Здравейте, смели момичета! Измина една година и 3 месеца откакто опитваме и нищо.....А аз съм толкова нерешителна и страхлива,недоверчива-типична Везна!Така ми се искаше да бях силна и решителна и да не бях загубила ценно време в напразни надежди . Но вече край....трябваше нещо да предприема, стига съм се терзаела толкова-"защо не става", "сега ще стане"...., сякаш не можех да се примиря, че е възможно и с нас да става това, от което страдат толкова много двойки...Аз съм на 30,той на 24 години,няма за кога да чакам,но пустата надежда, че ще стане без ходене по доктори, изследнавия, процедури ,не ме напускаше...толкова ми е трудно да се простя с нея...,сякаш не съм нормална ,истинска жена,та трябва всичко да постигам по трудния начин.Защо ли Господ ме подлага на това?Аз трудно ще се справя, а и съм свикнала да разчитам на себе си, на моите умения и способности, не обичам изненадите и неизвестността,несигурността, сякаш нямам почва под краката си...
Днес се взех в ръце и си записах час при д-р Стаменов.Знам,че това е първата правилна стъпка,пък каквото Бог каже и лекаря,разбира се. :)И така от другия месец тръгвам по вашия труден, несигурен,изпълнен с толкова неизвестни път.Дано поне тези усилия се увенчаят скоро с успех! И моите, и вашите ,скъпи момичета!
