Мили момичета,
снощи си пийнах повечко винце и така се скапах.Започнах да плача без никаква причина и не можех да спра.Беше ми толкова мъчно за мен самата.Такъв ужасяващ страх изпитах!Ами ако бебчо не стане никога?Само ние ли ще останем без дете?Всички други наши близки вече имат,че даже и по две.Как не свърши това изпитание и този кошмар?!
Мъжът ми ме успокоява,но от това се чуствам още по-зле.Сякаш съм тотално непълноценна да му дам това ,което най много иска.Ами ако му писне и ме изостави накрая?!
Днес съм на работа с подути очи-на нищо не приличам.Уж съм се гримирала,но пак личи че съм плакала здраво.
Добре че ви има вас,защото с другите,които не са в нашето положение- нито ми се споделя,нито ще ме разберат.Най-много да ми се присмеят и да помислят ,че полудявам.
Благодаря ви че ви има!Господ да е с нас и да даде успешен край на това ужасно за всички ни изпитание!
 

Анджи, недей се разсройвай излишно, и ти ще си мама някои ден. Подкрепата на любимия човек  е важна и ще успеете. Бъди силна и вярвай в успеха, а той наистина ще те сполети. Късмет и ЧБМ!!!

Поплачи си, нека мъката излезе навън. Няма нищо срамно в това да показваме емоциите си, гнева си, разочарованията си от рухналите за пореден път надежди.

И аз често плача. След това се чувствам по-добре. Заредена със сили. Ако имаш време отиди в някоя църквичка, помоли се и поседи за малко. Много помага за успокояване на душата и търсене на верния път.

Ако твоят съпруг те обича, той ще е до теб и в радост, и в мъка. Изобщо и недей си помисля за раздяла. Колкото повече се натяква нещо, толкова по-силно се забива в съзнанието на човека.

Убедена съм, че когато човек иска нещо много силно, то един ден се сбъдва.

Ще станеш мама, вярвай в това!

Angy_baby, 
Поплачи си, ще ти олекне.

Анджи, всички имаме и хубави, и лоши дни. И пълни с надежди, и пълни с отчаяние. Това е кръговрата на живота. Мисли позитивно, не изоставяй мечтата си, и тя ще се сбъдне! Ще видиш...пак ще си говорим с теб по този въпрос..... Вярвам!

 :balk_136:Анджи, все едно аз съм писала този постинг.Напълно те разбирам как се чувстваш.И аз понякога изпадам в подобни "емоционални дупки" и най вече по време на празници.
Поплачи си, пийни си, изляй си болката и продължи напред.
С обич Павлина

Оф, какво да ти кажа за да те успокоя, като знаеш че и аз съм на тоя хал, но поне имаш сълзи да ревеш, на мен и това вече не ми остана.
Дано свърши вече тая орисия.

Три дни нещо и аз си поревавам. 
И днес мъжът ми ме успокоява: ами казва, то може да е за добро, че не става, я си представи, че умреш при раждането, аз си те искам теб...
И аз още повече ревнах...

Ох, Лали, и аз бих ревнала повече 
Много зловеща мисъл 

Анджи, миличка, поплачи си. Но не се предавай. Незнам защо минаваме през толкова мъка и болка. А и вече не искам да знам. Знам само, че трябва да стискам зъби и да се боря. Станала съм като гумена топка- колкото по-силно ме удрят в стената, толкова по-силно отскачам. Дано ми стигнат силите, дано на всички нас ни стигнат силите!
Прегръщам те силно! Всичко ще бъде наред, сигурна съм!  

Ох, Лали, и аз бих ревнала повече 
Много зловеща мисъл 

Ами той уж да ме успокои, ама мъжка му работа. И очите и на него му се пълнят със сълзи.

И от темата на Angy_baby ми стана тъжно. Точно се чудех какво да и кажа, за да се почувства по-добре и като те прочетох Lali и като му тръснах един рев, не е истина.

Ох момичета... и аз съм станала една ревла... в момента гледам Music Idol и тук едни деца от Дом Майка и Дете в Бургас се опитват да пробият... Еййй, едно момче проби и се класира... ама така се разревах от радост, че е успяло... Това му е мечтата на живота....

Ох момичета... и аз съм станала една ревла... в момента гледам Music Idol и тук едни деца от Дом Майка и Дете в Бургас се опитват да пробият... Еййй, едно момче проби и се класира... ама така се раревах от радост, че е успяло... Това ми е мечтата на живота....

тука ставаме 2 ревли за едно и също.
и аз така си пийвам винце в момента и само чакам нещо да се случи, за да ме провокира да ревна. вече и аз не знам за кое по- точно първо ... има такива дни, ама утре май доста ще сме с подути лица. всички имаме такива моменти, Анджи, и никой не може да ни ги отнеме. поплачи си, пък утре наново ... по- силна!

