Аз пък мисля, че ползите с разпространението на интернета, що се отнася до използването на езика, са повече, отколкото негативните страни. Макар и да има много недостатъци този начин на общуване, то безспорно е, че хората все пак четат поне малко повече – нещо, което е провокирано и от игровата функция въобще на компютрите и интернета. Любопитството, непознатото, изследователското в нас ни кара да търсим и да откриваме и полезни неща за четене в нета. Все пак, хората не само съзерцават снимки и картинки в този вид пространство. В този смисъл не мисля, че компютрите сами по себе си имат вина да спадне нивото на грамотност на хората, защото в повечето случаи тук езиковите провокации са огромни. По-скоро става въпрос за някакъв особен вид демократизиране на езика, който позволява на хората да се почувстват по-свободни и по-равни. Да, всички допускат грешки от всякакъв род, пишейки в нета, но похвалното е, че все повече хора се опитват и да пишат покрай четенето. Да, текстовете, които се раждат тук, невинаги са издържани нито художествено, нито стилистично. Понякога даже е истинско изпитание и своеобразно мъчение да четеш подобни неща, защото покрай демократизирането хората лесно се поддават на суетното вътре в себе си и лесно си внушават, че “творбите” им стават за четене и даже за публикуване. Всъщност, те стават, но само за този вид пространство. Имайки предвид горното, си мисля, че може да се говори за появата на нов стил в езиците въобще и става въпрос точно за интернет стила на писане. Той не е правилен книжовен вариант на езика в писмената си форма, макар че се срещат и такива текстове, но той не е и само разговорната форма на езика в писмен вид, смесена колоритно понякога с диалектизми. Всъщност, той е всичко това – една коктейлна компилация от различните стилове, той е толкова богат, колкото богати са нашите собствени познания за различните стилове на езика. Единствено вярното е, че той е неподражаем и че в този си вид може да съществува единствено и само във виртуалното пространство, което дава поле за изява на всички стилове. И да, това вече е легитимна компилативна, стилистична форма на езика, и то не само на българския език, защото същото се случва и с много по-големия и развит от него английски език, като тук картинката е още по-пъстра и богата, имайки предвид различните видове английски език. Затова си мисля, че интернет се оказа учудващо полезен за поддържането на живота на малките езици, какъвто е българският език;а и като най-достъпен начин за разпространение и достъп до езика от чужденците, което улеснява тяхното евентуално желание да го изучават например. Освен това самият интернет е доста профилиран на различни сфери, които в много от случаите даже изискват правилен вариант на езика. Да, това не е само онзи полиран и трудно разбираем поради използването на клишетата си български език от комунистическите вестници преди вече двадесет години. И слава Богу! Това не е и българският език от красивите разкази на Й. Йовков например. Всъщност, той е всичко това, защото предлага текстове на различни стилове, но и много повече, защото поддържа живота на езика, а това е от огромно значение за малките езици (малките езици си имат своите специфични проблеми и тук мога да говоря много от професионален опит). Какво щеше да се случи с малкия български език без съществуването на интернета?! Ами, полето, на което той щеше да се развива, щеше да е стеснено до минимум, като в повечето случаи щеше да се развива една много малка част от разговорната част на книжовния език само. За диалектите по принцип се смята, че изчезват, и то важи с особена сила за страна като нашата, където миграцията оголи и обезлюди цели райони от носители на езика, т.е. няма хора, които да поддържат живота на местния говор. Така че, да не бъдем прекалено строги към новата компилативна форма на езика – интернет формата, защото връщане назад няма.
По принцип смятам, че не езикът обеднява, а обеднява нашето собствено познаване на езика, който представлява една динамична система от големи лексикални, стилистични и граматични пластове. А това означава, че трябва да се чете повече и разнообразни по тип книги. Винаги съм мислела, че родният език трябва да се изучава като чужд език особено, що се отнася до различните лексикални пластове и стилове – голяма част от която не използваме в ежедневието си въобще. Не бива да се разчита само и единствено на усета ни, защото той в много от случаите може да ни подведе и защото усетът ни е толкова голям и достоверен, колкото големи са познанята ни за родния език. Затова трябва повече самодисциплина, за да се запомнят и лексеми, изрази, структури, които не се срещат в ежедневната разговорна форма на книжовния език. И тук е мястото на стилистичната уместност – да знаеш кога, какво да използваш като езиков ресурс – от диалекта до най-фината поетична лексика. Медиите въобще не са коректив за добро използване на езика, защото те, за съжаление, малко поизостават в използването на добрия български език, а и медията предлага само лексиката на новината, събитието, което е краткотрайно и което използва почти един и същ набор от езикови изразни средства,т.е. медиите не мога да служат като средство за обогатяване на езика освен може би в случаите когато се предлагат някои новопостроения, но те обикновено са с кратък живот. Медиите у нас закъсняват да се реформират и променят като език, защото сегашният им образ беше едно интересно и ново явление и опит да се демократизира костюмираният комунистически език, но след толкова години вече те трябва да започнат да предлагат и по-богат образ на езика, а те си останаха там някъде, в началото на промените и всъщност обслужват (а и подтикват към това) почти само слабо образованата прослойка от българи, която, за съжаление, се множи и която точно този език я кара да се чувства комфортно, защото е разбираем за нея. Останалите обаче изпревариха медиите в много отношения и вече усещат, че само този български език не им е достатъчен. Всеки трябва да е активен за самия себе си и за собственото си познаване на родния език. Никой друг няма да го направи вместо него. И да не се робува на остарели клишета и митове за великата интелигентност на българина, която в мечтите ни превъзхожда интелигентността на която и да е нация. Това изобщо не е вярно. Не можете да си представите колко много се чете във Великобритания например и колко много книги се купуват, а библиотеките им са осъществената мечта за това как да изглеждат българските читалища например като един комплексен духовен център. Има и друго нещо и то се отнася до образа на българска художествена литература, която днес се издава, но това е друг въпрос, който сам по себе си е доста пространен.
Извинявам се, че се получи малко дълго и накратко, но тук се преплитат доста и разнообразни, макар и свързани проблеми! А, да! Категорията "смешно" изобщо не е езикова категория, макар че провокациите и изкушенията да се възползваме от тази категория понякога са много големи!
