар на Първа ортопедия при МБАЛ " Пловдив") -
Средноевропейски норми за развитие на бебетата.
2. Много полезни линкове има на
Сайта на д-р Алексиев (детски ортопед в Специализираната ортопедична болница в Горна Баня)
Част от тях са тези:
Developmental milestones: Sitting;
Developmental milestones: Crawling;
Keeping a cruising baby safe;
Developmental milestones: Walking.
Моят Стефко е от бавните във всички тези изпълнения – като започнем от обръщането и стигнем до прохождането. Явно няма да е в спорта силата му. Започнах да го слагам да сяда на шест и половина месеца, когато започнахме захранването – по веднъж на ден в столчето за хранене. На седем и половина седеше сам, но все още не беше напълно стабилен. Започна да пълзи на заден ход на 8 месеца и половина, малко по-късно вече и напред, а се изправи за първи път сам на 9 месеца и половина. Говорил е само та-та, ба-ба, ма-ма, да-да, но, както е писала Гането, това е неосъзнато повтаряне на срички. В момента говори на „бебешки диалект” и казва само „айде” и „дай” и по-рядко „мама” или „тате”.
Антипод на Стефко е момиченцето на моя приятелка. Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да го повярвам – почти се движи по критериите в книжките на „Памперс” на jam. Не помня точно на колко започна да сяда, но преди да навърши шест месеца пропълзя, а на шест месеца и три седмици се изправи за първи път. На 9 месеца казваше „бебе” по-ясно, отколкото аз мога да го кажа.
Мели беше писала – децата имат различни темпове на развитие!
Накрая – да пожелая на всички болни мъници бързо и напълно да оздравяват!