Рев ли? - това го нямам в дневния график. Там имам само работата си и задълженията си. Чувствам се като в казармата (не че някога съм била там, ама така си го представям) - около мен кипи живот, нещо на някой се случва, но аз не участвам. Тичайки по улицата виждам някакви хора пият кафе с приятели, влизащи и излизащи от магазините хора, разхождащи се хора. Но това не ми е в графика!... Борбата със стерилитета ми е приоритет?! - да, ама като гледам само на думи. Намерих си добър специалист по стерилитет, състави ми план. Да ама графика ме дърпа - не сега, не този месец (?!), сега няма време, може би следващия месец. Да, ама това "следващия" се превърна в перманентно понятие. ...........................................докато ви пишех това се разревах неистово. Моят търпелив съпруг изоставя собствения си график, сяда недоумяващ и ме пита "Какво ти е?" - ...не искам да отговарям... незнам какво да отговоря...просто си записвам в графика: "10-та точка - рев!" и си сипвам чаша червено вино...

Анджи, слънце, най после се добрах до свястна клавиатура и искам да ти кажа нещо топло за да те успокоя. Така ми се сви сърцето като ти прочетох поста. И толкова исках да ти отговоря веднага за да се почустваш поне малко по-добре. Но исках да напиша толкова много неща, а на клавиатура само с латиница немога. Но бях сигурна, че момичетата няма да те оставят да страдаш дълго сама. Докато се чудех какво точно да ти кажа и как мога да ти помогна, колежката ми ме усети, че съм притеснена нещо. Като й казах какво ме тормози, тя каза, че е правила същото като теб снощи. Тя има 2 деца, но й предстои поредното пренасяне (мъж военен) и й е дошло в повече напрежението. Казам ти това за да знаеш, че и на тези с децата не им е леко понякога. Както и на всички нас. И решението е само едно - нареваваш се хубаво (с пиене или без) и продължаваш напред. Това е мила, каквото и друго да ти кажа няма да промени този факт. Нормално е да имаш нужда да изпуснеш малко пара. Така както можеш. Анджи ако не ти се плачеше, нямаше да си това което си - мила нежна, чувствителна - една чудесна бъдеща мама. И не смей да си мислиш, че си непълноценна, защото просто не е вярно. Сигурно си му толкова важна, че би приел всичко само и само да е с теб. Дори да не ти го е казал в прав текст, съм убедена, че го мисли. Те мъжете малко трудно казват каквото и да било, пък още по-малко точните думи от които се нуждаем. Ама какво да ги правим - мъжка им работа. Наши са си обичаме си ги.
Уф многодълго и объркано стана, ама като съм приказлива - това е.
Горе главата и това е.
"И това ще мине" - китайска мъдрост.
Прегрътки.

момичета, аз мисля, че реването си ни е по принцип малко наистина в графика.нормално е.аз да чукна на дърво, вече година и нещо как прекратих престоя си вкъщи, по-рядко изпадам в такива състояния.но преди това всеки божи ден си имах петминутка-рев, сълзи и сополи.просто като стоиш по цял ден сам у дома, мислиш само за глупости.бях почнала да си водя тетрадка на бебетата, които се раждат около мен.по едно време се усетих, че почвам да се вманиачавам в чуждите съдби, в чуждото щастие, че започвам да обвинявам, че те крадат МОЕТО!
анджи, миличка, ти имаш пред себе си начертан план, сама ми го описваш на 'лични'.страшното е ако просто седиш и чакаш да ти падне от ненебо-няма да стане.но когато степенуваш нещата и ги планираш-ето, сега ще направя това, после онова, след 3 месеца еди какво си-ти вървиш смело към заветния край!
Lali, душата, ако ти кажа, че преди няколко месеца бяхме в същата ситуация с моя?познато ми е, от тогава той не се меси като рева, усеща, че само влошава нещата!
И НА НАШАТА УЛИЦА щЕ ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕ!

анджи...аз скоро даже го попитах дали случайно не иска да опита да създаде ново семейство с някоя друга...по-малко дефектна от мен. а той в старанието си да ме успокои какви ми ги наговори...мъжа на лали нищо не е. та това е - ще си се борим заедно...независимо до къде ще стигнем. мисля си ако той ме беше попитал същото (в случай че проблема беше при него) и ми стана гадно. естествено че нямаше да го оставя, даже щях доста лошо да се разсърдя че изобщо ме пита. та за себе си реших - заедно сме не поради това, това и това. заедно сме въпреки, че може и никога да нямаме деца. така го искаме и така ще бъде докато го искаме.

Мили Момичета,
толкова ви благодаря за топлите думи!Чуствам се много по-добре!
Добре че ви има!!!