Здравей, oni!
Не знам доколко това ще ти помогне, но ще се опитам накратко да ти обясня за снимката.
Когато аз отидох нямах ни най-малка представа за какво става въпрос, само си спомням, че нямах търпение да ми я направят, за да знам дали проблемът не е там. Не знаех, че боли, болеше, но се изтърпява. Помисли само, ако болката е чак толкова нечовешка, тази снимка щеше да се прави с упойка. Но не, няма упойка, значи се търпи. Няма нужда да се вглеждаш в инструментите, с които борави лекарят ти. Не се съсредоточвай върху идеята за болката, просто я приеми като част от самата интервенция. Помисли само - тази снимка ще даде отговор на един много важен въпрос - защо бебето не става. А това си заслужава малката жертва. Виж Ара какво е писала и колко е права - раждането към което се стремим едва ли е по-малко болезнено.
А за страха - аз също съм страхлива, но преживях не само снимката, ами и гадната операция тази година, кошмарната болка в реанимацията, където бях 24 часа. Търпи се, вярвай ми, когато идеята и желанието те води, няма страшно.
А иначе, доколкото си спомням манипулацията не е дълга. Задължително трябва да си пиеш антибиотика и всичко ще е ОК.
Хайде по-смело, не се плаши толкова много. Всички сме хора и всички ни е страх от болка, но пък тази снимка не е болка за умиране.
Не знам дали ти помогнах поне малко, дано съм успяла... Ако искаш да питаш още нещо пиши, или тук или с бележка.
Поздрави
Ани